|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ЯНИ РОДОДАРОВИЧ
(Бележит интелектуалец и виден обществен деец в Одринска Тракия)
(1840 - 09.1877
г.)
С падането
на България под турско робство настъпва най-тежкият и кървав период в историята
на българския народ. Тежки и съдбовни дни преживява българското население и в
Тракия.
Въпреки
насилията и жестокостите, българският народ не прекланя глава, не се примирява
със съдбата си и нито за миг не се отказва и не престава да се бори за
извоюване на своята национална
независимост. Българите в Тракия също не скланят глава пред поробителите.
Особено
голяма роля за разрастване и идейното издигане на национално-освободителното
движение в Тракия, изиграват възраждането на българската национална просвета и
борбата за духовна и национална независимост.
Идеите на
Левски за “Чиста и свята Република”, стигат и до Източна Тракия.
През
пролетта на 1871 г., хайдук Вълкан, родом от Лозенград, познат на Левски още от
времето, когато е в четата на Желю Войвода, а Левски байрактар при Панайот
Хитов, посреща Апостола и Ангел Кънчев и им организира среща с доверени хора в
лозето си. На тази среща присъстват Яни Рододарович- учител от Лозенград, Яни
Бъчваров- дядо на бъдещия лозенградски войвода Яни Попов, Пехливан Коля, Амза
Иван и други. Там под черешата в лозето, след изясняване целите и задачите на
революционно-освободителната борба, Левски кръстосва револвер и кама и заклева
първите съзаклятници, основавайки местен революционен комитет.
След
посещението на Левски в Тракия, посятото семе намира добра почва, расте и дава
богати плодове. Основават се местни революционни комитети, множат се
съзаклятниците, въоръжават се и се готвят за всенародно въстание.
Един от
видните дейци и душата на революционната организация в Одринския вилает е Яни
Рододарович.
Бащата на
Яни Рододарович – Димо, чийто бащино име не знаем, е родом от с. Коево, Лозенградско,
а майка му Дона от с. Коджа тарла, дъщеря на дядо Янаки и баба Гергина от рода
на Делибалтовци.
Дона
Янакиева, майката на Яни, е от бедни родители и с много деца. По тази причина
харизват малката Дона на някой си бездетен грък- Кърклисия, по прякор Кокиното.
Баба Дона
или както я наричат “тета Дона” е будна и родолюбива българска. Ползва се с
почит и уважение. За нея Иван Попов казва: “И до ден днешен се чудя: момиченце
на 10-12 години, излязло от шумата на Коджа тарла, расло и порасло в гръцка
среда, гдето българска дума не чува, а толкова пламенно българско родолюбие.”
За баба
Дона, майката на Яни Рододарович, Иван Попов пише:
“...Баба
Дона беше голяма българка... природно умна жена... и страстна политиканка... Нямаше
национална разправия с гърците, в която “тета Дона” да не вземе участие. Често
отиваше в харемлъците на знатни турци да пледира българската кауза... Тя беше
жена всеобщо уважавана, познати и непознати, сродници и не сродници, всички й
казваха “тета Дона”.
Яни
Рододарович е роден през 1839-1840 г. Има двама братя и две сестри. Първоначално
учи в гръцко училище. По-късно по препоръка на Антим І е приет и учи в Цариград
в българско училище. След това постъпва във военномедицинско училище в Цариград,
където учи за хекемин (лекар), което не завършва поради заболяване и се връща в
Лозенград. За времето си Рододарович е един от най-интелигентните хора в този
край. Владее перфектно, говоримо и литературно български, гръцки и турски, а
френски говоримо.
Като
личност Яни се очертава с големи духовни дарби, изумителна
самопожертвувателност и дълбок национален патриотизъм.
На
обществената сцена Яни Рододарович излиза след Кримската война (1870 г.) като
представител на българските идеали – борец против гръцкото духовенство за
църковни свободи и против султанската власт за национално освобождение на
поробеното тракийско население. В името на този идеал, Рододарович води много
борби и полага неимоверни усилия за изграждане
и откриване на български църкви и български училища. Сам участва и пее в
църквата на Лозенград по време на богослужения. Открива книжарница, доставя, разнася
и продава учебници и книги на български език за обучение, просвещение и
издигане на националното самосъзнание. Живее с традициите и мъките на своя
народ. Помага на бедните, учи безплатно децата им, откъдето получава и
прозвището си “Рододарович”, което означава нещо като “дарование”.
“Рододарович,
роден за обществен деец, с широк политически кръгозор, – четем в спомените на
Иван Попов – често кореспондираше с Тодор Шишманов – главен учител в
Сливенското І класно училище, с Добри Чинтулов, Сава Доброплодний и други
учители и просветители в България. При него идваха и с него се срещаха и
разговаряха първите хора от Лозенград. Неговата къща се беше превърнала в
своего рода парламент, в който в неделни дни заседаваха първите хора от
Лозенград.
Пред
високия нравствен авторитет на Рододарович се прекланяха не само българи, но и
гърци и турци... В същото време непримирими към Рододарович бяха гръцкото
духовенство, гръцките богаташи... гръцките даскали. Тия три съсловия правеха
страшни интриги против Рододаровича. Често донасяха го пред турското
правителство, че подготвял българското население на въоръжено въстание против
турската държава.
По
донесение, клевета и лично отмъщение на три пъти Яни го арестуваха, на три пъти
лежи в кауша в Одрин, без да го съдят. Няма и за какво да го съдят, немат
доказателства. Арестуват го първия път по Старозагорското въстание... всичките
му книги ги пренесоха в конака... нахвърлени като боклук” – пише Иван Попов.
“След 3
месеца, като не можаха да установят доказателства за съучастие на Рододарович в
Старозагорското въстание, той беше освободен и оставен под полицейски надзор. Рододарович
усещаше, че почвата под краката му тлее, че турската власт се е заклела да го
погуби и той можеше да се спаси, но считаше за голямо безчестие да напусне
народа си в дни на върховно изпитание и да бяга по чужди земи.
Вестта за
обявяване на Руско-Турската (освободителна) война беше посрещната с възторг и
неописуема радост всред българското население. Турците обаче бяха изгубили
душевното си равновесие и страшно се озлобиха против българите. Яни Рододарович
беше отново арестуван и от Лозенград закаран в Одрин. По това време от
Лозенград маса свят изпотрошиха и изпратиха на заточение в Арабия. Само от едно
нищо и никакво село Казъл Индже – пише Иван Попов - биваха обесени 108 души, селяни неграмотни.”
Една сутрин
рано през месец септември 1877 г., Рододарович е изкаран от затвора и обесен. Как,
за какво и при какви обстоятелства се случва това, не се знае.
Така завършва своя жизнен път големият интелектуалец и виден
Лозенградски революционер Яни Рододарович.
Яни Рододарович
загива още млад и не оставя поколение. За рода на Рододарович по бащина линия
няма данни.
За рода на
майка му, за Делибалтовския род, данните също са оскъдни, въпреки че тази
фамилия Делибалтовци е доста популярна.
Днес, прекланяйки
се пред подвига на жертвите, дадени пред “олтара на отечеството” в тия жестоки
и непосилни времена, не бива да се забравя трагичното и героично минало на
беззащитното тракийско население. Длъжни сме да знаем и да помним, да съхраним
родовата и историческа памет на дедите ни. Защото един народ, който няма
история- не е народ. Едно поколение, което не познава своята история, е
обречено на загиване.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg