Станислава Белева за драконите във фентъзи романите “Рани върху татуировки”

Станислава Белева: Във всеки герой от романите ми има частица от мен.
Дата: 
четвъртък, 27 September, 2018
Категория: 

Станислава Белева е автор на фентъзи романите “Рани върху татуировки”, първият от които излиза през 2015 година, а три години по-късно е факт и продължението. Има статии, относно излизането на поредицата, но това е първото й интервю, в което ще си поговорим за романите, за следващите й проекти, за най-често задаваните въпроси и други интересни неща, които ще ви помогнат да я опознаете.

---------------

Станислава Белева: Във всеки герой от романите ми има частица от мен.
(Станислава Белева в откровено интервю за себе си и своите книги)

– Преди да започнем с по-приятната част от това интервю, ми се иска да те върна малко повече от месец назад. Официалното излизане на романа от печат, е факт... няколко часа преди смъртта на един от най-ключовите ти герои в книгата: актьорът и известен модел – Рик Генест, който е и прототип в романите, носещ името Джин Джонсън. Как гледаш на такива съвпадения с реалността и какво всъщност беше той за теб?

– Първо искам да изкажа съболезнованията си на всички негови близки, приятели и почитатели, защото това, което се случи е изключително болезнено за тези, които го обичаха. Относно въпросите ти: Гледам на такива съвпадения като на зловеща случайност. Изгубих не просто “прототип от книгата”, изгубих човек, който считах за част от себе си. Все още не мога да приема загубата му и едва ли някога ще я приема. Обещах му да побързам с преводите на английски език на втората книга, за да я прочете, но сега вече е късно...

– И една молба, която отправяш към Рик Генест / Джин Джонсън във втората книга: “– Сбогом, Джин... не умирай.”

– За съжаление не се случи в реалността... Със сигурност не съм първата авторка, която е написала нещо, което после се е оказало истина.

– Още едно подобно събитие, е предричането на нов император на Япония, две години по-рано в книгата (2015 година), а на първи декември, 2017 година, в медиите има статии, гласящи: “За пръв път от 200 години насам, японски император абдикира”...

– Определено не е целенасочено, нито съм подозирала, ще книгата ми ще предрече някакви събития от реалността. Това все пак е плод на въображението ми, а не роман с реални събития. Съвпаденията са случайност, но се надявам, ако има такива в бъдеще, то те да бъдат от хубавите, а не от “зловещите” страници. Да не забравяме, че това все пак е фентъзи роман...

– Кога започна да пишеш?

– Правила съм опити, когато бях втори или трети клас, но не е нещо, за което си струва да се говори. От този период имам само едно издадено стихотворение във вестник. Бях 21-годишна, когато започнах да пиша “Рани върху татуировки”.

– Има ли определени часове, в които сядаш да пишеш?

– Не. Пиша тогава, когато имам вдъхновение, но да кажем, че се случва предимно късно вечерта. Понякога се случва и (почти) денонощно.

– Втората част на романа се “забавя” с около три месеца, поради обемното съдържание от 678 страници и безбройното му препрочитане, и редакцията, в която и ти си взела участие. Доволна ли си от резултата?

– Да. Когато положиш огромни усилия, получаваш това, което искаш. Имам пълно доверие на издателство “Либра Скорп”, с което работим заедно, но относно това, че съм участвала в този процес – смятам, че това е отговорност, която всеки автор трябва да поеме. Усещането е различно от това просто да оставиш даден суров текст в издателство, и да очакваш друг да се “справи” с него. Благодаря на издателство “Либра Скорп” за свободата, която ми дават, а именно – да съм част от този процес. Пренаписах доста от сцените, понеже смятах, че могат да се опишат и по-добре, допълних това, което смятах, че липсва и с тяхна помощ, всичко е наред. Благодаря им за приятелството и за топлото отношение, както и за отлично свършената работа.

– Какво си жертвала, в името на книгите?

– Време за семейството и приятелите ми, които ме виждаха все по-рядко през последните месеци, но ще се постарая да се реванширам, доколкото е възможно.

– Ти си младо момиче, което отделя много време за книгите, които пише. Как се отразява подобно нещо на личният ти живот и по-специално на любовта?

– На този етап съм се отдала на работата си. Аз съм свободен човек, който следва мечтите си.

– Има ли страници, които сега би изтрила от “Рани върху татуировки”, защото не ти харесват?

– Определено не. Щом съм го написала така, значи така е трябвало да се развият събитията в книгите.

– Разкажи ми малко повече за “Рани върху татуировки”? Има ли някое събитие, което те е накарало да започнеш да пишеш?

– Не мисля, че е имало някакво конкретно събитие (или поне не си спомням да е имало такова, което ме е накарало). Просто започнах да пиша тази история на шега, по-скоро за себе си, но с всеки изминал ден, страниците ставаха все повече и повече. В един момент си казах, че искам да видя всичко това не просто на лист от моят принтер. Всъщност началото на тази история беше сценарий за филм, който в крайна сметка се превърна в две книги.

– Каква история се крие в “Рани върху татуировки”?

– Това е фентъзи, трилър и криминален роман (и може би малко комедия). Действието се развива в България, Япония, САЩ, Русия, Франция и на много други места. Героите живеят в съвсем реален свят, заедно с всички останали хора, които не знаят за съществуването им. Плащат висока цена за прикритието си, участват много високопоставени личности, които премълчават съществуването им, срещу тази цена.

– Като “Зона 51”, “НАСА”, “Роскосмос”. И работници на съответните места?

– Разбира се, но това е само фантастика.

– Те са добрите... или те са лошите в романите ти?

– Нека всеки разбере това, когато прочете книгите.

– Защо точно дракони? Те ли са основните герои в книгите ти?

– Защото винаги е имало нещо, което ме е привличало в това да пиша за драконите. Но не са единствените обитатели на планетата. Така започва една невидима война, в която са замесени героите, но трудно някой е победител.

– По-скоро добри или по-скоро лоши са героите?

– В повечето книги за чудовища виждаме как чудовищата, които някога са били лоши, сега са добри. Там само има един намек – “този е бил злодей”. В този случай дори главните герои през по-голямата част от времето са зли и го доказват с действията си. Но и никой не е толкова зъл, колкото казват че е. Нито някой е толкова добър, колкото пледира.

– Какво харесваш в героите си?

– Те са зли гении. Знаят слабите места на противниците си. В повечето случаи противниците са и приятели, което дава интересна развръзка. Всеки играе играта си. Те са приятели и същевременно врагове. Войната е между тях, а не извън тях. Бих добавила и за враговете, които се превръщат в приятели. Това да уроците на съдбата.

– А какво не харесваш в тях?

– Понякога са по-умни от мен! (смее се). В много от случаите, събитията вътре ги диктуват героите, а не аз. Имат свой живот, лично мнение и постъпват така, както на тях им харесва. Когато си изградил характерите им по такъв начин, става трудно да изведеш събитията до някакъв край, защото те винаги могат да изиграят противниците си, което невинаги е правилното решение. Когато познаваш героите си, знаеш как искаш да постъпят те, а не ти. И все пак, в крайна сметка, когато ти пишеш историята, ти контролираш събитията. Картите са в твоите ръце.

– Казиното и по-специално играта на карти е част от забавлението в романите ти. Имаш ли любима игра на карти?

– Да. Това е блекджек, но играя за забавление с приятели, а не с цел печалба. Бих посъветвала всички читатели да приемат картите не като средство да печалба, а като начин да се забавляват с близките си. Проблемите с хазартните игри са нещо разрушително. Не трябва да нараняваме хората, които обичаме и ни обичат.

– Оприличаваш ли се в някои герои и имаш ли любим такъв?

– Във всеки герой има частица от мен, което е нормално. Други образи са прототипи на реални личности, на които в реалния живот симпатизирам или не симпатизирам, относно тяхното поведение. Но що се отнася до героите – обичам всичките си герои, независимо дали са добри или лоши.

– Да разбирам и това, че героите ти на пръв поглед са хора, но всъщност те могат да променят формата си и да се превръщат в други същества (дракони), благодарение на някаква специална боя за татуиране?

– Точно така. Но не е само това, във втората част предстои развръзката и на много от въпросите ще се даде отговор... което (за съжаление) ще породи още въпроси.

– Читателите ти признават, че образите, които си изградила за Япония и Якудза, са много достоверни относно поведението и начинът им на живот. Защо избра да пишеш за японската мафия и тя да стане част от фентъзи романите ти?

– Благодаря им за признанието. Това беше целта. Защото действието се развива в Япония. Изпитвам изключителна любов към тази страна, (както и към всички останали страни). Идеята да включа японската мафия, се роди впоследствие, когато бях написала първите 150 страници.

– Какво е посланието, което искаш да оставиш в “Рани върху татуировки”?

– За всички безсмислени битки, които хората водим в живота си. Зад дрехите, парите, властта, комплексите и желанието ни да се доказваме, само прозират чудовищата в нас.

– Не се ли страхуваш от други неща, които евентуално би “предрекла” в книгите си?

– Не мисля, че авторите могат да предположат какво от написаното ще се окаже истина. Може да се случи на всеки, който вземе лист хартия и напише дадена история.

– Има и хора, които се запитаха дали няма повече истина, отколкото фентъзи елемент в книгите ти. Как ще отговориш на този въпрос?

– Веднага мога да изброя поне двайсет книги и двайсет филма, вследствие на които хората са се запитали същото. Не искам да казвам, че съм първата, предизвикала такива въпроси, нито да говоря лъжи, че съм “първа”, с цел повече тираж, нито да се възгордявам. Да вземем за пример филми като “Матрицата” и “Аватар”. Както и книгите на Жул Верн. Историята в романите ми е различна и нестандартна, но да твърдя, че съм първата, която предизвиква подобни въпроси, звучи малко несериозно и смешно от моя страна.

– Какво друго харесват читателите ти в твоите романи?

– Харесват това, че героите ми са различни и непредвидими, както и развръзката в романите. Има много динамика.

– Какво място заема любовта в книгите ти?

– Има я, но не е на преден план.

– Какво е необходимо на един писател, за да напише хубава история?

– Не обичам да давам съвети, относно писането (а и не само). Самата аз не се имам за писателка.

– А при теб какво проработи?

– Изолирах се от суетата на незначителните събития. Приемам отговорно това, което правя, но не забравям и да се забавлявам. Да напиша тази история, беше едно голямо удоволствие и го правех с лекота. На моменти дори не исках да приключвам историята. Специално “Рани върху татуировки” – аз знаех от начало до край какво ще се случи в тази книга и само трябваше да го напиша.

– Имало ли е ситуации, в които ти е идвало да хвърлиш всичко и да се откажеш?

– Ще те излъжа, ако ти кажа, че е нямало такива моменти. Но след два часа отново искам да пиша. Никой не ме кара да го правя насила. Прехраната ми не зависи от това, колко книги ще продам днес. Разбира се, че ми е приятно, когато читателите харесват написаното, но печалбата от книгите не е основният ми доход. Затова и го приемам като забавление.

– В какво влагаш парите от книгите си?

– В реклама, в преиздаване на книгите и в бъдещите си романи, на които предстои издаване. Както и в повече книги на други автори, които купувам. Искам да помоля всеки човек, който има възможност, да остави книги в библиотека по негово желание, за да помогнем на градовете и селата, в които библиотеките не е постъпвала книга от поне десет и повече години. Така ще помогнем на повече хора да четат по-съвременна литература. А тези, които имат и издадени книги – да попълнят библиотеките и с личните си творби. Смятам да направя това с няколко библиотеки в близкото бъдеще, защото е важно за бъдещето на България. Децата могат да се влюбят в четенето, ако има какво интересно четиво да вземат от библиотеките. Това е малко начало, но все пак е нещо, което всички можем да направим. Не трябва да чакаме някой да ни спаси. Трябва сами да направим това.

– Защо избра да започнеш да пишеш книги?

– Защото книгите са вечни.

– На колко години трябва да са твоите читатели, преди да отворят “Рани върху татуировки”?

– Не мисля, че съдържанието е подходящо за по-младите читатели... Може би трябва да са поне на седемнайсет. Добрата новина е, че няма горна граница.

– Как печелиш любовта на читателите?

– С комуникацията помежду ни. Има хора, които съм превърнала в приятели, благодарение на издадените ми книги. Те са били причината да се запознаем, което е едно от най-позитивните неща, които са ми се случвали около “Рани върху татуировки”.

– Какви са следващите ти проекти?

– Предстои издаването на първата книга от “Рани върху татуировки” на английски език в България. Това ще се случи в началото на 2019 година. Тя ще бъде достъпна и за всички, които живеят в чужбина. Тя ще носи името “Wounds on Tattoos”, както се казва и страницата на книгата във фейсбук. До броени дни ще излезе от печат и стихосбирката ми, която се казва “Измислен в редовете”. Тя е двуезична и в нея ще откриете стихотворенията на български и на английски език.

– Значи съвсем скоро ще си говорим и за нея?

– Да, с удоволствие!

– Какъв човек си извън книгите, които пишеш?

– Обикновено момиче, което обича да спортува, да се забавлява с приятелите си, да чете книги, да гледа филми, обича семейството си и се радва на настоящето.

– Ще споделиш ли с нашите читатели няколко цитата от “Рани върху татуировки”?

– Разбира се.

Откъси:
От “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, 2015 г. – “Среща с непознат”, “В хотела в Токио”, “Амнезия”;
От “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, 2018 г. – “В Ел Пардо, Мадрид”, “Чашата преля”, “Грешен път”, “Завръщане в бъдещето”.
Приятно четене!

---------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите