Атанас Радойнов

Атанас Радойнов e роден на 21 януари 1934 г. в с. Горска поляна, Боляровска община. Завършил е Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Живее и твори в Бургас. Бил е художник по промишлена естетика, окръжен кореспондент на “Кооперативно село” и “Земя”, както и главен редактор на местния вестник”Победа”. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Дългогодишен издател и главен редактор на в. “Автограф”, съвместно издание със Съюза на българските писатели.

Автор е на белетристичните книги: “Как тъй без змейове” (разкази, 1988 г.); “Странджански декамерон” (еротична повест, 1992 г.); “Змийска риза” (разкази, 1998 г.); “На дъх от рая” (новели, 1999 г.); “Шепа приказки” (повест, 2001 г.); “В ъгъла сътворението” (разкази, 2004 г.); “Странджански импресии” (2006 г.); “Крайпътен огън” (2009 г.); “Полет до седмото небе” (2014); “Ножница на страданието” (2014). Негови разкази са преведени на руски, френски, турски, на македонски език.

Изтъкнат краевед, свързан със Странджа планина. Изпод перото му излизат книгите “Росеново и Петко Росен” (2010, съвм. с Диана Радойнова), “Летопис за Вършило” (2012), “Драчево ще бъде във времето” (2014), “Ново Паничарево” (2015). Редактор на редица книги на бургаски автори.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. В периода 2001-2008 г. е председател,  а впоследствие почетен председател на Дружество “Български писател” – Бургас. Носител е на литературните награди: Плакет “Пегас”, Плакет “Петко Росен” и “Златен Пегас” (2014 г.). Почетен гражданин на Бургас от 2004 г.

Атанас Радойнов почина на 23 юли 2016 г. в гр. Бургас.