По пътя на морето

По пътя на морето

– И коя е тази история, която не съм чувал отново?

– Тя е много стара история. Говори за вярващите по пътя на морето. Те всички бяха младежи и търсеха пътя към щастието, в което вярваха.

– Кои бяха те?

– Маргарет, Елисавет и Христина. Бяха много дръзки и в онова време бяха изпълнени с мечти. Маргарет и Елисавет деляха пътя си с Иван и Михаил, та така чувстваха още по-голяма сила за успеха, който искаха да сполучат. Та нали се бореха по двама?! Бяха още млади и животът бе пред тях.

– Ами Христина?

– Христина беше сама в онова време. Тя се наслаждаваше на екскурзии с приятелите си и обичаше да твори поезия. Нейните летни авантюри бяха кратки. Но това не я притесняваше. Тя имаше своите приятели, които бяха до нея. Тогава бяха добри времена и всички бяха задружни. Летата им бяха изпълнени със смях и приятни преживявания. Живееха почти на морето и вечер се събираха на нощни плажове и изпълнени в игри вечери. Христина често ги запознаваше с нови лица на техни сбирки и това беше интересното. Запознаваха се с различни хора, с различни народности и минало. Така опознаваха света.

– Явно са били много щастливи всички заедно?

– Така беше. Обичаха много да пътуват и да опознават нови места също. Бяха млади и жадни за живот. Представяха си какъв ще им е животът след години, когато вече ще бъдат успели в това, което правят, ала не след дълго съдбата ги раздели.

– Как така? Какво се случи? Те не реализираха ли своите мечти? Не останаха ли да живеят на морето? Искам да чуя.

– Те живяха дълго там. Прекараха доста лета заедно, ала настъпиха тежки моменти и се разпръснаха един по един по света. След време се върнаха само Маргарет и Елисавет, които бяха променени. Бяха поели по нов път, ала отново се събраха след няколко години. Вече бяха само те двете, поели по нов път. През малкото години, които бяха разделени, Елисавет така и не бе постигнала своята кариера а Маргарет била вече сгодена. За другите си приятели нямали ни дума ни вест.

– Това е много хубаво, че поне двете бяха отново заедно, все пак отново са се събрали и сигурно са били много щастливи.

– Така беше, но вече нямаха този пламък в очите както някога, когато бяха изпълнени с амбиции. Бяха преживели трудности и бяха почти по течението вече. “Каквото се случи, това...” Така си казваха. Наскоро дори Маргарет, дни преди сватбата, се раздели с Ектор, човек с много власт, който се опитваше да я управлява вече, беше много променен от техните първоначални отношения. Нейният живот се преобърна отново. Единственият човек, който беше й останал, беше Елисавет в този момент. Животът им бил вече много различен от това, което си представяли някога, а пътят на Маргарет вече се променил за пореден път. Сега идвало ново начало и за двете. Маргарет често се чудела къде е сбъркала, от малка я учели, че когато гони своите цели, ще ги постигне в един момент, а досега животът й само се преобръщал, сякаш е в кръг и за пореден път изходът бил ново начало. Което... и то вероятно временно. Искала да излезе от този омагьосан кръг и да намери любовта, която желала.

Така един ден с Елисавет чули за едно свещено място, недалеч, на което ходели хора да се молят и желанията им се сбъдвали. Решили и те да отидат. Нищо не губели. Когато били вече на мястото, написали по три желания всяка и ги пуснали в една скала, както другите хора там. Двете момичета вярвали в чудеса и решили всеки ден да се молят и да се борят отново за техните мечти.

Общото, което искали още от деца толкова силно, било да имат своя галерия. Която не след дълго постигнали след много труд. Елисавет спечелила конкурс за безплатно обучение в престижен университет, за които мечтала а пък Маргарет намерила любовта. И двете продължили да работят в галерията и да градят своята кариера. Животът сякаш им потръгнал отново както далечните години. Но този път с разликата, че те се борели за своята цел...

Понякога трудностите, през които минаваш, са точно пътят към твоята цел и дългоочаквана мечта, дори и да не знаеш...