Аз живея в различни епохи, много пъти съм се преродил! Продължава и днес моя поход – бях Кубрат, Аспарух,.. Самуил...
Сред София, сред градската гъмжило пропя петел. Отгде се беше взел? Той кукуригаше със всичка сила и завидях му, че е толкоз смел.
Една жена простира на балкона и в миг зад ароматното пране изгря ликът й мил като икона със снежнобели стройни колене.
Колко емоции с лъжепророци, колко надвикване в пътя за никъде...
Критиците се престараха да хвалят книги най-посредствени. Но аз не търся топла стряха в литературното наследство.
Нас ни свързват крилете на птиците – не признават те земните граници. Колко скръбни и черни вдовици, колко българи-емигранти!..
Утрото, търкулнато в нивята, свети оросено с златни капки и протегнал хищно груби лапи крачи мокър есенният вятър.
Аз съм блед монах, заробен в книгите, нямам никого на този свят, всички дни в живота ми не стигнаха да се моля зарад ближните в хубавия Божи свят.
Една безмилостна пустиня: огромна, горестна и властна, в която бездните изпращат след мен вълна подир вълна! Аз спирам тук – за да потегля със свойте кораби безстрашен, там дето расне златен остров на Обетована страна...
Желая да тревожа като буря леса на повседневните нещастия, ръката ми да бие и да удря със силата на вятъра в душата ми.
