Завръщане в бъдещето

Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, (2018 г.)
Дата: 
четвъртък, 4 October, 2018
Категория: 

Завръщане в бъдещето
Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, 2018 г.

Смърт. Като копие, което те пронизва в сърцето в най-беззащитното ти състояние. Като мрак под кожата ти, като тишина в главата ти. Когато си на прага между живота и смъртта осъзнаваш колко много искаш да живееш. За да разбереш, че трябва да съществуваш, за да си тъжен и щастлив. Понякога най-голямото наказание е животът. Оставаш, за да се убедиш, че няма какво повече да търсиш, че всичко вече е разрушено, но все пак не идваш, за да си отидеш. Само си отиваме, за да дойдем отново.

Живот. Като откраднат миг, като ново начало, като прилив на енергия, като слънчеви лъчи във вените ти. Като блясък в очите ти, който те кара да видиш всичко наоколо в добрата и лошата светлина. Когато някъде, в необятното пространство си разпилян до елементарни частици, които се привличат като магнит, събират те наново, за да ти докажат, че трябва да вярваш в чудеса. Живот. Като смях, като щастие, като урок, като любов, като кръговрат. Като компас до магнит.

...

Бетани отвори очите си, докато гледаше синьото небе през срутения таван на имението, но въпреки това не смееше да ги затвори. Макар и този свят да се оказа като този, от който избяга, продължаваше да живее. Изправи се бавно и огледа всичко около нея. Не беше сигурна дали е на друго място или просто някак си се е преместила в къщата, която купи и после разрушиха. Направи няколко плахи крачки, докато въртеше объркано главата си, но беше сама. Следващата ѝ работа беше да се затича към избата, за да провери дали тялото на Дейвид е в подземието. Там също нямаше признаци на живот. Нямаше дори кого да попита какво се е случило тук. Върна се в имението и се опита да намери някакви пари между отломките, с които да иде до къщата на родителите си.

Вдигна няколко големи камъка, под които бяха затиснати всевъзможни предмети. На земята видя якето на Джин. Въздъхна веднъж и го претърси. Имаше около трийсет долара, смачкани на топка. Преоблече се, когато откри други дрехи, за да не пътува с бялата пижама от клиниката. Извади тестето карти преди да хвърли пижамата, намери светли дънки, черна тениска и коженото си яке, а най-накрая и ботуши. Първоначално не можа да прецени нито коя година е, нито дали е ранна пролет, студено лято или топла есен.

– Джин? Бетани е. Тук ли си? – извика веднъж като за последно и тръгна по пътеката, която да я изведе до главният път.

Имаше автобусна спирка на около дванайсет километра от имението. Първоначално смяташе да върви пеша, заради онази несигурност, че някой може да я види. След първия половин час се отказа и стигна по лесния начин до мястото. Искаше най-вече да се увери, че не е изгубила способностите си. Драконът летеше между сянката на дърветата бавно и феерично, а след него въздухът приличаше на лек водовъртеж или виелица. За първи път не го правеше по задължение, а просто защото иска да се превърне в птица. Сякаш се задържаше в небесата без да използва крилете си, подобно на усещането, когато човек се отпусне над водата и се носи по леко течение.

Прие човешкият си облик малко преди да излезе на главния път, когато гъстата гора започна да става все по-рехава, а слънцето проникваше повече и повече между клоните и листата. После търпеливо изчака автобуса.

Успя да си купи билет, въпреки опасенията, че няма да успее заради различната парична единица. Седна на последните редици и облегна главата си назад.

“Любопитството е по-силно от страха. Вътрешно крещях: НАПРАВИХ ГО! Жива съм! Спасих се! Но ако не трябваше да се залъгвам, не се бях спасила, просто се радвах на свободата си. Погледнах билета си, за да видя коя година сме. Бях в “две хиляди и мамка му”. По-лесно приех новината, че отново е началото на септември. Единственото, което ме интересуваше, бе да се върна при семейството ми. Имам ли семейство изобщо? Къде са всички останали?” – мислеше Бетани, преди автобусът да спре до крайната си дестинация.

Качи се на следващия автобус, който я отвеждаше при родителите ѝ. Стана късно, докато се прибере. Имаше усещането, че по-бързо е сменила галактиката, докато гледаше колко бавно върви автобуса. Въпреки всичко не беше припряна и не бързаше заникъде. Просто често правеше подобни сравнения.

“Щях да използвам всичките си умения да прескачам оградата така, както го правех, когато закъснеех и исках да се вмъкна вкъщи незабелязано от прозореца на стаята си. Но трябваше да съм още по-предпазлива. Според черната хроника, закачена на входната врата... бях мъртва от три години. Не знаех дали наистина “Бетани от този свят е мъртва” или това е само тялото ми, което както в миналия свят Тацуо зарови сред бонсаите си. Не знаех дали бях мъртва, но знаех, че семейството ми ме смята за такава. По-важното беше, че семейството ми е живо. Останалото щях да си го изяснявам по-късно” – Бетани ги гледаше как вечерят през прозореца, докато се чудеше как да постъпи. Да влезе през вратата и да ги прегърне? Не знаеше как ще реагират, ако това се случи, но това ѝ стигаше, за да е щастлива. Събитията в този свят се развиваха по различен начин, без да ги интересуват очакванията и нагласите на пътешествениците във времето.

Тя забеляза, че прозорецът в хола е отворен и реши да се промъкне в стаята си. Още докато се опитваше да премине през хола към детската си стая, чу разговора на родителите си.

– Мисля, че чух нещо от хола – каза майка ѝ.

Бетани вече беше в стаята. Върна се няколко крачки назад и замръзна. От паническото оглеждане, видя часовника на баща си оставен върху една от медицинските книги, които той винаги четеше. Четеше я в миналия свят, а изглежда, че продължаваше да я чете и в този. А същият часовник, който тя разби, в тази реалност беше здрав, без пукнатини и драскотини. Тя го грабна и скочи през прозореца.

---------------
Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, изд. “Либра Скорп”, 2018 г.
---------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите