Мигът-илюзия

Мигът-илюзия

Когато надписите от синия екран
си тръгнат уморени,
когато светлините
                   танцуват последния си танц,
а буквите като звездици затрептят,
когато чуя кадифения глас
                   на валсовата стъпка
обзема ме тъга,
                   неистова тъга,
по нещо свидно, отлетяло.
Когато споменът за младостта
приканва ме за танц
                   “с вкуса на живота” –
мигът-илюзия ли свършва,
                   че зейва в мене празнота?
Прииждат и си тръгват
                   от мен към мене
неказани думи, премълчани за      
                   щедростта и добротата и...
                            за здрача...
И точно в този миг
         ти идваш при мене като разпятие
                   и възкресение,
                            като очакване
през залеза, зад който наднича
         моята душа, с очи на сърна.
Привързана към очакване
този път ще се сбогува със надеждата,
                   че мъдростта е още жива...