Сказание за моя живот

...

Започнах да пиша, за да оставя спомен на по-младите. Да знаят на какъв род са наследници. Моят дядо не го написа, но се постара да го запомня. Много вечери, свити на леглото до печката, ми е говорил за одисеята на неговия живот, за миналото на нашите деди. Говореше ми за Библията, за историята, за хубавите моменти в живота си, за трудностите, които е преодолявал. Разказите бяха интересни, понякога тъжни. По-късно в годините осъзнах, че е имал завидна памет, с много информация и се е стремял да ми придаде част от познанията, опита и мъдростта. Дядо Костадин разказваше увлекателно, показваше ми най-правия път в живота, на доброто и милосърдието. Детската душа е като попивателна, впечатлителна и чувствителна. Бях убеден, че е хубаво да си спомняме кои сме, откъде идваме, къде отиваме, на кого сме наследници. Всеки човек се ражда в някой род и живее с енергията на този род. Аз имах основания да се гордея с корените си. Сигурен съм, че новите клонки на това дърво все повече ще се разрастват и зеленеят. От вас зависи, мили деца, какви чеда на рода ни ще израснат в бъдеще. Помнете миналото, радвайте се на настоящето и планирайте бъдещето. Който има минало, има и бъдеще.

...

Уроците които получих през живота си, ме направиха по-добър, убедих се, че е по-лесно, по-приятно и спокойно. Не обичам да споря с много знаещи, премълчавам и ако има възможност изчезвам. Вярно е, че истината се ражда в спора, но ако е диалог, а не монолог. Нека да говорим за нещо, което ще стане и да дава съвети и мнение, който ще участва. Забелязах, че високомерно се държат някои новозабогатели, от позицията на парите, мислят се за фактор, а те са само елемент от живота. Парите не дават ум, познание и душа. Напротив, в повечето случаи развалят човека, а има и много случаи на падение. Научих се да уважавам всички хора, без значение за раса, пол, образование и религия. Отдавна разбрах, че обикновените хора са по-земни, добри, умни, мъдри, можещи и уважителни. Имах възможност да контактувам с такива приятни хора в България и чужбина, с европейци, араби, мюсюлмани, християни, с мутри, министри, професори и неграмотни. В основата си човечеството е изградено на базата на доброто, но винаги е било съпътствано от дявола и злото. Стремя се да не бъда егоист за малките неща. Не изпитвам никакво угризение на съвестта си за това, което съм направил и написал дотук. Всичко, което имам, съм го постигнал с честен труд, дори съм вложил много повече. В повечето случаи от моя живот се чувствах като пералня в режим центрофуга. Не съжалявам за нищо, така е било писано и съм убеден, че е било за хубаво. Много хора може би не ме харесват, но аз претендирам за моята честност и лоялност към всички. Няма безгрешни хора, човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш. Вероятно и аз понякога съм грешил, за което чистосърдечно се извинявам. Някои от грешките съм ги осъзнал и съм се постарал да ги променя. Дано моите живи и починали близки и приятели ми простят грешките, които съм допуснал.

Авторът