|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ЛАЗАР МАДЖАРОВ
ПРЕДАН ДЕЕЦ
НА ОДРИНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ
(1872 -
10.11.1907 г.)
|
Лазар Маджаров |
Вторият по значимост
деец на Одринското революционно движение Лазар Маджаров е роден през 1872 г. в
с. Негован, Солунско. Висок, със сини очи, дълги руси мустаци и къса брада. С
тежка походка, обаятелен и строг,
добродушен и твърд, с търпимост да изслушва учени и прости, аскет в личния си
живот, Лазар Маджаров много скоро става любимец на всички.
За него
Димитър Груев – революционен деец от Илинденско - Преображенското въстание
пише: “Лазар Маджаров беше висок, едър мъж... Той малко говореше, повече
мислеше. Неговата сила, неговата стихия беше делото... Той беше извънредно
честен човек, скромен, мълчалив, с блага душа и мила усмивка, предан до
самозабрава на освободителното дело.”
За Лазар
Маджаров, историкът на революционното движение Иван Орманджиев пише: “За него
народът бе кумир, за който той жертва изцяло себе си”, а Христо Силянов пише:
“Лазар Маджаров принадлежи към ония наши ратници, които завлечени от мощната
вълна на освободителната идея, забравят произхода си, родителите си и дори себе
си. Маджаров почна своето революционно поприще в Лозенград. Тук той пося семето
на борбата, в която вложи нервите, кръвта и бляновете на най-хубавите си години
и успя да създаде в този цветущ богат български край един образцово организиран
район.”
По решение
на Солунския конгрес на ВМОРО през лятото на 1896 г. в Лозенградски окръг,
който е един от най-големите и обхваща почти цяла Източна България
(Лозенградско, Бунархисарско и Малкотърновско) е изпратен Лазар Маджаров. Той
заварва организацията в Лозенградско почти разстроена. След провала, наречен
“Аферата Керемидчиоглу”, в Лозенградски район са извършени масови арести. Над
100 човека са арестувани и подложени на жестоки мъчения, мнозина от които не
издържат и умират още при следствието, други са осъдени на доживотен затвор и
изпратени на заточение, а трети – най-опитните дейци, нелегално преминават в
България.
Поел тежък товар на плещите си,
Лазар Маджаров сформира агитационна чета, в която са включени опитни дейци,
познаващи Лозенградския край: Яни Попов (от с. Карахадър, Лозенградско) автор
по-късно на песента “Ясен месец”, Янко Стоянов (от Малко Търново), Коста
Тенишев (от Лозенград), Лазо Лазов (от Лозенград) и други четници. Четата
преминава границата при Къзъклисе (Момина църква) и установява връзка със стари
и нови съзаклятници от Лозенград и селата на Лозенградски район и изгражда
отново мрежа от куриери и канали за свръзка. Четниците непрекъснато обикалят
селата, провеждат събрания, проверяват какво е настроението, повдигат
революционния дух на населението. Куриери пътуват постоянно от Одрин и
Лозенград, от Бунархисар и Малко Търново за пограничните пунктове.
Възстановяват се комитетите в почти всички пострадали от аферата села.
Изградени са отново комитети и “смъртни дружини” в селата: Чиглаик, Кулата,
Пирог, Дерекьой, Карадере, Курия, Койово, Тас-тепе, Пейчова махала, Горна и
Долна Канара, Кадиево, Каваклия, Коджа-тарла, Ениджия, Енимахле, Докузюк, Яна,
Бунар Хисар, Велика, Паспалово, Мегалово.
Уважаван и тачен, особено голямо
доверие и авторитет, Лазар Маджаров печели с ликвидиране бандата на Айтозлията
и прочистването на Странджа от шайки-крадци и разбойници, които отвличат за
откуп, измъчват и убиват мирни хора.
Лазар Маджаров посреща и приема с
облекчение и уважение изпращането на Михаил Герджиков, по решение на Пловдивското
съвещание от месец април 1902 г., за инспектор и главен войвода на Одринска
Тракия и става негов пръв заместник.
С наближаване деня на въстанието,
напрежението в Одринско (Източна Тракия) расте. Всички райони са обхванати от
трескава революционна дейност. Провеждат се събрания по селата с цялото
население. Четите обикалят селата, провеждат военно обучение.
Наред с подготовката на въстанието
расте и подозрителността на турските власти. Започват арестите. Увеличават се
войсковите гарнизони. По-често стават сблъсъци между аскера и четите. Започват провалите, наречени афери.
Във връзка с Коевската афера 56 души са задържани в Лозенград. Затворът, в
който се водят разпитите кънти от писъците на изтезаваните.
Трагедията със четата на Пано
Ангелов в Сърмашик за кратко време обхожда цяла Странджа и Тракия. Десет души
са арестувани, съдени и заточени в Паяскале.
Нестихнала още вестта за четата на
Пано, през пролетта на 1903 г. в с. Мързево, Малкотърновско се извършва нов
провал с четата на Пеньо Шиваров.
Достига и страшната вест за гибелта
на Гоце Делчев, който загива в неравен бой с жандармерията на 21 април 1903 г.
в с. Баница, на път за конгреса на Битолския революционен окръг.
Лазар Маджаров преживява с болка всяка
новина. Пред очите му се руши организацията, която той изгражда такава, каквато
я е искал. И ето, когато денят на въстанието наближава, той е генерал на
разорена армия, на хиляди жени, деца и старци. Но връщане няма.
Независимо от провалите, от всички
околии в Одринско, най-подготвени за въстанието са Малкотърновски, Лозенградски
и Бунархисарски райони. Затова и Михаил Герджиков насочва усилията си към тях.
От там иска да започне кървавата епопея.
При такива обстоятелства, при такава
напрегната обстановка се насрочва и провежда на 28.06 до 2.07.1903 г. Конгресът
на Одринската революционна организация в местността “Петрова нива”, в землището
на с. Стоилово, Малкотърновско. Конгресът взема решение да подкрепи решението
на Битолския конгрес, приема план за провеждане на въстанието в Одринска Тракия
и избира Главно ръководно боево тяло (ГРБТ) в състав: Михаил Герджиков, Лазар
Маджарови Стамат Икономов. Георги
Кондолов освен като войвода на чета е определен и за началник на въстаническите
сили.
Известието за въстанието в
Македония, обявено за 20 юли (2 август) заставя ГРБТ да проведе в края на юли
спешна среща в планинската местност “Голямо Кокорафи” край с. Цикнихор,
Бунархисарско, на което е взето решение въстанието в Одринско да се вдигне през
нощта на 5 срещу 6 август (18 срещу 19 август н.ст.) 1903 г., т.е. на празника
“Преображение Господне”.
На тази дата, войводите посрещат
утрото по върховете на Странджа: Михаил Герджиков – на връх “Китка”, Лазо Лазов
на връх “Св.Илия”, Георги Кондолов – на височините “Радославовци”, Стамат
Икономов – на “Махиада”, Коста Калканджиев – на “Караман баир”, Стоян Камилски
– на “Циганка”, Лазар Маджаров – на “Марковец”. Всички са по върховете, от
където се вижда “Китка”. Там ще бъде хвърлена бомбата. Чакат началото.
Получава се изненада. Неочаквано, с
настъпването на здрача, погледите на всички се привличат на юг към полските
села, откъдето един след друг пламват огньове. Там в с. Каваклия е Яни Попов.
Извършено е предателство. За да предотврати провала, Яни изпраща куриери,
събира четите от селата. Удрят камбаните, палят снопите и къщите на предателите
и се отправят на север към връх “Марковец”, където е Лазар Маджаров.
Там, на връх “Марковец” пред
строените четници Лазар Маджаров държи пламенна реч:
“Бойни другари, братя. Дойде
най-после денят, който с трепет на сърцата очаквахме. Настана часът, когато ще
премерим силите си с нашия вековен тиранин,... с грабителя на плода на нашия
труд, който разполагаше с имота и
безнаказано сквернеше нашата чест... Повдигнете гордо покрусените чела и
стъпете здраво на собствените си крака...”
И за броени часове от чисто
българските села рухва тираничната власт.
Рухва за ден-два и в тези със смесено население. Само за два бойни дни
Странджа е свободна. Прокудените се връщат в родните села. Една песен оглася
площадите: “Българе глава дигнали, българи и комикьето, с царя бой да се бият,
царството да превземат...” Веселят се хората и славят свободата. Войводите
посещават селата. Посрещат ги с хляб и сол. Устройват им трапези.
На фона на тази всенародна еуфория
до Главното ръководно тяло, разположено на връх “Циганка”, една след друга
пристигат тревожни вести. В Малко Търново е изпратено подкрепление, градът е
блокиран. Развилнените се турци стрелят и убиват, грабят и безчестят. В Западна
Тракия въстание няма. Пристигат сведения от Одрин за мобилизация на първи,
втори и трети турски корпус. Четиридесет хилядна армия е поведена от Шукри паша. Вдигнат е на крак и башибозукът на цяла Източна
Тракия..
Дните на Странджанската република са
свършени. Въстанието е потопено в кръв. На 5 август започва изгревът - на 25-ти
залезът. Десетки хиляди българи, прокудени се отправят към границата под охрана
на четите и “смъртните дружини”. Над 30 000 българи от Източна Тракия,
изоставили имот и роден дом, търсят спасение в “Майка България” – бездомни,
безимотни. Така завършва една славна епопея на борби, мечти и въжделения
на тракийското население.
Верен на своите идеали, четири
години след въстанието Лазар Маджаров отново е при поробените си братя. Заедно
със Стамат Икономов и Петър Василев подбират най-достойните и пресичат
границата. Първата жертва е Янко Стоянов, синът на баба Стана Комитката,
Лозенградски войвода. Загива край село Осичево. След време Стамат Икономов
заболява и се връща в България. Лазар и Петър Василев обикалят Одринско,
възстановяват организацията, подготвят народа за нов бунт. Пътят им пресичат
полицейски групи и башибозушки орди. Шпионско око ги предава и на 10.11.1907 г.
на път за с. Лъджакьой, Дедеагачко, оградени, в неравен бой с врага загиват
Лазар Маджаров, заедно с другарите си Петър Василев, Георги Гешаков и Бойко
Чавдаров.
Така завършва своя жизнен път още
един син на България, отдал целия си живот за свободата й - големият тракийски
революционер Лазар Маджаров.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg