|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
КАПИТАН СТАМАТ ИКОНОМОВ
ВИДЕН ДЕЕЦ И
ЧЛЕН НА ГБТ НА ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
(18.06.1866
– 12.09.1912 г.)
|
Капитан Стамат Икономов |
Стамат
Георгиев Икономов е роден на 18 юни 1866 г. в гр. Малко Търново. Произхожда от
заможно семейство. Баща му служи като свещеник в Малко Търново. Първоначалното
си образование получава в родния си град, а гимназия завършва в гр. Варна. След
гимназиалното си образование постъпва и завършва Военно училище в София.
Участва в Сръбско-Българската война през 1885 г. и за проявен героизъм е
награден с орден за храброст. Повече от 15 години служи като офицер в различни
части на българската армия (3-ти конен полк, 10-ти пехотен полк, 22-ри пехотен
полк) и достига войнското звание капитан. Скромен, мълчалив и с
радикално-демократични разбирания. Войните в казармата, към които проявява
бащинско държание, го обожават и хранят скъпи спомени за него.
В
навечерието на Преображенското въстание, капитан Стамат Икономов се уволнява от
армията по собствено желание, за да се отдаде всецяло на
национално-освободителната борба в родния си край. През пролетта на 1903 г., в
продължение на повече от един месец, той прекарва на лагер в местността
“Воденицата на Петка Чорбаджиев”, известна по-късно като “Воденицата на Петко
Росен”, край с. Гергебунар (дн. Росеново), Средецка община, където води военна
подготовка на четниците от най-голямата чета на Преображенското въстание.
След
завършване на подготовката, четата предвождана от Лазо Лазов пресича границата
и се отправя за “Петрова нива”, за Конгреса на “Странджанско Оборище”.
Оценявайки военните познания и организаторските му способности, на конгреса на
“Петрова нива”, Стамат Икономов е избран в състава на Главното ръководно боево
тяло (ГРБТ), редом с Михаил Герджиков и Лазар Маджаров.
Въпреки
офицерския си чин, капитан Стамат Икономов не проявява претенции за някакъв
пост в предстоящото въстание. По време на въстанието, той е в района на селата
Узункьой и Инджекьой, Визенско, където организира нападението над турските
гарнизони.
В спомените
си Хр. Силянов споделя, че в навечерието на въстанието в ръководството на ГБТ
се завежда спор за тактиката на бойните действия. Капитан Стамат Икономов
предлага с обединени усилия да се нападне първо околийския център в Малко
Търново, с което всички околни турски гарнизони ще останат без опорен пункт,
докато Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Христо Силянов са против. Така
становището на болшинството налага тактиката на разпокъсаните действия в
отделните селища.
По-късно се
отчита погрешността на тази стратегия и се признава, че Стамат Икономов е бил
на прав път в преценките си.
След
поражението на Преображенското въстание, Стамат Икономов продължава да участва
активно в тракийското движение. На конгреса на Одринския окръжен комитет във
Варна (14-17 февруари 1904 г.) той е избран отново в ГРБТ. През 1907 г.
Икономов заедно с Лазар Маджаров навлиза с чета в Одринско, но поради
заболяване се връща в България. След хуриета на младо турците (1908 г.) ООРК
свиква Конгрес в гр. Одрин на 31 декември 1908 г., на който Стамат Икономов,
присъства като делегат и е избран за председател на Пленарните заседания и
включен в състава на Окръжното ръководство.
В
навечерието на Балканската война Стамат Икономов е в София, където обитава
малка стаичка под наем в кв. “Овча купел”. Здравословното му състояние обаче е
силно разклатено и на 12 септември 1912 г. умира сред голяма беднотия.
Така
напуска тракийските редици един изключително скромен и родолюбив, отдал изцяло
себе си борец за свободата на поробена Тракия, без всякакви претенции за
материални облаги.
За него в
пълна сила важат Ботевите стихове: “Умря сиромаха за правда, за правда и за
свобода”.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg