За жертвите на домашно насилие

Дата: 
понеделник, 26 September, 2022
Категория: 

За жертвите на домашно насилие

За кой ли път душата ми се свлича
в краката ти, покорна, уморена,
отхвърлена от теб и унизена,
тя на нещастна скитница прилича.

А бях красиво, истинско момиче...

Сякаш на сън усещам, че умирам
и искам този сън да е последен.
Объркана от твоя поглед леден
не вярвам в нищо, нищо не разбирам.

Парченцата от себе си събирам...

Прозрачен свят, а там – прозрачни хора.
Не виждам нищо... бледи силуети.
И пътища от Дявола проклети.
Превръщаш всичко в болка и умора.

Аз вече нямам сили да се боря...

 

Коментари

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите