|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ПЕЙО ШИШМАНОВ – РОДОПСКИ ВОЙВОДА
ПРИМЕР ЗА ВСЕОТДАЙНОСТ И БЕЗЗАВЕТНА ЛЮБОВ КЪМ БЪЛГАРИЯ
(14.02.1876 –
неизв.)
|
Пейо Шишманов |
Пейо Шишманов е роден на 14.02.1876 г. в с. Карлуково
(дн. Славейно). Учи в родното си село и в Одрин, а през 1898 г. завършва
гимназия в Пловдив. Следващите две години е юнкер във военното училище в София,
където се сприятелява със съкурстниците си Гоце Делчев, Дамян Груев, Вълчо
Сарафов, Лазар Маджаров, Димитър Матов и др., които оказват определено влияние
върху революционното му оформяне.
След
втората година във военното училище, поради болест прекъсва следването си и
вдъхновяван от идеите за освобождението на останалите под робство Родопи и
Тракия, се завръща в Славейно, предпочитайки революционната борба пред пагона и
офицерската кариера.
Двегодишното
му учителстване в Славейно е само прикритие за революционната му дейност. Със
своя характер и авторитет, сърдечна доброта, въздържаност, скромност, неуморна
и всеотдайна апостолска дейност, преданост и искреност към делото, той успява
да създаде стройна организация за освобождението на Родопите и Беломорието от
турския гнет. За него Никола Гюмюшев – войвода на Устовски районен участък пише:
“...Още при
първата ни среща през 1902 г. ми направи впечатление, че Пейо няма оня
импулсивен характер на много наши войводи, не си служеше с блъфове и
жестикулации. Напротив, скромността му беше отличителна черта. Повечето
мълчалив, отмерен, търпелив и винаги с мнението си не изпреварваше, а чакаше
други да се изкажат. С това правеше впечатление на загадъчен мъдрец!”
Друг
преображенец, Георги Попанастасов пише:
“Той
изостави напълно своите лични интереси и се отдаде всецяло на идеята за
освобождението ни и остана извънредно честен и високоблагороден.”
След
Пловдивския конгрес (6 май 1902 г.) Пейо Шишманов се разграничава от Вълчо
Антонов - задграничен представител на ВМОРО в Чепеларе, скъсва с организацията
на върховистите, отхвърля авантюризма и терористичните похвати, възприема
разпоредбите на ВМОРО и със съгласието на Гоце Делчев премества центъра на
революционното движение от Чепеларе на турска територия в с. Славейново и на
граничната бразда “Имрет дере” (“Хайдушки поляни”).
Когато
Антонов напуска Прогледския пункт, Пейо Шишманов поема ръководството на
Гюмюрджински революционен окръг с четирите района: Ахъчелебийски, Даръдерски, Ксантийски
и Гюмюрджински. Внася нови елементи и изгражда нова структура. В пети
революционен район се оформят пет въстанически участъка: Славейновски, Момчиловски,
Устовски, Чокмановски и Ардински, всеки с войвода, подвойвода, знаменосец и
секретар. Създадена е и мрежа от куриери и ятаци.
На 12 и 13
февруари и на 14 до 17 април 1903 г. в Карлуково се провеждат съвещания с
околийските и селския комитет по подготовката на общонародно въстание. През
пролетта на 1903 г. Шишманов застава начело на чета, която обхожда селата
Петково, Момчиловци, Райково, Полковник Серафимово, Чокманово, Доганово и др. с
пропагандаторска и организационна цел.
На 5 срещу 6
юли 1903 г. на Свети Дух над Славейново се провежда Родопския конгрес, на който
Шишманов е избран за председател на Боевото тяло. Конгресът взема решение в
Родопите да не се вдига въстание, а да се водят четнически действия за
задържане на турските войски.
В началото
на август 1903 г. Пейо Шишманов с 25 четници атакува митницата в Каракудас, а
на 14 май 1904 г. четата води сражение с турски аскер в местността "Синура"
над Славейно, където е ранен знаменосецът Никола Пеев Шишманов, който се
самоубива, за да не попадне в неприятелски ръце.
След
Преображенското въстание много дейци в този район (Ахъчелебийско) действат
неорганизирано и рушат името на организацията. Пейо Шишманов, подпомогнат от
Лазар Маджаров и Пожарлиев полагат много усилия да сложат в ред организацията, но
не успяват.
През есента
на 1912 г. Пейо Шишманов организира чета от 120 души, която като пети взвод на
четвърта погранична рота, участва в Балканската и Междусъюзническата война и
допринася за отбраната на българската територия на юг от Арда и не позволява
разорението и унищожението на селата в Средните Родопи.
Войводата
Пейо Шишманов е най-високият връх на достойнство и доблест за Славейно. Живот
пълен с всеотдайност и беззаветна любов към България. Почти целия си живот Пейо
Шишманов живее под хайдушкия покрив на “Хайдушките поляни”, днес музей на
революционното движение, който остава негово заветно местожителство. Паметникът,
издигнат от признателните му съселяни по повод 120-годишнината от рождението му,
е символ на единението и величието на българския дух.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg