Феба срещу Земята

Земята беше развълнувана. Земята бе наелектризирана Деветият спътник на Сатурн – Феба се бе откъснал от притеглянето на планетата и със светкавична бързина се приближаваше към Земята.

Гърмяха световните радиостанции. Телевизиите излъчваха извънредни репортажи. Първите страници на световната преса предупреждаваха: “Икар” се размина с нашата планета, но Феба лети точно срещу нея!” “Хора, човечеството е застрашено! Идва крахът на нашето съществуване!”

Учените за кой ли път вече проверяваха своите изчисления, но уви. Траекторията на Феба преминаваше точно с градус по-вляво от Екватора. При тези условия сблъскването на спътникът със земното кълбо бе неизбежно.

Нима човечеството трябваше да загине? Този въпрос си задаваха и на Изток, и на Запад, и на Север, и на Юг. В Кеймбридж професор Майк Хюстън изнесе данните по изчисленията на Кралската астрономическа обсерватория и съобщи, че след два дни Феба ще е достигнала вече в земната стратосфера.

В САЩ всички космически специалисти започнаха разработването на планове и проекти за спасяване на човечеството или поне част от него. Най-богатите и петдесетте семейства на най-големите корпорации и монополи в света започнаха да отпътуват със семействата си за Луната и Марс. Звездолетите бяха претъпкани,но въпреки всичко не можеха да извозят и осигурят живот на 10 милиарда души или поне на 500 милиона американци.

В Москва доктор Авински излезе със статия, в която подчерта, че спирането на спътника е въпрос от световно значение. Изчисленията на Московската обсерватория показваха, че Феба ще навлезе в стратосферата половин час по-рано от американската прогноза, в 15,30 часа на 16 май 2288 година. Космическият център Мирний излезе с екшън-план в който подчерта, че спирането или отклоняването на Феба може да стане само с участието на космонавти. ООН свика във връзка със събитията конференция на всички велики сили в Женева. Беше сутринта на 14 май.

* * *

В залата беше задушно и тягостно. На трибуната слово произнасяше Генералният секретар на организацията Родриго Хименес. След него думата бе дадена на американския професор Хюстън:

– Господа, правим всичко възможно за извозване на хората от планетата. Не може да не признаете, че Земята е обречена. Защо тогава Русия не дава звездолети?

Доктор Авински взе думата:

– Земята може да се спаси! С космическо облъчване и отклоняване на Феба от космонавти. Рискът наистина е голям и шансът, че участниците ще се завърнат, е минимален, но уверявам Ви, че в Русия ще се намерят десетки желаещи да се жертват за човечеството. Призовавам американските и китайските колеги за съдействие. Ние разполагаме с Атомен реактор от 7-мо поколение, с който ще отклоним Феба от трети спектър! Но нямаме достатъчно бърза ракета, за да изпреварим спътника на Сатурн до навлизането в стратосферата. НАСА притежава ХА-15Б. Времето тече, професор Хюстън, вземете своето решение. Ако е необходимо, наши пилоти ще управляват кораба. Още 24 часа и ще бъде много късно!

Американците не можеха да пренебрегнат своята чест:

– На ХА-15Б ще бъде американски екипаж! Пригответе, по дяволите, този адски ядрен реактор. Излитане след 12 часа от Кейп Каневарал!

* * *

Джек Бъртън четеше сутрешните вестници, изпълнени с вести за Феба и се усмихваше. Като герой-астронавт на САЩ му бяха осигурили място на ракетата, заминаваща за лунното градче още този следобед. Затова той не се тревожеше какво ще се случи със Земята.

Звънна телефона.

Беше Олд Хендерсън – негов колега-пилот от полетите до Венера и Меркурий.

– Джек! Приготви си раницата, старче! Ще летиш. Разбира се, с мен.

– Какво? Сега? Ти си луд!

– Така е решил старият Хюстън. Решили са да ни пожертват нас двамата заедно с ХА-15Б и двама руснаци!

След като му обясни накратко идеята на мисията Олд Хендерсън затвори.

Джек избърса потта от челото си и падна подкосен в креслото, проклинайки и професор Хюстън, и света!

Пьотр Смилов и Олег Азиян получиха в същия момент бойната задача. Още същия час те отлетяха със свръх светлинния “Вега-145” за космодрума Хюстън-2, в САЩ. Беше сутринта на 15 май. Звездолетът стоеше на космодрума в цялото си величие. Ядреният реактор бе монтиран още през нощта. Към 10 часа двете двойки се упътиха към ракетата.

Смилов влезе в кораба последен. Обърна се и видя развяващите се бели коси на двамата учени в илюминатора. Успех! Цялата земя сега се надява само на вас! Това беше написано на плакатите.

Към Феба! Към Феба! По-бързо!

Ха-15Б затрепери с четирите си двигателя и рязко отлетя. На командния лост застана Джек Бъртън. Дежурен на атомния реактор беше Олег Азиян. Другите двама седяха във вътрешната кабина и мълчаха. Смилов, който имаше известни познания по английски, се опита да завърже разговор:

– Хендерсън, сигурно знаете, че отиваме на смъртна мисия! – запита той. – Бих желал да изиграем партия шах, преди да видим проклетата Феба. Или вие не обичате тази игра?

– Защо? Играя – вдигна рамене астронавтът.

Когато Олег Азиян влезе в кабината, той завари двамата замислени над чернобялото поле. Погледна за времето. Циферблатът на скафандъра му показваше точно 18 часа. Завършваше майския ден. Ха-15Б бе все още в орбита около Земята. След час астронавт Бъртън смени траекторията. Двигателите и машините работеха безупречно. Вибрации почти не се чувстваха.

След полунощ Пьотр Смилов смени Бъртън на пулта за управление. Тримата мълчаливо изчакваха събитията във вътрешната кабина. На поредния сеанс за връзка космонавт Азиян предаде:

– Всички върви според плана. Феба още не се вижда. Самочувствието на екипажа е добро.

Изключиха.

И се занизаха часовете – мъчителни, страшни и безкрайни. Когато Олег излезе да огледа реактора, Джек се обърна ядосан към Хендерсън:

– Не желая да умра, Оли! На Луната бихме живели по-добре. Защо трябва да се жертваме? Още повече, че не е сигурно дали руснаците ще успеят да отклонят с тази 5-тонна кутия спътника Феба, който е 300 пъти по-тежък от Земята!

– Ако не бяхме ние, щяха да са други. Но сега сме задължени на щатите, на американския народ. Клели сме се!

– Помисли, Оли – не се предаваше Бъртън. – Още не е късно. Ще принудим рашаните да летят към Марс. Само 30 градуса по обратна орбита и ще бъдем спасени.

– А Земята, Джак? Помисли за семействата на Хюстън, за колегите, за всички, които остават.

– Глупак! Мислиш ли, че професорът или шефовете още са в базата? Сега в Тексас са само негрите и мексиканците. Човечеството ще ни е благодарно, че сме го спасили от китайчугите и червените, жертвайки земята.

– Но помисли! Нямаме оръжие да ги принудим – двамата. Те може също да са комунисти!

– Не му мисли – рече Бъртън. – Аз нося лазерна карабина.

На Земята чуха сигналите.

Ха-15Б съобщаваше, че е забелязал Феба. Това беше точно в часа, посочен от руснаците. Сигналите дочуха и от международната обсерватория на Луната. Професор Хюстън и доктор Авински с напрежение отмятаха часовете и минутите до срещата. Наближи 6 часа на 16 май.

Олег и Смилов стояха напрегнати до екрана. Това беше Феба. Сивата кълбова точка все повече се увеличаваше и наедряваше. Космонавт Азиян започна да приготвя ядрения реактор. Ако не успееха с него, щяха да стрелят от звездолета със свръхтежки снаряди. От учебниците по астрономия знаеха, че плътността на Феба е малка.

Когато всичко беше готово Олег се свърза с Москва. След като връзката бе осъществена, в кабината нахлуха Бъртън и Хендерсън. Смилов понечи да посочи Феба, но... дулото на насочената към тялото му автоматична лазерна пушка в ръцете на Джек го смрази.

– Не мърдайте! – заповяда Бъртън, гледайки към него. – Феба е пред нас. Нима ще изберете да умрете пред хубавия живот на луната или Марс!?

Той посочи с оръжието командното табло.

12 500 000 километра деляха спътникът от Земята. Една подир друга нулите изгасваха на таблото.

– Няма време! – извика в ужас Хендерсон. – Натисни лоста на 30 градуса земна орбита!Ще стрелям!

– Какво говорите? Хората... Земята... всичко ще изчезне!

– По дяволите Земята! – извика Бъртън. – Хендерсън, натисни проклетия лост!

Смилов разбираше какво става с известно закъснение. С ужас той си помисли за малкия си син, за Лена, за Авински и всички хора на земята. Не, това не биваше да става! Той се помъчи да спре Хендерсън, но бе отхвърлен от лоста. Удари се в пода – и замря.

Олег Азиян видя всичко това като на бърз кадър. Не! Не трябваше да става така! Той трябваше да спаси колегата си. Атомният реактор е близо. Ръчката с надпис на кирилица “Старт” е живот за хората. Той стиска устни и с последни сили скача към реактора. Бъртън не може навреме да му попречи и потната длан на Азиян улавя ръчката и я стартира.

Буботенето на реактора се сля със свистенето на лазерния лъчи и Олег се свлече обгорен до него. Бъртън впи очи в дисплея. Реакторът действаше в активен режим. Феба беше вече огромна. Сблъскването на звездолета с нея беше неизбежно.

Олд Хендерсън гледаше с безумен поглед приборите. Налягането в ХА-15Б се увеличаваше неимоверно много. Десетки атмосфери се стовариха на гърдите на двамата. Чу си пукот. На екрана Феба като че се разполови и потъна в тонове дим.

Огромни вълни от налягане от хиляди атмосфери заляха кораба. Налягането вън и вътре се изравни и той се сплеска като малък диск. От Земята чуха само пращенето на разтрошените уреди.

Феба вече не съществуваше като цяло.

Не съществуваха и четиримата космически пилоти, но десет милиарда земни жители продължаваха да живеят.