|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ЯНИ ПОПОВ
ВОЙВОДА И ВЪЗТОРЖЕН
ТРАКИЙСКИ ПЕВЕЦ
(27.09.1878
– 20.01.1954 г.)
|
Яни Попов |
Яни
Попниколов Янев (Яни Попов) е една от най-бележитите и колорити личности от
Преображенското въстание – идеен съратник, другар и сподвижник на Лазар
Маджаров, Михаил Герджиков и Георги Кондолов, възторжен певец и автор на
странджанската “марсилеза” – “Ясен месец”.
Роден
на 27 септември 1878 г. в с. Карахадър, Лозенградско, Яни е будно и ученолюбиво
момче. Обича природата, народните песни, преданията за историческото минало и
героичните подвизи на хайдутите и народните закрилници. Сам той обича да пее и
е добър изпълнител на народни и революционни песни.
Творческият
дух на Яни Попов е подхранван и от патриотичните настроения в семейната и
социалната среда. Дядо му, Яни Бъчваров, съхранява спомена за гостуването на
Левски в техния дом и изграждането на първия нелегален комитет в лозето на
хайдук Валкан. С гордост се разказва за народния будител и книжар от Лозенград
Яни Рододарович, за вехтите и легендарни войводи – Индже, Вълчан и Филчо.
В
1898 г. Лазар Маджаров привлича Яни в подготовката на Преображенското въстание.
Търсен от турците във връзка с Керимидчиоглувата афера, през 1901 г. той
преминава границата и пристига в Бургас. Настанява се в “Минковия хан”, ханът
на хъшовете и работи като кантонер по трасето Бургас – Анхиало (дн. Поморие).
През 1903 г. нелегално се завръща в родния си край и влиза в четата на Лазар
Маджаров. Така започва активната му дейност като комита. Участва заедно с Янко
Стоянов, Коста Тенишев, Лазо Лазов в агитационната чета на Лазар Маджаров.
Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и “смъртни
дружини”.
На
конгреса на “Петрова нива”, Яни Попов участва като делегат и е определен за
участъков войвода на Лозенградски (полски) участък.
Тук,
още на конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов.
През
последния ден на конгреса, когато турски аскер попада на секретните постове,
Яни Попов със своите момчета и с помощта на групата на Дико Джелебов ги
отблъсва. При изтегляне от района на конгреса, четата на Яни Попов попада на
засада. Отново води бой. Идва му на помощ и четата на Цено Куртев. Принуждават
турците да отстъпят. Двете чети известно време се движат заедно, а по-късно се
разделят. В тази битка, турците дават двама убити.
Ето
какво пише за това бойно кръщение Борис Попниколов (внук на Яни Попов), по
спомени предадени му от самия Яни Попов (в-к “Тракия”, бр.16/12.08.1993 г.):
“...Още
щом забелязах, че турските войници са на 80-100 метра пред нас, наредих на
четниците да залегнат, с насочени пушки към насрещния турски аскер. Наблюдавах
прав движението на аскера. В това време турски чаушин извика: “Те! Те! Ето!” и
пръв стреля върху мен. Улучи феса и парна върха на главата ми. Бях наредил
никой да не стреля без моя заповед... След гърмежа на чаушина веднага
изкомандвах: “Огън! Бий!” и пръв гръмнах срещу турските войници... загърмяха и
всички мои четници. Гърмежите се смесиха с гърмежите на турските войници...
Тази схватка завърши с трима убити турски аскери и неколцина ранени. След малко
затишие, – разказва по-нататък Яни Попов – пристига Цено Куртев и ме пита:
“Бачо Яни, какво има?” Отговорих на него и на момчетата, че не остава нищо друго
освен да ги преследваме... Като главен аз вървях напред между двете чети...
Имаше и ръкопашни схватки и удари с нож. В гората се наложи и аз да окървавя
ножа си. Врагът бе прогонен и разбит в пълен безпорядък. В това време дойдоха
капитан Стамат Икономов и Лазар Маджаров, който рече: “Дай, Яни, да се
окървавим, да лизна окървавения нож!” и всички го лизнаха.”
На 5 срещу 6 август, преди залез
слънце, в Кавакли пристига майка Парашкева- Карахадърската попадия, майката на
Яни Попов. Пуска се слух, че и Яни е наоколо. За да изпревари предателството,
Яни изпраща куриери, събира четниците и “смъртните дружини” от селата и ги
повежда към центъра на Ениджия. Удрят камбаните. Събират хората от селото.
Наказват предателите, палят снопите и къщите им. Чертаят огнения път, към който
се стичат хората от съседните села. Събират се няколко хиляди мъже. Старците и
невръстните са освободени, а останалите отведени на север към “Марковец” при
Лазар Маджаров.
И
след погрома на въстанието, Яни Попов остава верен на своя революционен ген. Не
престава да мисли за поробена Тракия. Продължава да живее с мислите, болките и
страданията на поробените, останали извън пределите на майка България, участва
в създаването и изграждането на тракийската организация, в защита интересите на
тракийските бежанци. Участва на Конгреса във Варна през 1904 г., на срещите на
преображенци в Бургас и Созопол, на първия събор на ”Петрова нива” през 1928 г.
и още на много срещи. Ще си спомня за хайдушките години, за другарите си по
оръжие, за красотите на родна Тракия, които той толкова много обича и възпява в
песните си.
Яни
Попов, автор на странджанската марсилеза “Ясен месец” е и автор на две
песнопойки: “Странджанска гусла” и “Странджански жалби”. Първата представлява
сборник от хайдушки и революционни песни, записани на “местно наречие” от
Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във втората “Странджански жалби”
е поместен и пълният текст на “Ясен месец”, посветен на Пано Ангелов и Никола
Равашола, в два варианта.
След
Преображенското въстание Яни Попов се установява и живее в Ивайловград, недалеч
от родния край, с надежда, че някой ден Тракия ще се освободи и той ще може да
се върне отново в родното огнище. Уви! На 20 януари 1954 г. Яни Попов затваря
очи завинаги.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg