|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел. 056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ГОРО ГОРОВ И НЕГОВИЯТ ПРИНОС ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ И
УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА
ВИДЕН ТРАКИЙСКИ ДЕЕЦ, ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ИСТОРИК, КРАЕВЕД,
ФОЛКЛОРИСТ
(22.05.1905 –
17.10.1999 г.)
|
Горо Горов |
Горо Горов е
роден на 22 май (4 юни н.ст.) 1905 г. в странджанското село Заберново.
Произхожда от многочислено, родолюбиво и борческо семейство. Прадядо му Нико Горов е изгорен жив от
турците при отстъплението им по време на Руско-турската война 1828-1829 г., защото
като мухтарин на селото защитава интересите на
съселяните си. Дядо му Горо Ников
е член на тайна съзаклятническа група по подготовката на Априлското въстание 1876
г. и като по чудо се спасява от бесилката. Баща му Петър Горов
участва активно като войвода на смъртна дружина в Преображенското
въстание 1903 г., съден е и излежава присъда от 3 години в Одринския затвор, заради
своята комитетска дейност.
Основното си образование Горо Горов завършва в родното си
село и в Малко Търново. Учи в гр. Ямбол и завършва Ямболското педагогическо
училище. След 9 септември 1944 г. завършва задочно висше образование по история
в Софийския университет.
От 1927 до 1934 г. учителства в с. Веселие,
Бургаско, отначало като начален, а след явяване на държавен изпит като
прогимназиален учител и директор на училището. През 1934-1935 г., Горо Горов е директор и учител в с. Ново Паничарево,
Бургаско, а от 1935 до 1941 г. след успешно издържан конкурсен изпит е назначен
и учителства в училище “Бр. Миладинови” в гр. Бургас.
От 1942 г. е назначен за Околийски училищен инспектор в Малко Търново, която
длъжност заема до 1948 г.
През пролетта на 1948 г. е преместен
за училищен инспектор към ГНС в Бургас, а от 1.10.1948
г. до 1.09.1952 г. е и началник на отдел “Народна просвета” при ГНС гр. Бургас. От 1958 г. до пенсионирането си е директор
на Бургаски исторически музей.
Закърмен с борческия странджански
дух и героичното минало на родния си край, подхранван от любовта му към
Странджа, от нейната романтика и красота, верен на своя революционен ген, Горо Горов отдава целия си
съзнателен живот и посвещава повече от 60 години на учителското и публицистично
поприще, на фолклорната и краеведческа дейност. Навсякъде,
където и да се намира, Горо Горов
активно участва в обществения живот и работи за културното издигане и
патриотичното възпитание, за възраждането на българщината в странджанския край.
Като директор и учител в с. Веселие
и в с. Н. Паничарево, той поставя началото на
читалищната дейност в тези села, създава и ръководи и ученически хор, изнася
сказки, организира и ръководи театрални представления, вечеринки и други. Тук
той прави и първите проучвания на миналото, материалната и духовна култура, езика
и фолклора на странджанския край.
Особено активно се заема Горо Горов с проучвателна и
събирателна работа на странджанския фолклор по-късно, като учител в Бургас, където
има възможност да се запознае и със съответната литература. За тази цел, през
летните ваканции, той предприема на собствени разноски няколко туристически
похода в странджанските села и успява да събере огромен материал за миналото, материалната
и духовна култура, езика, обичаите, фолклора на населението в този район, подкрепено
със стотици снимки.
По-късно, като училищен инспектор в
Малко Търново, инспектор и началник отдел “Народна просвета” в Бургас и директор
на Музея в Бургас, Горо Горов
прави няколко експедиции, свързани с миналото на Котелския
край, по бойния път на четата на Тодор Грудов и
прочутите странджански войводи – Индже, Вълчан, Страти
и други и обогатява музея със стотици снимки, из областта на революционното
движение, етнографията, архитектурата, природните забележителности и други.
Неоценим принос за националната ни
история имат издирването на оригиналните турски следствени протоколи по делото
срещу заместника на Левски Атанас Узунов и други дейци от “Хасковското
приключение” през 1873 г. заедно със спомените на Хр.
Илич за Левски,
голяма колекция от снимки за времето на комитетското десетилетие и
редица други документи от онова време, които Горо Горов публикува през 1966 г.
Голям принос имат и материалите издирени и предадени в музея - над
150 документа и ръкописа от личния архив на видните бургаски възрожденци, революционери
и обществени дейци Стоян Шивачев и иконом поп Георги
Стоянов. Този архив, който е един от най-ценните за изучаване миналото на
бургаския край, за утвърждаване на българщината в Странджанска Тракия и южното
черноморско крайбрежие, за щастие и утеха на автора си (Горо
Горов) излизат от печат само два месеца преди
неговата нелепа кончина.
Любима негова тема, обаче си остава
темата за национално-освободителните борби, за старите и нови хайдути и воеводи,
за Илинденско-Преображенското въстание. Автор е на
книгата “Индже войвода – кърджалия и народен закрилник”, която предизвика широк
интерес всред българската общественост и за която Стефан Станчев пише във
“Вечерни новини”, че Горо Горов
е една от личностите “Гордост за града”, а в рецензията си във в. “Литературен
глас”, литераторът Пенчо Господинов споделя: “Книгата на Горо
Горов, след вдъхновените литературно-исторически приноси
на Иван Орманджиев за Момчил юнак, чийто далечен
потомък е легендарният Стефан Караджа, и на Велико
Йорданов за приказния Крали Марко, е третата специална монография за друг
прочут и юначен син на народа ни- Индже войвода.”
Автор е на очерка за Паскал Иванов (последният
секретар на четата на войводата Георги Кондолов) и
много други очерци и публикации, като “Странджанските съзаклятници и Атанас
Узунов”, “Въстанието “Завера”, “За Индже заплакала гората”, “Преданията за
Левски в Бургаския край”, “Смъртните дружини – ударни отряди в Преображенското въстание” и други.
Но най-главното, за което трябва да
се отдаде дължимото внимание на Горо Горов, е книгата му “Странджанския рупски
фолклор”, издание на БАН, 1983 г. в голям формат от 998 страници.
В този сборник е представено
фолклорното богатство на една интересна и етнографски и езиково обособена
област. Материалите обхващат всички видове и жанрове на народното словесно
творчество: песни, приказки, предания, легенди, анекдоти, разкази, пословици и
поговорки, скороговорки, гатанки, баяния, благословии,
клетви, детски фолклор.
Със своите коментарии за събития и
случки, личности и местности, Горо Горов като най-добър познавач на диалектните думи и изрази,
дава възможност да се усети атмосферата, в която се създава странджанския рупски говор и да се погледне в душевността на тези, които го сътворяват.
В този сборник се потвърждава тезата
на Горо Горов, че фолклорът
на странджанци е поетичен, художествен историографски летопис на това население
през вековете. Сборникът потвърждава оригиналността на този фолклор. Може да се
каже, че този труд е дело на един живот.
За това си дело, Горо Горов е удостоен с втора награда на Съюза на научните
работници в България.
От перото на Горо
Горов излизат много известни на българската
общественост книги, монографии, публикации и други материали. Автор е на над 80
публикации в периодичния печат и над 800 публикации в ежедневния печат.
Няма значително историческо събитие,
личност и местност в този край, до които Горо Горов да не се е докосва, на които да не посвещава свои страници, част от своя живот. И
определено може да се каже, че Горо Горов е живата история на революционното минало на
странджанския край, енциклопедията на странджанско-тракийския епос, народностен
фолклор, традиции и обичаи.
След пенсионирането си през 1970 г.,
Горо Горов не прекъсва
публицистичната си дейност в местния печат. Продължава да пише по различни краеведчески исторически въпроси, с което допринася за
изграждането на историческото чувство в читателите, за тяхното патриотично
възпитание.
Благодарение на широката и
задълбочена проучвателна и събирателна работа, Горо Горов обогатява фондовете на музея с над 3500 нови
експоната (снимки, документи, веществени материали и др.) и извършва широка
експозиционна работа.
За популяризиране на музейното дело,
културното наследство и героичното минало, за възпитанието на населението в
бургаския край, в т.ч. и особено на младото поколение в дух на патриотизъм, Горо Горов широко използва живото
слово. Изнася повече от 300 беседи на краеведческа
тематика. Участва със свои научни съобщения на много окръжни и национални
научни конференции на краеведческа и национална
тематика.
Горо Горов е
основател на Историческото дружество в Бургас през 1964 г. и негов председател
до 1972 г., член на Съюза на научните работници – секция Бургас от 1964 г. и
негов секретар-касиер от 1968 г.
От създаването на Странджанския
ансамбъл за народни песни и танци при ОНС Бургас в 1965
г., Горо Горов е етнограф
към същия, а от 1972 г. и негов председател. През това време, ансамбълът заема
едно от челните места сред битовите самодейни колективи в окръга и е лауреат на
ІІІ и ІV Републикански фестивал, участва и в редица
международни фолклорни фестивали.
Активна дейност, Горо
Горов развива и в Тракийската организация. Много
години той е член на градското ръководство на културно-просветно дружество
“Тракия” в Бургас, а през 1972 г. е избран и за зам.председател на окръжното
ръководство. Член е и на Тракийския Научен институт – София.
Като признание за дългогодишната му
културно-просветна, научно-изследователска, публицистична и обществена дейност,
Горо Горов е удостоен: през
1963 г. с орден “Кирил и Методий”- ІІ степен; 1966 г. – с орден “Кирил и
Методий” – І степен; 1968 г.- със златен орден “Прослава на хайдутството”; 1969
г.- с юбилейна значка “25 години от създаване Съюза на научните работници”; 1976
г. – с юбилеен медал “100 години от Априлското въстание”; 1978 г.- с юбилеен
медал “100 години от освобождението на България”. През 1974 г., Горо Горов е награден и от Съюза
на тракийските дружества в България със златен юбилеен медал “Капитан Петко
Войвода”, а през 1982 г. е удостоен със
званието “Заслужил деятел на културата”. Удостоен е и със званието “Почетен
гражданин” на град Бургас.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg