|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
МИНКО НЕВОЛИН
ЧЕТНИК И ЛЕТОПИСЕЦ НА ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
(1881 – 1972
г.)
|
Минко Неволин |
Минко
Славов Петков – Неволин е роден през 1881 г. в гр. Карнобат. Отначало учи в
родния си град, а по-късно в гр. Сливен. Внук е на поп Никифор Минков – буден, просветен
и издигнат за времето си гражданин. Учи и другарува с Георги Раковски в Котел, истински
народен учител и крепител на българщината в този край.
Спомените
от разказите на дядо му за борбите на българския народ и героичните подвизи на
българските възрожденци в предосвобожденския период, оставят дълбоко
впечатление и дават силен отглас в живота му.
Още като
ученик в Сливен, а по-късно и като учител в селата Шабанкъра (дн. Загорци) и
Орханкьой (дн. Малина) чете руска художествена литература, възхищава се от
подвизите на руските революционери и попада под влияние на социалистическите
идеи. Под влияние на идеите си Минко Неволин отказва да изпълни наредбата на
Окръжната инспекция в гр. Бургас да даде клетва за вярност на княза и
отечеството, поради което е уволнен от работа.
През 1902 г.
заминава за София и издава първата си стихосбирка “Вълните на живота”. Тук той
се среща с легендарния войвода, македонския Левски – Гоце Делчев, който оказва
решаваща роля в бъдещата му творческа и революционна дейност.
В “Епизоди
из моето житие”, Неволин описва срещата си с Гоце Делчев, която се осъществява
в квартирата на Димитър Михалчев, бъдещ професор, а по това време изцяло
посветен на освободителното движение, като преломна в неговия живот. “Седяхме в
стаята и приказвахме. След няколко минути дойде Делчев. Бях смутен. Открих му
желанието си да замина за Македония като четник... Гледаше ме усмихнато и
проговори: “Ние имаме нужда от интелигентни младежи. Утре заминава чета за
Кочанско. Ще отидете с нея. Войводата се казва Делчо Коцев”. Така Минко Неволин
се включва в Македоно-Одринското революционно движение. Участието в
организационна обиколка на четата оказва съществено влияние върху идейното
израстване на младия поет.
Суровият
четнически живот през зимата на 1902 г. се оказва непосилен за Минко Неволин. Разболява
се и се завръща в родния си град Карнобат. Укрепнал здравословно, на следващата
пролет (1903 г.) той заминава за Бургас. Среща се с Михаил Герджиков и Георги
Минков, които уреждат заминаването и включването му в четата в с.Аланкайряк (дн.
Ясна поляна).
Още същия
ден, облечени в четнически дрехи и въоръжени, четниците предвождани от
войводата Кръстю Българията потеглят за конгреса на “Петрова нива”, който се
провежда от 28 юни до 2 юли 1903 г. в местността на с. Стоилово, Малкотърновско.
На Конгреса
на “Петрова нива” Минко Неволин не е делегат, а участва в охраната. Там той
вижда всички дейци на организацията: Герджиков, Маджаров, Стамат Икономов, Георги
Кондолов и други.
На Конгреса
се извършва разпределението на четниците по чети. Отначало Минко Неволин попада
в четата на Пеню Шиваров, който е избухлив по характер и с фелдфебелски обноски,
което не се нрави на чувствителния младеж. По-късно се прехвърля в четата на
войводата Петър Ангелов, когото характеризира в “Епизоди от моето житие”, като
симпатичен, интелигентен и много добър.
В
следващите няколко страници на “Епизоди от моето житие”, Минко Неволин описва
подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и ролята на четите. Характеризира
накратко и Странджанската комуна.
В
навечерието на въстанието (4август) четата на Петър Ангелов и четата на Цено
Куртев решават да нападнат турски отряд, пребиваващ в с. Маджура, с цел да се
снабдят с необходимите за въстанието боеприпаси и оръжие. Четниците успяват да
обезвредят врага с минимални загуби. В тази битка Минко Неволин е ранен в крака.
На 5 август
в полунощ въстанието е обявено. Огнени зарева заблестяват по всички краища на
Странджа. Турците панически бягат към Одрин. Падат нови жертви. Между първите е
и войводата Георги Кондолов. Възкръсва отново надеждата за Дядо Иван. Помощ
обаче от нийде не идва.
Въстанието
е потопено в кръв. Минко Неволин заедно с други ранени и болни четници се връща
с керван в България. Неговото участие приключва преди края на въстанието.
В Карнобат
той бързо излекува ранения си крак, но раната в душата му, остава да тлее дълго.
В Карнобат прииждат бежанци прокудени от родните им огнища.
Участието
на Минко Неволин в освободителните борби на Македония и Тракия се оказва
решаващ момент в неговата творческа биография. Докато поетическото му
творчество до 1930 г. има повече меланхоличен характер, то следващите му
литературни творби: “Хайдути” (1932 г.), поемите “Момина кула” (1936 г.) и
“Пушка пукна из гора зелена” (1937 г.) го представят като писател с национално-революционна
проблематика. Тези лирически творби са своеобразен преход към трилогията му “Из
героичното минало на странджанци”, съдържаща повестите “Българи глава дигнали” (1960г.),
“Нашите майки са ясните звездици” (1965 г.) и “Нашите булки са тънките ни
пушки” (1968 г.).
Особено
ценен принос за разкриване и пресъздаване борбите на българското население в
странджанска Тракия има историко-документалната му повест “По хълмовете на
Странджа”, в която авторът предава
събитията и подвига на героите – видни дейци, четници и войводи в романизиран, неподправен
и увлекателен за читателя вид.
В повестите
си Минко Неволин пресъздава най-героичните дни от борбата на българите в
Одринска Тракия. Сам взел участие в тези събития, той черпи от своите лични спомени при разкриване
на борбите и характеризиране на революционните дейци.
В “Епизоди
из моето житие”, авторът преосмисля преживяното и описва цялото си житие
скромно и немногословно. В хода на повествуванието той просто разказва, без да
прави изводи. Само, когато говори за Гоце Делчев, чувствата му на възхищение и
обич отново пламват с младежка сила. Минко Неволин смята, че събитията сами за себе си са твърде значителни, за да
избягва да идеализира участниците в тях.
И все пак
кой е революционерът Минко Неволин?
Любовта към
поробената българска земя и нейните чада, и чувството за справедливост
подтикват този роден поет с тъй болезнено чувствителна душа, да намери у себе
си сили и воля, за да се включи сам в справедливото дело. Той не може да
наблюдава безпристрастно, отстрани тези исторически събития. Затова и съвсем
съзнателно Минко Неволин взема решение да се включи в Македоно-Одринското
революционно движение.
За
участието на Минко Неволин в четничеството в Странджа Петко Росен казва:
“Не беше с
нашата чета, но ми разправяха, че той
правел впечатление на човек, който не знае ни що е страха, ни предпазване... Винаги
пръв стреля и никога не се закрива”.
В
потвърждение на казаното от Петко Росен, ето как Иван Карановски предава
битката при с. Маджура, в романа си “Слънчеград”, по разказ на самия Минко
Неволин, под псевдонима Милко Мълчалиев:
“Завърза се
сражение. Гледах как турчин се цели в мене, но друг четник повали турчина и ме
спаси. “Другарю, туй не е театър, какво си се изправил! Легни зад прикритие! –рече
ми той.”
Макар и
премълчавайки в “Епизод от моето житие” за тези героични минути, от своя живот,
безспорно с помощта на другите литературни източници стигаме до извода, че зад
нежната и впечатляваща душа на Минко Неволин се крие смел и самоотвержен борец
за национална свобода.
Минко
Неволин изпълнява обещанието си: “Ако съдбата го пощади, да разкрие героизма на
тези дни, чрез литературното си творчество”.
С
поетическите си произведения Минко Неволин става певец на освободителните борби
на българите от странджанско, а заради трилогията “Из героичното минало на
странджанци” и документално историческата повест “По хълмовете на Странджа”, с
право може да се нарече “Летописец на Преображенското въстание”.
Минко Неволин умира на 91 години през 1972 година.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg