Фалшива
Защото аз не съществувам.
Ти ме измисли в редовете.
Понякога ме виждаш във съня си,
докато скиташ в градовете.
Изгубваш се във океани от лъжи.
Проникваш във душата ми. Дълбоко.
След мене само се мълчи.
И ме намираш в непрогледното,
защото...
Съвсем не съществувам.
АЗ СЪМ НИЩО. Приличаме си.
Затова ни е добре.
Превръщаш ме в стихотворение.
И няма мърдане.
Затворена съм в тези редове.
Докосваш ме с мастилото на думите
и драскаш моята душа.
А после смачкваш ме с хартията
и хвърляш я.
Събуждам се, за да заспя.
Когато ти омръзне да ме имаш.
ще ме удавиш в твоето море.
Пред теб аз просто съм безсилна.
Пред мен си влюбено момче.