Либя те, либя, девойко

Либя те, либя, девойко

Либя те, либя, девойко...
всяка нощ тебе сънувам,
сбираш в душа ми ръкойки –
жънеш ми чувствата луди...

Либя те, либя, звездице,
вардам те все на мегдана,
с розов цвят да те закича,
менците да ти подхвана...

Либя те, лична момице,
с черни очи – гологани,
с тенка и кръшна снагица –
искам късмет да ми станеш.

Либя те, моя изгоро,
само как ситниш хорото,
леко подскачаш нагоре –
радост и плам за окото...

Либя те аз, пъргавице,
дворите диплиш чевръсто,
пенджера търкаш с ръчица,
та като слънце да лъсне...

Либя те, либя, девойко,
ех, само да ми пристанеш,
цял живот все да си моя –
челяд на хубост да хване...