Пепел

Пепел

На Георги Баев

Отвъд звездите, в полуздрача
потрепва синьото на бриза.
Наоколо – човеци мрачно
шекерени петлета ближат.
О, нищетата не прощава –
с копита огнени връхлита!
Съдба... По захарче раздава,
ала гърлата – ненаситни.
И ето: Бог със шепи празни,
заслушан в хора ни. Прехласнат.
Един от нас ще е белязан –
огромен, талантлив, опасен.
         ... От днес това, което нямам,
не може да ми никой да ми вземе –
         опърлена небесна яма,
         рой ангели обезумели...
И птици над главите грачат
сред зарево в небето. Властно.
Ведно герои и палачи
под слънцето живеем – братство.
Кахъри бели ще ни мачкат,
дорде косите ни окапят.
Реда си всеки ще дочака –
с една жена, с една заплата.
И бди родът ни многолюден,
разравя въглените звездни,
а нощем вълчи страх го буди –
с изцъкления лунен резен...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------