Среща с непознат

Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, 2015 г.
Дата: 
четвъртък, 4 October, 2018
Категория: 

Среща с непознат
Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, 2015 г.

Мартин не отвърна на заяждането. Не че не му се искаше да го направи. Докато говореха на български, за момент бе изключил да си превежда наум всяка японска реч, която дочуваше от минувачите. Не и тази. “Мисля, че чух името си.” Непознатият направи още няколко крачки, за да чуят стъпките му и да разпознаят лицето му в тъмнината. Тогава Мартин се обърна и го разпозна. Тацуо стоеше на крачка от него. Отново облечен в красив черен костюм, който прилежно приглади, когато спря да върви. Сякаш изсмука въздуха от дробовете им. И сякаш бяха на погребение. С тази разлика, че нямаха право на 5-минутно мълчание, за да изпратят смелостта си по дяволите.

Оттук нататък Бетани и Александър не разбраха и думичка от това, за което говореха Мартин и Тацуо, но се подразбираше каква щеше да е темата на разговора.

– Станало е недоразумение, Тацуо – Мартин започна да нервничи и всички усетиха страха му. После благодари на себе си, че знае японски, и че поне все още има шанс да обясни.

– Съществува ли такова оправдание, което да направи смъртта Ви по-лека? – Тацуо говореше непринудено, с лекота и спокойствие. Не поглеждаше надолу или на страни. Сякаш можеше да изключи нещо от света си, щом го пожелае. Гледаше през очите им, все едно са прозрачни. В тях прочиташе презрение. И ако други хора биха се сконфузили, че някой ги презира, той по-скоро го приемаше като комплимент.

– Момичето е стара моя приятелка. Днес на обяд я засякох пред университета, в който уча – Мартин се опита да се успокои. Изглеждаше като страхливец, който не знае къде се намира. Въпреки, че той не беше наясно дали историите за Тацуо са преувеличени или смекчени, бе склонен да се придържа към второто твърдение.

– Смяташ ли, че щом съм тук, не знам тази подробност? Кутиите са скъп спомен от починалата ми баба – сякаш спокойствието, което Тацуо излъчваше, притесняваше Мартин още повече.

– Не са направили нищо умишлено. Те търсиха отговори, затова са тук. Загазили са, но аз не съм замесен. Не знаех нищо – Мартин пристъпи няколко крачки назад, за да е по-близо до Бетани и Александър.

– Не харесвам хора, като теб. Хора, които не застават на равно с приятелите си. Когато усетя, че някой от доверените ми се опитва да набеди негов колега, знаеш ли какво правя? Засаждам бонсай с градината си. Става хубав, голям, изящен, яркозелен бонсай – Тацуо направи още няколко крачки, като изброяваше всеки епитет, наравно с крачките, които правеше. Спря очите си на Бетани. На дъх разстояние от нея. Имайки предвид, че тя не разбра нито дума от казаното, той не прочете и страх в очите ѝ . Само ненавист, която ескалираше с всяка следваща секунда.

– Как е на японски “Махни се от лицето ми”? – попита тя, без да отделя погледа си от Тацуо.

– Млъквай, Бетани – намеси се Александър. Той се страхуваше по-скоро от глупостта на Бетани, а не от властта на Тацуо.

– Защо ме мразиш, без да ме познаваш? – въпреки, че Тацуо ненавиждаше да говори на други езици, за миг остави фанатизма си настрана. Надяваше се, че Бетани знае английски. За първи път не виждаше страх в очите на момиче, до което се доближи. Ако не прочиташе и омразата в тях, дори щеше да се почувства по-малко звяр.

– Трябва ли да обичам някого само, защото иска да се страхувам от него? – Тя направи малка крачка към него, за да маскира незабележимата капка страх, която течеше по вените ѝ . Доближи тялото си до неговото, сякаш той ѝ  позволяваше да го направи. Ако не друго, обичаше да манипулира мъжете. Беше ѝ  забавно да наблюдава реакцията им и да чувства слабостта им.

– Не искам да ме обичаш, глупаво момиче. Свикал съм да живея без любов – Тацуо се усмихна, заради наивността на Бетани. Мислеше си, колко лесно може да я убие и въпреки всичко, все още не искаше да го прави. Отдавна не се беше забавлявал така.

– Това е добре. Тацуо. Пасва идеално на егоистичния свят, който си създал – Бетани съзнателно приближи устните си до неговите и точно преди да го целуне, се отдръпна. Александър също като нея се носеше по течението и не се влюбваше. Защо тогава стомахът му се преобърна? Никой не се събуждаше сутринта, убеден, че нещо е просто забавление, а да изтръпва така, в края на деня, когато можеше да признае, че тя изгаря и последната капка кръв във вените му.

– Не знаеш нищо за егоистичния ми свят. Но аз знам нещо за твоя. Твоят егоизъм те доведе при мен – Тацуо също се отдръпна, за да успокои иначе нажежената обстановка.

– Какво искаш? – Бетани скръсти ръцете си и се доближи до Александър. Почувства се малко по-спокойно, когато усети рамото му, залепено до нейното.

– Искам да спреш да си мислиш, че можеш да ме разиграваш. Трябват ми боите. Разпределени са по равно в три кутии.

– Имам само едната. Сега разбирам, че има и още. Ще върна всичко, което е в кутията, както и нея. Притрябвала ми е. Но само ако направиш така, че животът ми да стане нормален като преди – тя отново се приближи към Тацуо, но този път без да поглежда в очите му. За момент съжали, че го е направила, защото се почувства по-малка и безсилна пред силата, която струеше от него. Можеше да се закълне, че чуваше туптенето на сърцето си и да се обзаложи, че той също чува забързания ѝ  пулс. Той се изсмя, а след това докосна леко наболата си брада. – Съжалявам, но не работя по този начин – каза Тацуо, през още няколко присмивания, а после продължи. – Съмнявам се, че животът ти е бил по-нормален, щом си стигнала дотук. Как иначе си съживила дракона? Видях татуировката предната нощ. Поздравления, за лигаво момиче като теб. Не знаеш нищо за Япония.

– Блъснаха ме от една тераса. Когато видях дракона, си помислих, че полудявам – каза тихо Бетани.

Очите ѝ  се напълниха със сълзи, които не се стичаха, а просто стояха забити в слепоочието ѝ . Ако не беше тази случка нямаше да разбере за силата, която притежават тези бои. И щом е разбрала, не си е стояла кротко и мирно вкъщи. Дори не беше сигурна дали иска да поправи стореното, но смяташе, че е време да започне да взема правилни решения. Ако все още имаше право на някакъв избор. Въпреки това, ако знаеше, че повторното съживяване на дракона е възможно, без да има лоши последствия, щеше да измисли нещо по-добро, пред това сега тримата да зависят от Тацуо.

– На паркинга зад нас са спрени две от колите ми. Въпросът ми е, да звъня ли на доверените ми, или ще дойдете с мен доброволно. Впрочем, вторият вариант е по-добрият.

– Да тръгваме – каза Александър, без да губи излишно време в размисли. Единствен той от тримата не бе разговарял с Тацуо до момента.

– Мислех, че си ням – Тацуо тъкмо щеше да се обърне с гръб, за да тръгне към колата, когато чу гласа му. Не очакваше какъвто и да било отговор, но си даде още малко време, за да изпита нервите им.

– Не обичам празни приказки – отговори той, без да се чувства застрашен.

– Каква е връзката ти с това момиче? – поинтересува се японецът.

– Никаква – отвърна с непукизъм Александър.

– Още по-добре, тогава. Тя ще се качи при мен. Вие двамата в другата кола. Ще идете до хотела, ще се качиш само ти, за да събереш багажа, доверените ми ще ви чакат пред входа, а после ще ви отведат при мен – каза Тацуо, докато гледаше към Александър. – Ако след 2 часа не държа в ръцете си кутията, ще засадя още три бонзая в градината си – допълни на японски и като за последно погледна към Мартин. После хвана Бетани за лявата ръка, малко над лакътя и без да прави излишни усилия я поведе със себе си.

---------------
Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, изд. “Либра Скорп”, 2015 г.
---------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите