Дом за нечия надежда

Дом за нечия надежда

За пръв път пожелах да бъда мъж.
Да крача с мъжки стъпки по паважа.
Когато ме нападнат изведнъж,
две твърди мъжки приказки да кажа.

Да бъда Бог в очите на жена
и цвете в пустошта да й отгледам,
а нощем да създавам тишина
над спящите къдрици слънчогледови.

И с длани да умея да строя –
не само с думи – да иззидам къща.
До сто да се науча да броя,
когато искам други да прегръщам.

За пръв път пожелах да бъда мъж.
А то... жена... опърлена и слаба.
Познала страх и сълзи неведнъж.
Създаваща живота. А и хляба.

Една жена, с очи като звезди,
в които някой мъж да се оглежда,
и две ръце, с които да гради
уютен дом за нечия надежда.

----------------