|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел. 056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
АКАДЕМИК КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ
КРУПЕН БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, БЕЛЕТРИСТ, ПУБЛИЦИСТ И ОБЩЕСТВЕНИК
(12.12.1891 –
12.02.1952 г.)
|
Акад. Константин Петканов |
Роден е на 12 декември 1891 г. в с. Каваклия, Лозенградско. Син на възрожденци, взели дейно
участие в национално-освободителните борби и Илинденско-Преображенското
въстание (1903 г.) През 1907 г. завършва българската гимназия “Петър Берон” в
гр. Одрин. През 1910-1912 г. учителства в Малко Търново, Иниджия,
Лозенградско и Бунархисар. През Балканската война 1912-1913
г. се преселва в България. Записва славянска филология в Софийския университет,
но чувството му за дълг го зове и той
постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. За проявено геройство
в боевете за освобождението на Тракия, е награден с орден за храброст.
През есента на 1913 г. Константин Петканов отново е студент в Софийски университет, но
Първата световна война прекъсва за втори път учението му. Петканов
е мобилизиран и след завършване школата за запасни офицери в Скопие изпратен на
Добруджанския фронт, където е тежко ранен и изпратен на лечение във военната
болница. След оздравяването му е прехвърлен на западния фронт, в Моравска
област.
През 1919-1920 г. учителства в гр. Созопол.
От 1921 г. живее в гр. Бургас. Там той е председател на Музикалното дружество
“Родни звуци” и библиотекар в Окръжната библиотека. През 1926 г. завършва
библиотекарски курсове.
В Бургас, Петканов
се посвещава и все по-значими стават изявите му в областта на литературното
творчество. През 1923 г. излизат литературните му произведения: “Самодива” –
поема в проза, “Тракийски разкази”, романът
“Без деца”, повестта “Беглец”.
От 1930 г. Петканов
се преселва в София. През 1932 г. се жени за Магда Драгова
от днешното село Стамово, Старозагорско – активна
участничка в Македонското революционно движение, член на редколегията на сп. “Театър”,
поетеса.
В София, Петканов
работи отначало като библиотекар на Българо-югославското дружество (1933-1934 г.),
а по-късно (1944-1947 г.) е директор в Министерството на информацията, редактор
на сп. “Тракия” и сп. “Балкански преглед” (1946 г.) Академик от 1945 г. Член на
СБП.
Той е един от основателите и
редовните сътрудници на сп. “Изкуство и култура”, сътрудничи на сп. “Завет”, “Листопад”,
“Златорог”, “Философски преглед”, в-к “Тракия”, “Литературен глас”, “Съвременник”,
“Вестник на жената” и много други печатни издания.
Закърмен още от най-ранните си
години с борческия дух на предците си, опознал робската и бежанска неволю, с
пословичното родолюбие и трудолюбие на тракийци, подхранван от любовта му към
родна Тракия, Константин Петканов е органически
свързан с тракийския пейзаж, с фолклора, националната история и съдба. Затова посвещава целия си живот на
родна Тракия, на проблемите и надеждите на тракийските българи.
Константин Петканов
е една от най-забележителните и колоритни личности на писателското поприще. Той
е един от най-плодовитите български писатели. Творчеството му е огромно по обем.
Автор на множество романи, драми, повести, разкази, исторически изследвания, публицистични
материали, статии, рецензии. Петканов има свой почерк
в историята на българската литература и култура.
От негово перо излизат най-хубавите
романи: “Морава звезда кървава”, “Жътва”, “Златна земя”, “Белият вятър на
Странджа”, “Хайдути”, “Преселници”, “Иде от планината”, “Индже войвода” и други,
които съдържат изстрадани размисли за националната свобода, за хайдушките
години и църковните борби, за гражданското и политическо самосъзнание на
българския народ и са свързани с народностния бит и религиозно-митическите
представи на българското население.
С романа си “Морава звезда кървава”,
авторът си спечелва ненавистта на управляващите кръгове. Сюжетът на романа е
свързан с българската действителност през годините на Първата световна война и
с обстановката на фронта и в дълбокия тил. Главните герои са тракийци-бежанци
върху моралните устои, на които пораженията на фронта и мизерията, се отразяват
пагубно.
Въпреки, че отначало книгата се
посреща добре, по-късно авторът е обвинен в пораженство, оскърбление на армията
и в бунт против държавата. Полицията изземва екземплярите от издателството и
книжарниците, а авторът е охулен и оставен без работа. Независимо от интригите,
творческият дух на Петканов не секва.
Независимо от многобройните
конюнктурни преоценки за литературното наследство, днес творчеството на Петканов е неподвластно на временни страсти и политически
ежби.
Творчеството на Петканов,
подобно на Вазовото е много жанрово и богато на теми,
идеи и художествени интерпретации.
След демобилизацията и
установяването му в Бургас, животът и дейността на Константин Петканов са тясно свързани с тракийското движение. Като
член на Тракийското дружество активно участва в културно-благотворителните
начинания и в тракийския печат. Неговите лични качества, висока ерудиция и
преданост към тракийската идея са основна предпоставка за бъдещото му
израстване и заемане на отговорни
постове в структурата на Тракийската организация.
След 1921 г. Константин Петканов е избиран за делегат на почти всички тракийски
събори и конгреси, на които изнася реферати по актуални политически и
теоретични въпроси. От 1928 г. е секретар на Върховния изпълнителен комитет (ВИК)
и редактор на в-к “Тракия”.
Енергичен, високо образован и с
литературни заложби, той допринася много за подобряване списването на вестника.
При създаването на Тракийския научен институт (септември, 1934 г.) Петканов е избран за член на неговото ръководство.
След като Тракия остава извън
пределите на Отечеството, Константин Петканов се
сблъсква не само с двореца, но и с тези, които подписват неизгодния за България
Ангорски договор – най-несправедливият, най-унизителният и предателски договор
за българския народ, съгласно който откъснати от България остават изконни родни
земи и са предадени на Турция.
Петканов е един от видните дейци на
Тракийската организация. Като член и
секретар на тракийския комитет, той допринася много за авторитета на
организацията. Винаги се стреми да решава тракийските проблеми със съгласието
на всички политически кръгове. За бежанците от Тракия, Петканов
остава кумир.
Константин Петканов
завършва своя жизнен път на 12 февруари 1952 г.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg