|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ВОЙВОДАТА СЛАВИ МЕРДЖАНОВ
ЖЕРТВА НА
ВЪРХОВИЗМА
(18.07.1876
– 27.11.1901 г.)
|
Слави Мерджанов |
Користната
и авантюристична политика на Фердинанд и управляващите кръгове в България,
Върховният Македоно-Одрински комитет (ВМОК), оглавяван от Борис Сарафов и
генерал Цочев, изпращането на въоръжени терористични чети, с цел отвличане и
грабеж, без знанието и съгласието на ВМОРО, допринасят много, както за
разстройване на вътрешната организация, кървави изстъпления и афери сред
българското население в Македония и Тракия, така и до гибелта на много смели и
предани на делото патриоти и родолюбци.
Една
от тези жертви на върховизма е и Слави Мерджанов.
Слав
(Светослав) Чанев Мерджанов е роден в гр. Карнобат на 16 юли 1876 г. Завършва
гимназия в родния си град и отбива военната си служба в 24-ти бургаски пехотен
полк през 1896 г. При едно спречкване с местната полиция в родния си град,
Слави е уволнен и принуден да напусне Карнобат. Заминава да учи в Русе, а от
там в Женева, където се запознава с Михаил Герджиков и Иванка Ботева и попада
под влияние на македонското революционно движение. Връща се в България,
сближава се с Даме Груев, Гоце Делчев и други дейци от Вътрешната
Македоно-Одринска революционна
организация (ВМОРО) и се посвещава на борбата за освобождение на Македония и
Одринско. Поема пътя на революционната борба и се включва активно в
подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Непримирим борец за
народна свобода. Участник в групата на солунските атентатори в прокопаването
канал под Отоманската банка в Солун и Цариград и взривяването им, с цел
предизвикване недоверието на европейските капитали в Турция и разклащане
устоите на Турската империя. Въпреки неуспеха и арестуването му, борческата
натура на Мерджанов не намира покой.
През
юли 1901 г. Слави с група атентатори правят опит да заловят персийския шах,
който се завръща от Париж с влак през Одрин и Люлебургас. Целта им е да събудят
интерес към поробените българи и да получат откуп за делото. Но опита им се
проваля. Следва опит да се залови одринския валия, но и той остава безуспешен.
Тогава четата отвлича Нури бей -син на Дертли Мустафа. Между селата Керечлий и
Хасково ги настига войска и се завързва сражение. Убит е Нури бей. Загиват и
учителя Иван Котков от Кавакли, и Георги Фотев от Одрин. Пленени са Мерджанов,
Христо Хаджиилиев от Лозенград, арменците Бедрос Сермеджян и Татул. Откарват ги
в Одринския затвор, където престояват една нощ и на другия ден 27 ноември 1901
г. рано сутринта ги обесват.
По
спомени на Иван Попов, присъствал лично на обесването, в предсмъртния си час
Слав Мерджанов изрича следните думи: “Не мислете, че убивайки четири или шест души,
вие ще убиете духа ни. Не! Той ще живее и скоро ще доведе други, с хиляди,
които ще ви платят за всичко!”
Одринският
валия нарежда да отнесат телата им, натоварени на боклукчийска каруца в двора
на Киришханската църква, а енорийският свещеник и неколцина комитетски хора им
отдават последна почит.
Така загива Слави Мерджанов в
разцвета на своята младост (едва 27 годишен), непримирим бунтар, голям
революционер и радетел за народна свобода, за да остане завинаги в паметта на
бъдните поколения. Неговият бюст – паметник се издига днес в градската градина
на град Карнобат.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg