Гледам в точния пейзаж

* * *

Гледам
в точния пейзаж
и той ме гледа.

Ако е извор,
отпили сме,
ако е мост,
преминали сме,
ако е къща,
сме влезли.

Зад прозореца – океан
огромен.

Върни се, говоря на кораба, върни се...

Погледът посочва,
но не спира,

което означава:

отговорът
пътува.

-------------

* * *

През океана
с усмивка ти изпращам
гората
на спомена.

Чуй! –
твоите птици
там
знаят езика на моите
и си разказват по клоните
нашите тайни.

-------------

* * *

Спящи поля.
Куче разхожда самотник.
Под отвеса на пътя отдъхва
вярност,
докато чака.
Гонещият себе си не се уморява.

С корени в нас,
между звездите

расне трева, мислеща.

-------------

* * *

С една свещ
прекосяваме съня.
И нахлува вятър.

-------------

* * *

Не че не искам да се приземя –
няма къде...
Затова си хвърча.

-------------

* * *

Светлина...
Съвсем малко,
колкото да очертае сянката ми.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------