|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ЕКЗАРХ АНТИМ І – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ
БЕЛЕЖИТ ДУХОВНИК И БОРЕЦ ЗА БЪЛГАРСКА
ЦЪРКОВНА И
ПОЛИТИЧЕСКА НЕЗАВИСИМОСТ
(1816 – 1.12.1888 г.)
|
Екзарх Антим Първи |
Екзарх
Антим І е роден през 1816 г. в гр. Лозенград. Мирското му име е Атанас Михайлов
Чалъков. Родът му е от с. Татарларе, Одринско. Завършва Халкинското богословско
училище, Одеската семинария и Московската духовна академия, която завършва с
блестящ успех и получава титлата “кандидат по богословие”.
Служи като
духовник в Руското посолство в Цариград и със своето рядко красноречие, печели
симпатиите на всички, включително и на генерал граф Игнатиев. В духовната
семинария на остров Халки, като професор, а по-късно ректор на богословското
училище, той преподава църковна история, руски и славянски. Има големи успехи в
църковните проповеди и против инославянските пропаганди в Малкотърновско,
Кукушка епархия, Видинско и Мала Азия. През 1868 г. в разгара на борбите по българския
църковен въпрос, е назначен за митрополит в гр. Видин. Там той се отказва от
гръцката патриаршия и заема видно място между българските владици. Пътува из
Тракия, Мизия и голяма част от Македония. Навсякъде държи пламенни проповеди и
направо от паството възприема решението за отделяне на българската църква от
Гръцката патриаршия.
На 28
февруари 1870 г. излиза султанския ферман, с който са признати за действителни
исканията на българите за учредяване на самостоятелна българска църква. Дейците
на църковното-национално движение, Висшият църковен клир и Смесеният съвет
организират провеждането на Български народен събор, открит на 28 февруари 1871
г. Съборът взема решение за бъдещото управление на Екзархията и избира за
екзарх Ловченския митрополит Иларион. След неговата оставка за първи
всебългарски екзарх е избран видинският митрополит под името Антим І. Разбира
се, за да бъде признат и избран за български екзарх, спомагат и руският
посланик Граф Игнатиев, Гавраил Кръстевич и
други видни лица.
В деня на
българския народен празник “Св. Св. Кирил и Методий” на 11 май 1872 г., Антим
отслужва в Цариград тържествена литургия, на която прочита султанския берет за
утвърждаването му като екзарх, т.е. духовен началник и представител на
българите в Мизия, Тракия, Македонско и Моравско. Гневът си гръцкият патриарх
излива с отлъчването от църквата на Антим и всички български владици и схизмата
на народа ни. Екзарх Антим повежда смела борба за избавлението на народа ни не
само от гърци, но и от турци. Той води активна борба и против униатското
движение по българските земи, което настоява Екзархията да премине под
владичеството на Римокатолическата църква. По време и след Априлското въстание,
той събира и изпраща сведения за баташките кланета пред цивилизования свят в защита
на българския народ и прави изложение пред Европейската комисия в Цариград за
българска автономия. Лично пише до Петроградския митрополит Исидор за
застъпничество пред руския император, върху което Александър ІІ написва думите:
“Да се освободи!”
На 17 април
1877 г. Високата порта сваля Антим от екзархийския престол и на 17 юли го
изпраща на заточение в Мала Азия. Наскоро, обаче се обявява Руско-турската
война. Идва освобождението на България и Антим се завръща от заточение. След
освобождението той председателства Първото Велико народно събрание в гр. Велико
Търново и избирането на първия княз Александър Батенберг. Умира през 1888 г.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg