Грешен път

Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, 2018 г.
Дата: 
четвъртък, 4 October, 2018
Категория: 

Грешен път
Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, 2018 г.

15:30 следобед, Токио, Япония

Изолацията на останалите помогна на Александър да размишлява над Каташи. Те бяха прекалено далеч, което означаваше, че къщата им в Токио е на разположение. С огорчение осъзна, че няма какво повече да намери, освен това което вече е открил. Още няколко бележки от Яхико го върнаха към първоначалната смелост, която притежаваше и така се качи на автобуса, който го отведе до селцето. Той нямаше проблеми заради затворените граници, понеже беше в Япония, а целта му беше някакво селце – отново в Япония. Малката вила на Мей, която преди години Бетани посети все още стоеше незаключена. Някой само бе затворил вратата, но нито си направи труда да сменя катинара, нито вече имаше какво да разграби от нея. Все още не знаеше дали иска да влезе, но когато вратата се отвори от съвсем лекото докосване и от течението, той го прие като покана. Нямаше и опасност от кражби, понеже си бе извоювала прозвището “къща на ужасите” – като повечето необитавани места. Местните първоначално не вярваха на децата си, когато те с огромното си възпламенено въображение твърдяха, че са видели бяла лисица, но после и те започнаха да избягват околността. Нямаше голяма промяна от посещението на Бетани преди пет години. Дървениците изобщо не си бяха отишли, а напротив – бяха си основали свой собствен град под дъските. Александър огледа коридора и влезе в стаята, в която Бетани пропадна, заради изгнилият под. Процеп с диаметър около осемдесет сантиметра пропускаше бледите зимни лъчи на слънцето. Нямаше нищо общо със светлината, която се прокрадваше в помещението, когато Бетани посети това място. После продължи надолу по стълбите и със страх изгледа кървавите дъски на земята, паднали от тавана. Започна да гадае какво се е случило и се опитваше да прецени преди колко време е станал инцидента. Мисълта, че Бетани може да има намеса изобщо не се появи в съзнанието – за него всичко сочеше към Тацуо и Каташи.

В съседната къща някой дръпна завесата на пердето и наблюдаваше кога ще излезе натрапникът. После излезе на малкия двор, който имаше вилата.

Александър прерови шкафовете на подземната стаичка, приличаща на килер или склад, откривайки само една стара запалка. Запалката на Мей, която Бетани не успя да вземе. Прибра я в себе си и след като се увери, че в помещенията няма нищо, беше спокоен да си върви. На излизане настъпи някакво объркване, чувайки опитът на непознатият мъж от съседната къща да запали цигарата си. Първо – по неговите изчисления това беше другата вила на Каташи и второ – нелепото съвпадение със запалката. Звукът от въртенето на ремъка стигаше до него въпреки силният вятър.

– Не мога да повярвам – каза непознатият, докато стоеше по средата на двора. – Запалката ми ме изостави – той се приближи още повече до крайния десен ъгъл на оградата, която представляваше небоядисани дъсчени летвички, заострени в горният край под формата на молив.

– Аз също – каза Александър. – Мислех си, че къщата е на един мой познат – допълни съмнително той, предполагайки, че все още е на Тацуо или Каташи.

– Оу – каза изящно странникът. – Купих я от господин Тацуо Ишикава преди време – излъга той.

Александър се изненада неприятно и се зае грижливо със задачата да го поразпита. Притесняваше се и от това, което може би е видял или ще види.

– Александър Димитров, приятно ми е. А Вие сте? – той вдигна запалката към цигарата му, но мъжът вместо да се наведе и да я запали, елегантно взе запалката, запали цигарата си и я върна в ръцете му.

Мъжът се замисли какво да каже, защото знаеше колко рискува, но въпреки всичко прояви непукизъм и смелост. Впрочем каквото и да кажеше и както и да го разбереше Александър, щеше да е лъжа. Дори да научи истината, пак щеше да е лъжа.

– Пиер Ноел Нолин – той се усмихна с блестящите си зъби и черните му очи светнаха.

– Виждали ли сме се някога? – стори му се познат, но за пръв път виждаше Пиер толкова отблизо и не можа да си спомни нищо. Вече всички му се струваха познати.

– Не мисля, че Ви познавам – Пиер издиша дима на цигарата и вятърът направи сива стена от пушек между двамата за няколко секунди.

– Не ми приличате на местен – каза Александър.

– Какво? – възкликна французинът, като гримасничеше напрегнато. – Сигурно ме бъркате с някого, но признавам, че просто съм пътешественик – той се опита да не издава повече и се усмихна властно и елегантно.

Александър се зачуди дали това не е Джин, но пък и никак не вървеше да му каже: “Джин, ти ли си? Покажи се, преди да съм те спукал от бой!”.

– Мога ли да Ви питам нещо, господине? – любезно продължи Александър.

– Разбира се – искрено отвърна Пиер и оправи черното си елече, и вратовръзката.

– Виждали ли сте някой да посещава съседната къща? – после се намръщи, погледна часовника си, който показваше, че скоро ще е три и половина следобед.

– Да, понякога местните деца влизат тук вечерта, защото “си разказвали страшни истории” – леко се закикоти французинът. – Аз нямам тази смелост – после го увери с изплашеното си изражение.

– Ще тръгвам, преди да съм изпуснал влака. Благодаря за отделеното време – каза Александър и Пиер поклати глава.

Пиер остана сам и смачка цигарата в оградата, докато гледаше към съседната къща.

– Je vous en prie  – изрече на глас мислите си на френски, наблюдавайки малка, паспортна снимка на Бетани и влезе във вилата.

– За закъснелите остават кокалите, Александър – Пиер изгори всички записки от вилата на Каташи в камината, докато говореше на огъня.

---------------
Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, изд. “Либра Скорп”, 2018 г.
---------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите