Георги Господинов

Георги Господинов Георгиев е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература при Българска академия на науките с дисертация на тема “Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век” (издадена от “Просвета”, 2005) и работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000).[9]

Редактор е в “Литературен вестник”, седмичен колумнист е на вестник “Дневник” и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание “Orient Express”.

Творчеството му е разностранно. Поетични книги: “Лапидариум” (1992), “Българска христоматия” (1995), “Черешата на един народ” (1996), “Писма до Гаустин” (2003), “Балади и разпади” (2007), “Там, където не сме” (2016); съставител на “Българска антология: Нашата поезия от Герова насам” (1998). Белетристични книги: “Естествен роман” (1999), “И други истории” (2001), “D.J.” (пиеса, 2004), “О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации” (2007), “Вечната муха” (2010), “Физика на тъгата” (2011), “Невидимите кризи” (2012), “И всичко стана луна” (2013), “Всичките наши тела” (2018). Научни изследвания: “Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век” (докторска дисертация, 2005), “Аз живях социализма” (сборник със спомени, съставител, 2006).

През май 2016 г. е удостоен с орден “Св. св. Кирил и Методий” – първа степен.

Публикации от автора

Авторът няма публикации все още.