В Ел Пардо, Мадрид

Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, 2018 г.
Дата: 
четвъртък, 4 October, 2018
Категория: 

В Ел Пардо, Мадрид
Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, 2018 г.

В северната част на Мадрид се намираше квартала Ел Пардо, част от района Фуенкарал Ел Пардо. Ел Пардо беше сърцевината. Сърцевина не по местоположение, а сърцевина на същата тази помия, която се изливаше денонощно и над Токио. Тази помия се оказа навсякъде и беше трудно подробност като тази да звучи като нещо ново.

Тацуо просто имаше нужда от пари, нищо повече.

Независимо от неприятните подробности, Мадрид си оставаше гореща точка.

“Resturante El Plaza” звучеше толкова хубаво, когато всички, които не подозираха нищо го произнасяха. Произнасяха го някак разглезено и най-вече без страх. Но не беше дразнещо, а напротив. Можеше да чуваш гласовете им седмици наред. Бяха толкова изискани и безгрижни.

Звучеше хубаво и когато Тацуо помоли шофьора да ги откара до мястото. Гласът му беше приятно дрезгав. Дотолкова, че на Бетани ѝ се прииска да го целуне, слушайки тембъра му. Беше оставил дясната си ръка на облегалката и оглеждаше така, сякаш в лимузината има... дракони. Странно беше как очите му лъжеха за почти всичко. Сега лъжеха, че това пространство е необятно.

– Вече е перфектно – каза Бетани.

– Знам – отвърна Тацуо. – Облякъл съм си хубавия костюм.

Последва смях. Малко преди Тацуо да попита на какво се дължи, Бетани продължи.

– Смешно е, защото винаги си на ниво – тя също се огледа, сякаш мястото в лимузината е необятно. Направи го само защото за секунди в ума и премина мисълта, че може би отново сънува.

– Ако не харчиш толкова за парцали, може би нямаше сега да пътуваме към Ел Пардо – каза Джин и погледна към Тацуо. Джин стоеше до Бетани и гледаше през прозореца. За разлика от тях, лимузината му беше тясна и даваше вид, че едва диша близо до тях.

– Искам да преговорим още някои неща, Джин.

– Слушам – избръщолеви той. Може би лицето на Каташи караше Тацуо да се дразни.

– Не даваш такъв вид – Тацуо не обичаше хората около него да са разсеяни, докато говори.

– Пф! – измрънка той и подигравателно се обърна. – Какво?!

– Ако Симон започне да задава много въпроси, не искам да му даваш ясни отговори.

– Това е лесно. Не знам отговорите – подхвърли лежерно Джин.

– Някои от доверените оставиха Каташи. Сега са с мен.

– Но аз ще говоря, сякаш имам...

– Деветнадесет доверени. Ако броим Кента и мен.

– Двадесет – каза Бетани, включвайки и себе си в бройката

– Искам от време на време да ги наглеждаш. Не горя от желание да прекарват повече време в бардаците, пред това да си вършат работата – поясни той.

Отново смях.

– Не могат, защото ти отсъстваш твърде много, поради същата причина.

Тацуо не се засмя, но и не спря шегата им.

– Откарай ги в Ел Пардо и Ел Плантио?  Искам да помогнеш на хората ми да се изнесат от дупката на Каташи и да ги настаниш в апартаментите ми в Мадрид.

– Къде е уловката? – зачуди се Джин.

– Утре искам да изведеш всички. Дори Бетани ще ти помогне. Само че до Токио ще ги изпрати Джин, а не Каташи, както те ще си мислят.

– И по пътя ще ги убием – поясни тя.

Щом веднъж свикнеш с плана, рядко имаше отклонения.

– Умница – похвали я, сякаш е домашния му любимец. – Извинете ни – Тацуо малко повиши тона, въпреки, че шофьорът ги чуваше и без да викат. – Размислих, оставѝ ни тук.

Слязоха няколко пресечки преди ресторанта в Ел Пардо.

– Плати му, Каташи! – Тацуо остави вратата отворена, после грабна както преди Бетани за ръката и тръгнаха напред. – Токио ми харесва повече – поясни той. – Знаеш ли...

Гласът им утихна, когато Джин стоеше пред шофьорската седалка и се преджобваше.

– Вече сте платили, господине – каза шофьорът.

Джин вдигна главата си, приел неговия образ и насочи откраднатия Макаров. Натисна спусъка бързо и куршумът светкавично се заби в слепоочието му.

– Това си е чисто самоубийство – той удари пистолета, захвърляйки го в една от вратите и побърза да настигне Бетани и Тацуо.

---------------
Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, изд. “Либра Скорп”, 2018 г.
---------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите