В хотела в Токио

Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, 2015 г.
Дата: 
четвъртък, 4 October, 2018
Категория: 

В хотела в Токио
Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, 2015 г.

Всичко се движеше по часовник. Както винаги са се движели нещата в групата на Каташи. Дори от страни да изглеждаше, че всичко е сложно и рисковано, нещата бяха подредени като по конец. Без закъснения. Без малки сделки и без излишни думи и губене на време. Колите потеглиха и след няколко минути се разделиха в различни посоки. В едната пътуваха Тацуо, заедно с Бетани, а другата кола бе управлявана от дясната му ръка, неговият най-скъп доверен, който отвеждаше Александър и Мартин към хотела. Хората му нямаха отрязани кутрета, в знак на провинение. Не му трябваха отрязани пръсти, а отрязани глави. И може би тогава прощаваше. Всеки бонсай в градината му, носеше различно име и той ги приемаше като живи същества. И как не. Корените им се хранеха от мъртвите тела на предалите го. Помнеше историите им. Помнеше провиненията им. Цяло чудо бе, че през последната година, се задържаха едни и същи. Беше си взел поука. Единственият успял да напусне жив фамилията, сега беше най-големият му враг. Дали защото познаваше прекалено много Тацуо, предвиждаше ходовете му и се измъкваше жив. Или Тацуо имаше спомени от приятелството им и намираше оправдание всеки път, когато ножът опреше до кокала и имаше възможност да го убие. Каташи си задаваше този въпрос всеки път, когато кланът на Йошито им дишаше във вратовете. Това го караше да смята, че Тацуо е слаб и не става за негов заместник, но нямаше други наследници.

– Имате 5 минути – каза Масаки, дясната ръка на Тацуо, когато колата спря пред хотела.

– Мисля, че искат да се качим – Мартин преведе казаното.

– Стой тук – Александър отвори вратата на черното инфинити и понечи да слезе.

– Алекс – продължи Мартин и Александър забави темпото малко преди да затвори вратата. – Не се бави.

– Късно е за притеснения.

Александър влезе в хотела, взе ключовете от фоайето и се затича към стаята. Рядко му се налагаше да разрешава проблеми за части от секундата, но се справяше винаги на сто процента, когато това се наложи. Не се занимаваше с разпилените дрехи, защото по-голямата част беше събрана в саковете. Отвори гардероба и извади кутията, която дължаха на Тацуо. След това извади и личният си комплект за татуиране. От него взе тубичка с боя и изсипа цялото ѝ  съдържание в банята. След това пресипа част от черната боя на Тацуо в празната тубичка. Отново прибра всичко. Действаше бързо, без да губи никакво време и въпреки това му се струваше, че е минала цяла вечност. Взе всичките пари, които бяха обменили преди да тръгнат и ги стискаше в ръцете си.

Когато отново слезе във фоайето, се доближи до рецепционистката. Тя беше сама на смяна и бързите действия на Александър я изплашиха.

– Освобождаваме стаята – каза той и в момента, в който ключовете удариха плота, върху тях паднаха и парите. Надяваше се, че техниката му и саковете, които беше нарамил, маскират какво направи току що.

– Защо? – попита притеснено тя, предполагайки, че не са доволни от престоя.

– Тацуо ни преследва. Оставям всичките си пари на доверие. Запази на имената, на които сме регистрирали стаята, билети до България за всички полети през следващите дни. Ако се измъкнем живи, само ще дойда да взема билетите. Няма да те въвличам в това, каквото и да става – Александър се усмихна, за да изглежда, че просто е учтив, в случай, че някой от хората на Тацуо има изглед към фоайето. Не изчака отговора ѝ . Ако това решение не беше правилно, значи се бе превърнал в Бетани. “Тя би направила същото” – помисли си той, докато излизаше от хотела и вървеше към колата. Не искаше да си мисли нищо. Нито дали ще се справи. Нито дали всичко ще се обърка още повече. Носеше се по течението и се надяваше посоката да е правилна.

– Забави се – каза Масаки, когато Александър се качи в колата. Тръгнаха в обратната посока, към дома на семейство Каташи.

---------------
Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, изд. “Либра Скорп”, 2015 г.
---------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите