Поезия

Изпълнено небе с блещукащи звезди,
потискащо задушна лятна вечер,
по някаква причина се провежда
Тържествена заря.
Площадната тълпа надига врява до безумство.

Подготвям се за мъничка
усмивка,
разхлабвам се
отпускам се
в горещата вода
на миещото време.

Някой шушне във мрака.
Някой вика и трака.
Някой някого чака.

Не те сънувах мамо и на гроба ти не бях.
В ръце си нямах снимка твоя, мамо.
А до мене сякаш беше ти, сякаш жива беше.
Усещах на твоя поглед топлината,
дъхът на слабото ти тяло, мамо…