Чашата преля

Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, 2018 г.
Дата: 
четвъртък, 4 October, 2018
Категория: 

Чашата преля
Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, 2018 г.

3-ти октомври, 08:30 сутринта, Москва, Русия

– Добрият... лошият и злият – Джин си правеше вятър с всички откраднати формули и се смееше зловещо.

Фьодор – единият от синовете на Димитрий, го тупна по рамото, преди да седне на масата.

– Здравей, приятелю – разговаряха на английски, смесвайки странните си акценти. Единият звучеше значително по-меко, а другият сякаш се опитваше да убие азбуката. Не бяха никакви приятели, но го изрече машинално.

– Здравей, Фьодор. Странно – Джин присви устните си. – Баща ти е откачалник, а ти си доста високо.

– Ако високо за теб означава да си охрана на министър-председателя, значи съм всичко. Но не съм отчаян играч на дартс, който си няма друга работа.

– И спиш с жена му.

– Право в десятката – Фьодор знаеше как да се изрази най-точно пред един играч на дартс. А намесването на Наташа беше и силното му, и слабото му място.

– Квит сме. Представи си, че току-що те ударих в слабините – заяде се Джин

Фьодор изрита крачето на стола му злобно. А докато Джин играеше дартс, руснакът тренираше усърдно, за да пази шефа си. Имаше хубаво и тренирано тяло. Беше средновисок, с русолява коса и сини очи. Очите му бяха морско сини, а устните му сравнително тънки, но все пак не напълно невидими. Носът му беше остър, а кожата му – млечнобяла.

– Какво искаш? – попита Фьодор.

– Знаеш какво. Ти си дете на улицата, също като мен – Джин допи кафето си.

– Вече не съм – отрече той.

– Вече си дете на цели градове... знаеш какво имам предвид. Нали, Фьоди?

– Фьоди? Няма да стане. Не и това – русолявият започна да си човърка в телефона и да се прави на разсеян.

– Чудя се как ли ще реагира милата Наташа или не... Наташинка, ако и кажа, че спиш по-често с други, отколкото с нея.

Фьодор се замисли за секунди.

– Кой си ти? Следиш ли ме? С Наташа имаме отворена връзка.

– А министър-председателя знае ли за нея? Ще те оставя на пътя, откъдето си дошъл, ако не ми дадеш това, което искам.

– Кой си ти, урод? – каза през зъби руснакът.

– Знам, че ако не изпълняваш това, което ти кажа... утре ще ти пускам стотинки, когато минавам край моста, под който ще просиш – Джин метна до ръцете му снимки на Фьодор и Наташа. Единственото, което липсваше на снимките бяха дрехите им.

Фьодор стана ядосано от масата и затвори с трясък вратата на кафенето. Все пак взе снимките със себе си.

Напоследък Джин беше твърде зает да следи Фьодор и Александър, което помогна на Бетани да мине между капките.

Но не всички минаха по лесният път. Тацуо блъсна с непреценена сила Ли Дзъдун в парапета пред къщата в Токио и го остави да се изправи самичък.

– Ще ми кажеш ли какво се случи? – когато за пореден път се изправи, последва и поредното му събаряне.

---------------
Из “Рани върху татуировки. Книга втора: В тъмното всички цветове са еднакви”, изд. “Либра Скорп”, 2018 г.
---------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите