Албумът на Франческа

Дата: 
четвъртък, 20 December, 2018
Категория: 

Тази нощ се подготви по-добре за слизането. Предната бе открехнала вратата на подземието, но хладният мрак я върна. Сега – облечена и с фенер в ръка, Франческа предпазливо пристъпи към желязната врата. Не знаеше какво я очаква, но облогът, който сключи с Лоретта, й вдъхна кураж. Десет лирети не бяха кой знае колко за нея, но заради разочарованието на загубилата пари приятелка, реши, че си струва. Посегна към старинната дръжка, поколеба се и отпусна ръка. Припомни си вчерашния разговор.

– Не вярвам и на думичка от това, което казваш! – зачервеното обло лице на Лоретта излъчваше съмнение, люшна сиви къдрици и се изсмя.

– Казвам ти, бяхме най-красивата двойка младоженци, роклята ми бе като ефирен облак, обсипан с перли, а до Джовани искаха да застанат в мига на венчавката почти всички жени в катедралата. Имахме чудесен дом и пет деца като ангели.

– Аз пък съм Савската царица – изсмя се отново приятелката й и тръгна да си ходи.

– Мога да ти покажа албума.

– Не можеш, синът ти каза, че всичко е изгоряло с дома ти.

– Мога да ти го покажа! – заинати се Франческа.

– Пет лирети!

– Нека бъдат десет!

– До три дни!

– Добре!

Лоретта излезе и се запъти към градината. Седем години, откакто са в Дома за възрастни, и все още не бе свикнала с измишльотините на Франческа. Разбра, че е от богат род, ползваше най-добрата стая, но на моменти изглеждаше не с ума си. Може би заради преживения пожар или от възрастта. По нейни сметки наближаваше деветдесет, въпреки безупречния външен вид и изправената осанка. За миг не се усъмни, че ще спечели лесни пари. Само магия може да върне изгорелия албум, а приятелката й не приличаше на вещица.

Франческа запали фенера, отвори вратата. Посрещна я мирис на старо дърво. Потрепери. Проядените хлъзгави стъпала проскърцваха. Вдигна фенера и освети нещо като преддверие. На три от стените имаше по една врата, а четвъртата бе заета от вграден шкаф. Орехово дърво, старинна изработка – прелестен. Заотваря чекмедженца и вратички. Джунджурийки, писъмца, сувенирчета, кутийки...

Откри три прилежно запечатани стъкленици. Помисли, че са със сладко, но надписите говореха друго. В златистата течност на първата се гонеха слънчеви зайчета. Захласна се в танца им. Любопитството я накара да посегне към втората. Течност като ментов сироп, свежи зелени листенца искряха като изумруди. А третата – небесносини прозрачни сферички, във всяка се движеха фигурки, прегръщаха се, танцуваха, смееха се, а стъклото леко вибрираше. С пръстите си усети, че това е музика – непозната и магична. Отново прочете надписите. Сърце, Разум, Дух. Изкиска се. Знаеше, че откъм разум си е зеленка, но пък сърцето й е златно, а духът – вихрен.

Остави съдовете. Затърси. Скоро пръстите й напипаха мекия атлаз на кориците на албума. Изкачи внимателно стъпалата, седна в люлеещия се стол до прозореца към градината и разлисти. Мили Боже, страниците бяха празни. Къде сбърка?!

Франческа не прие поражението. Анализира всяко свое действие. На разсъмване откри причината. Още една нощ. Този път трябва да се получи.

Спа до късния следобед. Вечеря с апетит, дори се награди с чаша кианти. Когато Домът утихна се приготви. Взе албума и слезе в подземието. Остави го на същото място и тръгна към първата врата. Пищна градина се откри пред нея. Тръгна по алеята, старата изящна вила сред пиниите бе домът на детството й. Чу смях, притичаха момченце и момиченце. Тя и Джовани. Бузести и тъмнокоси, децата приличаха на херувими, които се гонят в райска градина. Лъчезарните фигурки се скриха зад олеандрите, към алеята със статуите. Всичко бе толкова реално – усети неповторимото майско ухание, движението на въздуха край гонещите се деца... Франческа въздъхна и излезе.

Зад втората врата я посрещна домът й с Джовани. Фреските в коридора, мозаечният под, мраморното стълбище. Наслади се на ярката светлина в просторните стаи и стилната подредба. Роялът във всекидневната и семейният портрет в библиотеката. Очите й обгръщаха любимите вещи от един отминал щастлив живот. Видя децата си, съпруга, около масата в трапезарията. Заплака.

Предчувстваше гледката зад третата врата, преди да отвори. Знаеше, че трябва да мине през спомените си, за да се запълни албумът. Зад третата врата я очакваше неизбежното. Отвори, прекръсти се и влезе. Озова се в двора на малка църква. Група от опечалени стоеше около прясно изкопан гроб. Франческа позна отдалече семействата на децата си и малкото останали приятели.

Върна се обратно при ореховия шкаф. Взе албума и изкачи бавно стълбите. Слизането в душата й се оказа уморително изпитание.

След ахкания, сълзи и прегръдки Лоретта подаде десетте лирети на Франческа. Призна от все сърце, че приятелката й е права. Най-красивата двойка младоженци, възхитителен дом и деца като ангели. Нейният живот бе преминал в труд и недоимък. Разкошът, който я заля от снимките, я пренесе в приказния свят на тази слабичка, изтънчена старица.

– Къде кри албума, стара хитрушо? – усмихна се тя.

– Тук – отвърна Франческа и посочи сърцето си.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите