Тракийско дружество "Антим І", Бургас

	НАЧАЛО	ЗА НАС	АКТУАЛНО	ИСТОРИЯ	ПОЛИТИКА	КОНТАКТ

гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел. 056/841-415; 088/799-64-34

НОВИНИ

СЪБОРЪТ НА ПЕТРОВА НИВА В СТРАНДЖА

УМЕЕМ ДА ЦЕНИМ ГЕРОИТЕ СИ

Президентът Георги Първанов участва в националния възпоменателен събор на Петрова нива

Откри паметник на Димитър Халачев в с. Извор

Местността Петрова нива, влязла в историята ни през ХХ век като Странджанското Оборище, и т.г. на 19 и 20 август събра хиляди патриоти и родолюбци. Въпреки необичайните горещини, на каменистата планинска поляна от цялата страна дойдоха потомци на тракийските българи и странджанци, сътворили една от най-светлите страници от епичните борби за национално освобождение и обединение. Отново сред тях бе президентът Георги Първанов, горещ привърженик на тракийската кауза. В непосредствените си срещи с него те не само изразяваха задоволството си, че могат да споделят проблемите и тревогите си, да изкажат мнението си, но и да го уверят, че ще направят необходимото да продължи дейността си като държавен глава за по-доброто бъдеще на България.

И този път в събота местата под сенките на странджанските дъбове на огромния естествен амфитеатър бяха заети. Точно в 10 часа започна фолклорната програма. В продължение на 8 часа през просторната сцена на фона на зелената гора преминаха 112 фолклорни състава и индивидуални изпълнители от селища на областите Бургас, Ямбол, Хасково, Сливен, Варна, Добрич. Публиката компетентно оценяваше и горещо аплодираше майсторството на певци, свирачи, танцьори, често сама вземаше участие в програмата, като на площадката пред сцената се извиваха кръшни народни хора. Палещите лъчи на слънцето над откритата сцена не спираха самодейните артисти към двете изпълнения, включени в регламента, да прибавят и други по желание на публиката.

Официалното тържество започна привечер със заупокойна молитва в храма-костница “Св. Петка”, отслужена от Сливенския митрополит Йоаникий. Присъстваха президентът със съпругата си, депутати, министри, областният управител на Бургас, кметове на общини, представители на тракийски дружества, граждани.

След това официалните гости се отправиха към импровизираната трибуна на поляната пред паметника на преображенци, където преди 103 години е заседавал конгресът, взел решение за въстанието на източнотракийските българи. Президентът на България и главнокомандващ въоръжените сили на страната Георги Първанов поздрави войнските части.

Представителят на домакините, кметът на община Малко Търново Иван Иванов, даде думата за слово на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Преди 103 години, подчерта той, тези поляни също като днес бяха изпълнени с хора. Хора, родени преди всичко в този прекрасен странджански край, но и от всички предели на българските земи: Тракия, Мизия и Македония. Тези хора бяха българи, решени да се борят за освобождението на своите братя, които егоизмът на Великите сили остави с решенията на Берлинския конгрес в пределите на една чужда на европейската цивилизация държава – Османската империя, отказани им бяха права и перспективи за прогресивно развитие. Събрани тук, продължи той, те трябваше да вземат отговорно решение. Още в началото на същата година освободителната организация, към която принадлежаха, бе решила да се вдигне въстание в Македония и Тракия, но бе предоставено правото на всеки окръг сам да решава какъв характер на имат въстаническите действия – масово надигане на населението или засилени четнически изяви. През дните, когато течеше конгресът на Петрова нива, на 600 км оттук, във Втори битолски революционен окръг вече бушуваха пламъците на въстанието. Четническите действия в Седми тракийски революционен окръг, посочи Божидар Димитров, едва ли щяха да отвлекат османски войски, насочили се от всички ъгли на империята към Битолско. Затова тракийци решиха да въстанат масово. Това бе саможертва пред олтара на отечеството, пример за единение на всички поробени българи. Според мнението на “разумните” на конгреса, ако битолци и да са нямали шанс да победят, поне са имали шанс да не бъдат победени. Тракийци обаче са били обречени. Те са в непосредствена близост на двата най-големи административни и военни центъра Истанбул и Одрин. По численост военните гарнизони на тези градове са превишавали числеността на цялото българско население в революционния окръг. И въпреки това въстанаха. Героичната епопея, ръководена от Михаил Герджиков и Лазар Маджаров, Стамат Икономов и Георги Кондолов, продължи близо месец и покри с неувяхваща слава тракийските българи. Не съм съвсем сигурен, подчерта известният историк, но в българската история пример за такава хекатомба няма. И с това тракийските българи заслужиха поне част от планината и селищата да останат в границите на България след неуспешния край на войните за национално обединение.

От случилото се през 1903 г., каза по-нататък Божидар Димитров, Европа знаеше, че от тракийците не става нищо друго, освен българи. Те не могат да бъдат победени, а е и трудно да ги унищожиш. Затова не се учудвам, подчерта в заключение той, че на това място и след 103 години има такова множество от българи. Ние, българите, умеем да ценим историята и героите си. Иначе не бихме съществували на тези земи вече 14 века. И съм убеден, че тук ще дойдат хора на тоз иден и след още 103 години, и след 503 години, докато на този свят има българи!

Над смълчаната поляна планинското ехо повтаряше последните думи на оратора: “Вечна слава на героите от Илинденско-Преображенското въстание! Да живее България!”

После започна тържествената заря проверка. Фойерверките осветиха небето на Странджа. Велека, близките и далечни била, вековните дъбове и буки си припомняха имената и делата на родолюбивите ни и храбри предци. Одухотворените лица на присъстващите потвърждаваха отговорите от проведената през деня анкета във връзка с предложението празненствата на това свято място занапред да стават през 4-5 години. Някой отгоре, дори и да вземе такова решение, хората пак ще идват всяка година!

Вечерта продължи с традиционния празничен концерт. Огромната открита зала се изпълни със зрители. Песните на Манол Михайлов и Златка Ставрева, на Велко Велев, Лазар Гръков, Зорница Георгиева, Росица и Ирина Станкови и десетки други изпълнители спонтанно взривяваха разбиращата и благодарна публика.

Народните веселия не секнаха през цялата нощ, продължиха и в неделния ден.

Преди да посети събора на Петрова нива, президентът Георги Първанов откри в бургаското село Извор паметна плоча на войводата от Илинденско-Преображенското въстание Димитър Халачев. По време на церемонията държавният глава заяви: “Много добре е, че дойде време да градим паметници, защото в началото на прехода имаше период, в който те бяха разрушавани. Нямаме основания да се срамуваме от нашата история, защото тя е светла страница от европейската история”.

Михаил Желязков

в. “Тракия”

бр. 16, 24.08.2006 г.

ФОТОГАЛЕРИЯ