|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ – МАКЕДОНСКИЯТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ
(29.01.1872 - 29.04.(2.05.)1903 г.)
|
Гоце Делчев |
Гоце Делчев
е виден деец на ВМОРО – идеолог, организатор и ръководител на
Илинденско-Преображенското въстание.
Роден е на
29 януари 1872 г. в гр. Кукуш (Македония). Завършил прогимназия в родния си
град, той продължава образованието си в Солунската мъжка гимназия. През 1891 г.
постъпва във Военното училище в София. Като юнкер не проявява особена
наклонност към военната служба, поради което често търпи дисциплинарни
наказания. Тук, във Военното училище установява връзки с дейци на БСДП и попада
под влияние на социалистическите идеи. Заради социалистическа пропаганда сред
съкурстниците си, през 1894 г. е изключен от Военното училище.
През есента
на същата година Гоце Делчев заминава за Македония и постъпва учител в гр. Щип,
където по същото време учителства и Даме Груев, в лицето на когото Делчев
намира свой другар и съратник по убеждения. Заедно основават революционен
комитет в Щип. По това време (1893-94 г.) в Македония зрее и се ражда идеята за
изграждане на Вътрешна македонска революционна организация за подготовка и
провеждане въоръжено въстание против турската тирания.
Следвайки
революционните традиции на българските възрожденци и най-вече на Левски, Гоце
Делчев достига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско е възможно
само чрез общо въоръжено въстание, за подготовката на което е необходимо да
бъде изградена по примера на Апостола гъста мрежа от революционни комитети.
Проникнат от тази идея, Гоце заедно с Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев,
Христо Татарчев и други дейци на организацията пристъпват към изграждане на
повсеместни революционни комитети. През 1895 г. Гоце Делчев е назначен за
учител в Банско, но се скарва с общинарите, напуска завинаги учителството и се
отдава изцяло на революционна дейност. През 1896 г. участва в работата на
Солунския конгрес и заедно с Гьорче Петров изработват програмата и устава на
организацията. След конгреса Делчев е избран за задграничен представител,
подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение.
Като
задграничен представител и подвижен член на ЦК, Гоце Делчев проявява голям
организаторски талант. Полага големи усилия и допринася много за изграждане
мрежата от революционни комитети и за тяхното снабдяване с оръжие. Като главен
ревизор на четите Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско.
Тези
обиколки се налагат още повече и поради разразилите се остри разногласия между
върховистите и центристите (комитетът на Ст. Михайловски – Генерал Цочев и
ВМРО). При обиколките Делчев увещава дейците на вътрешната организация да не се
поддават на агитацията на върховистите за преждевременно вдигане на въстание.
През 1902
г. заедно с Гьорче Петров е натоварен да преработи Програмата и Устава на
организацията, която има за цел да сплоти всички недоволни елементи в Македония
и Одринско, без разлика на народност, за извоюване на пълна политическа
автономия. Това довежда до промяна името на организацията – от Български
македоно-одрински комитет в Тайна македоно-одринска революционна организация
(ТМОРО).
Въпреки
постигнатите успехи в организационното укрепване и изграждане на организацията,
Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено
въстание. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие
решение за вдигане на въстание в Македония и Одринско. Въпреки това, безсилен
да наложи отмяна на решението, той се включва активно в подготовката на въстанието,
като с малка агитационна чета обикаля Македония и Одринска Тракия и повдига
духа на поробените братя за наближаващото въстание.
При така
създалото се напрежение и зачестилите провали наречени афери, на 19 април (2
май н.ст.) 1903 г. се насрочва в с. Смилево Конгрес на Битолския революционен
окръг, който да приеме решение за деня, тактиката, стратегията и плана на
въстанието.
На конгреса
не пристига обаче Гоце Делчев. На път за конгреса той е обкръжен от турска жандармерия в с.
Баница и в неравен бой с врага загива на 31 години.
Гоце Делчев
полага големи грижи и има безспорни заслуги за национално освободителното
движение и в Одрински революционен окръг. За съвместната работа с местните
революционни дейци спомага и старото му познанство с Лазар Маджаров - деец на революционната организация в
Лозенградско, Атанас Калфов -
революционен деец в М. Търново и други съученици на Гоце Делчев в Солунската гимназия; Михаил
Герджиков – подвижен член на ЦК, Христо Настев – революционен деец от
Бунархисарско, Лазо Лазов – познат на Делчев още преди 1900 г., Георги Минков –
стар познат на Гоце и много други.
От кога
датират първите връзки на Гоце Делчев с представители на Одринския революционен
комитет, не е установено. Най-вероятно е, първите връзки да са установени през
пролетната ваканция на 1896 г., на конгреса на революционната организация в
Солун. На него присъстват Гоце Делчев
като представител на местната организация в Щип и Христо Коцев като
представител на новоучредената организация в Одрин.
Поради оскъдни
документи, до сега не е даден точен отговор и на въпроса, колко пъти Гоце Делчев посещава Одринския
революционен окръг.
Податки за
посещението му в Одринско има и в спомените на свещеник Пею Киприлов от с.
Пирок, Лозенградско. Според тях, Гоце Делчев посещава селото и Лозенград през
март 1896 г., а през април 1898 г. обикаля Странджа “втори път”. За целта
Киприлов сочи куриери, лица и места свързани със срещите.
С цел да
подпомогне и укрепи местните комитети, Гоце Делчев предприема обиколка в
Одринско през март – април 1900 г., като посещава Лозенградско, Малкотърновско
и Бунархисарско. Предполага се, че в Бургас пристига, по всяка вероятност, не
по-рано от 3 март 1900 г.
В града
Гоце Делчев гостува на Георги Минков – виден деец на революционната
организация, който го информира за положението в Одринско. Тук Гоце се
запознава с редица дейци на Одринската емиграция, включително и с бъдещия
войвода Георги Кондолов.
Около 14 март 1900 г. Гоце Делчев,
придружаван от Лазар Маджаров и Стоян Лазов, потегля от Бургас с каруцата на
лозенградчанина Иван Пачелиев. През с. Коджа бук (с. Голямо Буково) пристигат в
с. Горно Алмалий (с. Горно Ябълково), където гостуват на учителя Едро
Хадживасилев. От там навлизат в Одринско, където посещават Ковчас, Пирок,
Лозенград, Дерекьово и Малко Търново. От Малко Търново през Кара дере се връщат
в Лозенград. Маджаров се разболява и остава да се лекува в Каракоч и Лозенград,
а Гоце Делчев и Стоян Лазов продължават обиколката към Бунархисар. Връщат се
през селата Курудере, Кавакли, Дукозюк, Раклица, Каракоч и Кадиево, откъдето влизат в България.
В посетените селища, Гоце Делчев
остава различно време: в Пирок около 4 дни, в Лозенград – около 5 дни, в
Бунархисар – цяла седмица, в Каракоч – 18 дни. Общо взето обиколката продължава
около един месец – от 14 март 1900 г. до около 14 април 1900 г.
На нелегалните сбирки провеждани по
места стават оживени разисквания, свързани с програмните документи и
идеологията на организацията. На срещите, Гоце Делчев разяснява: “Нашата цел,
нашият идеал е автономията на Македония и Одринско, като привлечем в борбата и
народните маси, които живеят в тия две области... Ние българите от Македония и
Одринско, не трябва да изпущаме из предвид, че има и други народности и
държави, които са живо заинтересовани от разрешението на този въпрос... Ето
защо народите, населяващи тези две области, трябва сами с общи усилия и жертви
да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна
Македоно-Одринска държава, която разчита единствено на материалната и морална
подкрепа на България и Великите сили”.
Осветляването на
идейно-теоретическите проблеми на национално освободителното движение,
съдейства за правилното ориентиране и насочване борбата в Одринско.
Голяма е помощта на Гоце Делчев и за
организационното укрепване на Вътрешната организация в Одринско. Освен
изслушването на отчетите на местните организации, той разяснява и предстоящите
задачи. Стреми се да получи цялостна представа за състоянието на организация. Оказва
значителна помощ и за изграждането на нелегалните структури и формите на
организация: изисква кореспонденцията да се води с шифър, предвижването от едно
селище в друго да се извършва предимно нощем, със сигурни куриери с
предварително уговорени пароли и псевдоними, с осигурени нелегални квартири.
Голям дял за организационното и
идейно укрепване на вътрешната организация имат личните качества, личното
обаяние на големия хуманист, революционер-демократ, патриот, интернационалист
Гоце Делчев. Сбирките протичат ентусиазирано с възрожденски патос, съчетан с
революционен оптимизъм. Те възпламеняват сърцата на национално обезправените и
религиозно угнетени роби. За Одринци - Гоце Делчев е кумир – Апостол на
свободата. За дейците на революционната организация и в Одринско, Гоце Делчев е
“Македонският Васил Левски”.
Макар и когато е вън от региона,
Гоце Делчев не прекъсва връзките си и помощта за Одринско. Вниманието е
насочено главно към въоръжаването на Вътрешната организация. Съвместно с
Върховния Македоно-Одрински комитет (ВМОК), оръжието е изпращано в пограничните
оръжейни складове, откъдето се препраща във вътрешността.
Активна подкрепа на организацията в
Одринско оказва Гоце Делчев и на Пловдивското съвещание – наречено Конгрес през
месец април 1902 г., свикано по повод на появилите се раздори в Ахъчелебийско
(Смоленско) и други дейци от Одринско. Под умелото председателство на Гоце
Делчев, след дълги пререкания и спречквания “до вадене на ками”, раздорите са
преодолени. На съвещанието (Конгреса) са извършени и известни организационни
промени: Одринско е разделено на две инспекционни области – Източна и Западна.
Утвърдени са и войводите на основните райони. За ревизор – инспектор на
Източната инспекционна област по предложение на ЦК и Гоце Делчев е определен
членът на ЦК – Михаил Герджиков. Изводът е, че под ръководството на Гоце
Делчев, Пловдивският конгрес допринася много за укрепване на ВМОРО в Одринско и
за засилване подготовката на въоръжено въстание.
В изпълнение на взетото решение на
конгреса Гоце Делчев, придружен от Коста Нунков, извършва от 20 до 24 април
1902 г. инспекционна обиколка в Източно - родопската част на Одринско, където
положението е най-тежко, среща се с Вълчо Антонов, спечелва го за делото на
Вътрешната организация и Антонов е назначен за ревизор – инспектор на Западната
област. За предотвратяване на назряващия конфликт между В. Антонов и Хр.
Караманджуков със съдействието на Гоце Делчев, Караманджуков е изведен от
Ахчълебийско и изпратен на нелегална работа в Малкотърновско, като секретар на
втората агитационна чета на Георги Кондолов.
Идеите на пламенния
революционер-демократ, на страстния патриот-интернационалист Гоце Делчев,
намират ярка изява в масовия героизъм на въстаналото население в Одринско
(Малкотърновски, Лозенградски и Бунархисарски райони) изкристализирали в
просъществувалата 26 дни Странджанска Република.
Затова делегатите, преди началото на
заседанията на Конгреса на “Странджанското Оборище” на Петрова нива, почитат
паметта на великия син на България, със ставане на крака. Затова и в
най-затънтените кътчета на Странджа за него и днес песни се пеят.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg