Море

Море

Море,
изгубено във пясъка на дните ми.
Възкръсна днес в мен!
Сред крясъка на гларуси
и белите перчеми на вълните
към дъното се спуснах аз.

И там в студените обятия
ръка протегнах на делфините,
за да събера отново дните си
в бисерен гердан,
за да се напълнят очите ми
от твоето синьо, море.

Аз знам – ще се наситя да те имам
и твоите течения ще ми покажат
пак брега.
Ще ме приемеш ли отново,
когато се изгуби твоето синьо
от очите ми?

Мълчиш.
Денят умира бавно като отронена сълза
и в теб се утаява.
Море, събрало толкова надежди,
единствено на себе си
оставяш вярно ти.

Капка

В препълнената чаша на деня
аз капка съм.
Не искам слънце да ме изсуши,
преди към стръкчето трева
пътека да намеря.
Не искам вятърът да ме запрати
на хиляди частици във безкрая,
преди да съм усетил
на утрото черешовия дъх.
Какво от туй, че в улея на времето
ще изтече и мойта капка?
В утрото на делник тих
аз светлина от нея ще оставя.

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------