Поетични меридиани

Казват с ръка от маса
трохи да не събираш,
за да не си изхвърлиш берекета –
на прозореца ти са гладните птици...

Изгубихме се

Автор:

Ваня Изова Велева

преди 1 година 11 months

Изгубихме се,
ти на една,
аз на другата страна.
Ти в ляво,
аз в дясно...

Не бива всичко да знам

Автор:

Сузана Мицева

преди 1 година 11 months

Когато съм изтегната върху жегата
и слушам мравчени заседания под тила –
не съм самотна.

Пробуждане

Автор:

Сузана Мицева

преди 1 година 11 months

Завръщам се от самотата.
Вълците ме изпращат с вой,
дори планината се свлича
от моите плещи.

Неизорани лехи с надежда

Автор:

Сузана Мицева

преди 1 година 11 months

Треви както войска,
изправени до реката –
почетен караул на копача,
който стрива жито с камъни.

Някои любови имат вкус на сигурност

Автор:

Ана Стояноска

преди 2 години 1 month

Захапваш след изгрев високо в небето.
Подскачаш, имаш детска радост
под краката си,
още веднъж отваряш широко устата си.

Тя има вишнов лак и стъкълца вместо сълзи

Автор:

Ана Стояноска

преди 2 години 1 month

Събира всички скитащи мисли нощем,
най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран.
Подскача на един крак, сякаш играе на дама
през набраздените дневни радости на площада.

Сещате ли се?

Автор:

Гьорги Калайджиев

преди 2 години 9 months

Разкази

Ако не миришеш на “Pino silvestre”, ако нямаш платненки “шанхайки” и ако не носиш дънки “Super rifle”, тогиз не си никакъв гъзар. Така беше навремето. На струмишкото стъргало имаше засадени два реда липи и маслини, които ухаеха невероятно, докато цъфтят...