Амнезия

Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, 2015 г.
Дата: 
четвъртък, 4 October, 2018
Категория: 

Амнезия
Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, 2015 г.

Отново. И отново. От този лабиринт нямаше излизане. Лабиринт в лабиринта. Първите няколко часа бяха лесни, но колкото се доближаваше до уговорения час, толкова повече се увеличаваше адреналинът. Сърцето ѝ  отново туптеше с превишена скорост и беше цяло чудо, че няма взрив. Имаше странното притеснение, че драконът ѝ  може да се съживи в неподходящ момент, ако в тялото ѝ  продължаваха да се случват всички аномалии. Накъдето и да се обърнеше, каквото и да правеше, го правеше непохватно и няколко предмета се озоваха счупени на пода. Притеснение, предизвикано не от Александър, а от Тацуо. Оставаше още един час до десет. Японецът не се появи, но тя предпочете да излезе, преди да са се засекли на врата. Не че щеше да е срещата на века, ако се видят, но не искаше да ѝ  пречи на това, което смяташе да направи. Отново взе колата на Александър, но този път ѝ  хрумна друга идея. Като за начало реши да зареди резервоара догоре. Първоначалните ѝ  планове бяха да обикаля с колата цял час. От последния час бяха изтекли само двадесет минути. Обиколи няколко пъти покрай супермаркета, докато накрая не видя и него.

Излезе от автомобила и остави вратата на шофьорското място отворена.

– Здравей, Александър. Радвам се да те видя отново.

– Здравей. Днес не изглеждаше много ентусиазирана.

– Трябва да побързаме.

– Няма да ходя никъде, докато не ми разкажеш всичко – категорично отхвърли предложението той.

– Не съм аз тази, която се опитва да те унищожи! Ако не се качиш в колата, после може да е прекалено късно. Прекалено късно и за мен, и за теб. Ще ти разказвам по пътя.

– Не ти вярвам!

– За Бога, Алекс! Качвай се в колата, докато някой не реши да обърка всичко!

– Кой да обърка всичко?

Бетани се приближи до него и се опита да игнорира минувачите.

– Тук е прекалено оживено, за да говоря за това. Качи се в шибаната кола, за да ти разкажа всичко, докато не е станало късно – отвърна с привидно ясни изречения и запази самообладание. Говореше бавно и сякаш накъсваше думите, изричайки ги самостоятелно, а не съставяше изречение.

Александър се отдръпна от нея и се насочи към колата.

– Предпочитам аз да карам – Бетани хвана ръката му, за да го спре и се качи на шофьорското място.

След кратко колебание, Александър също се настани до нея.

– Разказвай – прикани я той.

Бетани заключи всички врати и излезе от паркинга на супермаркета бързо, доколкото ѝ  позволиха хората около тях и останалите автомобили. След това ускори скоростта и се насочи към отбивката в края на града.

– Казвам се Бетани и определено не съм добър човек. Ти също не си добър, затова си спести упреците. Но не сме по-лоши от тези, които ни преследват. Не знам как успяхме да объркаме така нещата, но имаме месец да поправим всичко. Трябва да убием Тацуо и Каташи. Ако не го направим те ще убият нас.

– Намали скоростта! – изкрещя Александър. – Кои са Тацуо и Каташи?!

– Наркобосове. На много високо ниво.

– Какво общо имаме с тях? Намали скоростта, ще се разбием! – изкрещя отново той.

Бетани не го послуша и увеличаваше все повече и повече. Вдигна 217 км/ч., преди да излезе от града.

– Оказа се, че имаме нещо, което принадлежи на тях.

– Наркотици?!

– Нещо повече. Живот – 260 км/ч. Сега можеше да оправдае адреналина в кръвта си.

– За какво говориш?! – пътят пред Александър се събра и ако не бе сложил колана си, нямаше да може да се застопори на едно място. Колата вече се движеше с 280 км/ч извън града. А там, където отиваха, нямаше трафик. Нямаше дори улични лампи, които да осветяват шосето.

Бетани не отговори на въпроса му. Вместо това продължи да настъпва педала.

Скоро скоростта достигна 310 км/ч. и стигнаха отбивката, която беше и крайната цел.

– Ще умрем, Бетани! Намали скоростта! – изкрещя с пълно гърло Александър. Колата разби мантинелата и излетя към пропастта. Заради високата скорост не започнаха веднага да се носят надолу, а напред.

– Ние вече сме мъртви!

Тя натисна бутона, който активираше сгъването на покрива и едва тогава усетиха истинския адреналин. Откопча своя колан незабелязано и се надвеси над Александър. Стисна очите си и допря устните си до неговите. Той също не усети кога тя свали и неговия предпазен колан. Разбра, когато останаха във въздуха. Гледаха нагоре и не видяха как колата се разби в пропастта. След секунди избухна и всичко пламна в огъня. Виковете на Александър утихнаха в обвивката на пришълеца, а Бетани гледаше едно произведение на изкуството. Тя също се изгуби в обвивката на дракона и се задържаха над пламъците. Александър си спомни всичко до най-малката подробност. При убийството спомените му бяха останали в тялото на пришълеца, но сега всичко се сля. Не беше неориентиран и можеше да се контролира. Виждаше неговите очи в тялото на чудовището. След кратко преосмисляне на изминалото, пришълецът нападна дракона и го обви в пипалата си. Понесоха се надолу към пропастта и върнаха човешките си тела.

– Ще те убия! Как можа! – Александър хвана Бетани за врата и я опря в скалата. – Как можа да накараш Тацуо да ме убие!?

– Нямаше да се справя сама! – Бетани все пак успя да каже нещо, имайки предвид обвитите ръце на Александър, около врата ѝ . Когато не ѝ  остана почти никакъв въздух, той я пусна.

– Знаеш, че се отказах и въпреки това ме простреля! Знаеш го, Бетани! Превърна ме в чудовище насила! Нямах такива намерения! – Александър продължи да крещи. – Знаеш това! – изкрещя, допирайки лицето си в нейното. – Мразя те! – изкрещя за последно и чак тогава гласът му утихна.

– Ти имаше боите и беше направил татуировката. Каза ми истината при свършен факт и пожела да събудим пришълеца. Накара ме да направим татуировката на крака ми!

– И ИЗБОРЪТ БЕШЕ МОЙ! НЕ ТВОЙ! ТИ РЕШИ ВМЕСТО МЕН! КОЯ СИ ТИ?! КОЯ СИ ТИ, ЧЕ ДА РЕШАВАШ ВМЕСТО МЕН!? – очите му отново потънаха в гняв и се насълзиха от яд. Той удари юмрук в земята и се изправи. – Кажи ми, че Захари и Клара са добре.

– Те са добре. Ще те отведа при тях.

Бетани отново събуди дракона и взе Александър с крилото си. Направи го, защото в далечината чу сирени и предположи, че някой е съобщил за пожара. Остави го да събуди пришълеца, когато бяха незабележими за човешкото око.

---------------
Из “Рани върху татуировки. Книга първа: Пребори се с демоните си”, изд. “Либра Скорп”, 2015 г.
---------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите