|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ВЪЛКО РАЙЧЕВ ШИШМАНОВ – КЮЧУКА
(ВОЙВОДА НА СЛАВЕНОВСКАТА ЧЕТА ОТ І-ви РЕВОЛЮЦИОНЕН УЧАСТЪК)
(1875 – 1916
г.)
|
Вълко Шишманов (Кючука) |
Вълко
Райчев Шишманов – Кючука е роден през 1875 г. Връстник на Пею Иванов Шишманов (по-голям
от него само с една година), още от началото на 1900 г. до освобождението на
Ахъчелебийско от турско робство, е непрекъснато около първия си братовчед. Винаги
е на трудните и отговорни участъци в борбата. По природа умен, даровит, предвидлив,
предприемчив, пъргав, твърд, безстрашен и коравосърдечен, той отлично
манипулира с пушката. Взема челно място в четата, като войвода и учител по
оръжие. Към другарите проявява строгост, често и грубост, но с това създава ред
и дисциплина. Предан на делото, той не жали труд и време за него. Ако Пею е
душата на движението, то Вълко смело и тактично изпълнява всяка възложена задача.
Пею Шишманов рано забелязва склонностите на братовчед си към военното дело, а и
ръководен от необходимостта да го подготви за такава мисия, го съветва да
отслужи военната си повинност в свободна България.
Така Вълко
Шишманов – Кючука постъпва доброволно в 23-ти Шипчески полк в Казанлък и в
службата си достига до чин подофицер. След отбиване на военния си дълг, той се
завръща в Стара Загора. Буйният и неспокоен славеновски младеж (на ръст нисък, поради
което получава турското прозвище “Кючук”, което на български означава “малък”),
започва да издирва предимно млади земляци от Славейно и да им провежда военна
подготовка. Така той сформира група, която по-късно се включва в организираната
Славейновска чета, която не е чудно, че през 1901, 1903, 1905 и 1912 г., се
оказва най-подготвената и най-дисциплинираната и че именно тя е лицето на
Ахъчелебийско в подготовката на Преображенското въстание.
Заради
военните си качества и качествата си на умен и предвидлив ръководител, в
навечерието на Преображенското въстание, той е предложен и избран за войвода на
четата от 1-ви участък, действаща в района на Малка Арда, около селата Славейно,
Петково и Давидково.
Наред с
другите достойнства, Вълко Шишманов - Кючука, заедно с Пею Шишманов имат
заслуга за изглаждане враждата между представителите на “върховистите” начело с
Вълчо Сарафов и Вълчо Антонов – Сеченката от една страна и дейците на ВМОРО, от
друга и за предотвратяване на по-нататъшни поражения на делото.
След
потушаване на въстанието, връзките между отделните революционни водачи една по
една започват да се късат, потъпквайки патриотизма и идеите на ВМОРО. Въпреки
това през 1912 г. Пею Шишманов и Вълко Шишманов успяват да сформират чета, която
достига до Гюмюрджина и се включва в Македоно-Одринското опълчение.
През 1915 г.
Вълко Шишманов – Кючука е мобилизиран и като старши офицер изпратен на
Македонския фронт в състава на 59-ти Одрински полки. През ноември 1916 г. геройски загива при
ожесточено сражение на кота 105 на завоя на р. Черна – един от най-решаващите
участъци на южния ни фронт. Така завършва кристално чистия си живот един от най-обаятелните
дейци на революционно-освободителното движение в Средните Родопи.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg