|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
СТОЯН ШИВАЧЕВ
БОРЕЦ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА
ВИДЕН СТРАНДЖАНСКИ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ
(1852 – 1914
г.)
|
Стоян Шивачев |
Стоян
Петков Шивачев е роден през 1852 г. в гр. Малко Търново. Завършва
първоначалното си образование в родния си град, учи в Лозенград и завършва
гимназия в Одрин. Още на училищната скамейка в Одрин, него го вълнуват
проблемите на българския народ – борбите за извоюване на самостоятелна
българска църква, родна просвета и
освобождението на България. Затова и когато през 1868 г. постъпва като учител в
село Граматиково, наред с пряката си учебна работа, той се заема с проучване
бита, езика и народното творчество на населението в родния край (прави записи
на народни обичаи, приказки, предания, народни песни и др.). Прави първите си
публикации в тогавашния възрожденски печат по актуалните проблеми, намерили
място по-късно в издаваните от Министерството на просветата “Сборници на
народни умотворения и народопис.”
Като учител
в Бургас от 1874 до 1878 г., заедно със Сава Катрафилов (учител тогава в с. Пирне,
Айтоско и по-късно дясната ръка на Христо Ботев при превземането на парахода
“Радецки” и в похода на четата от Козлодуй до Милин камък, където оставя
костите си), участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на
Априлското (1876 г.) въстания.
В духа на
още живите възрожденски традиции през 1895 г., той отпечатва и изпраща в цялата
страна “Покана за спомоществователи”, уводните думи, на която - “Акт на висша
несправедливост и пристрастие би било да се порицава нашият народ в нехайство
към само развитие и усъвършенстване”, - говорят за неговия висок патриотизъм.
От
проучвателската работа на Стоян Шивачев в областта на родинознанието, особено
внимание заслужава трудът му, озаглавен: “Тракия” – историкогеографско (топогеографско) –
етнографско, статистически и пр. описание и сведения. В него (в рамките на 1600
ръкописни страници) се разглежда обширната област Тракия с граници: на изток –
Черноморския бряг, на север – Стара планина, на запад – Рила и на юг – Мраморно
море. За изготвянето на този обемист труд, авторът работи около две десетилетия,
използвайки исторически източници и най-вече работа на терена, насърчаван от
проф. К. Иречек.
В резултат
на своите дългогодишни усилия, Стоян Шивачев изготвя и един обемист речник по
български език от 72 000 думи, от които 8000 диалектни.
Като юрист,
на която професия се посвещава след раздялата си с учителстването, с присъщата
си упоритост и всеотдайност, притежаващ завидна за времето си култура, владеейки
няколко езика – гръцки, турски, френски, руски, латински и старогръцки, Стоян
Шивачев се изявява и като един от най-изтъкнатите юристи на Нова България. Освен
като професионален съдия и адвокат, той се изявява в областта на теорията на
юрист продукцията, като обнародва публикации в нашия ежедневен и периодичен
печат по правните въпроси. Така като адвокат в Нова Загора пише статия под
заглавие “Махлюа”, по повод издадения в Турция закон през 1883 г. През 1884 г. пише
статия “Мисли върху състоянието на съдилищата в Източна Румелия и тълкуване на
някои членове от органическия устав – ХІ му притурка”, прави преводи от чужди
езици, като “Ръководство за римско право” и други.
Що се отнася до публицистичната му дейност, първата му
публикация се появява в издавания в Източна Румелия вестник “Марица” в Пловдив
на 27 октомври 1878 г., във връзка с освобождението на Бургас (27.02.1878 г.). Повод за написването на този материал са сложните политически, социални и
етнически проблеми, които забъркват “Великите сили” с т.нар. Берлински договор,
който довежда до непоправими злини за българския народ.
След 40-годишно
служене в областта на просветата и юрист продукцията, Шивачев минава в пенсия. Но
когато през март 1913 г. Одрин е превзет от българската войска, имайки предвид
високата и всестранна култура на Стоян Шивачев, българското правителство го
назначава Шарж Д’Афер (лице с особени дипломатически задължения и поръчения към
губернатора в Одрин, ген. Кирил Вазов). След оттегляне на българската армия от
Източна Тракия, поради започване на Междусъюзническата война, Стоян Шивачев
успява да напусне своевременно Одрин и да се завърне в Бургас.
Когато
започва разселване на гърци след Междусъюзническата война в Гюмюрджинската
независима тогава област, на Стоян Шивачев е наредено да замине за Западна
Тракия, със задача уреждане работите на някои богати гърци. Лятото на 1914 г. се
оказва фатално за него. След като пристига в Дедеагач, изчезва безследно. Предполага се, че като пристига
там, през нощта разбойници го нападат и убиват с грабителска цел. Така трагично
и преждевременно, далеч от близките си, загива видният Странджански възрожденец
Стоян Шивачев.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg