|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ
ВОЙВОДАТА ДИКО ДЖЕЛЕБОВ
(1874 – 1909
г.)
|
Дико Джелебов |
Дико
Джелебов е роден през 1874 г. в гр. Малко Търново. Произхожда от многодетно и родолюбиво
семейство. По време на Преображенското въстание, баща му Георги Джелебов
участва като куриер на революционната организация, брат му Тодор като четник, а
сестра му Милка като ятачка.
Дико
е буден и ученолюбив. Основното си образование завършва в Малко Търново.
Въпреки желанието му да продължи да учи в Одринската мъжка гимназия, поради
липса на средства, желанието му не се осъществява и той е принуден да работи
като чирак и овчар на чужди хора в Малко
Търново.
След
като навършва пълнолетие, немотията и робската действителност принуждават Дико
(най-големият син от девет членно семейство) да напусне Малко Търново. Затова
допринасят и слуховете за формиране на чети в Бургас за освобождението на
поробена Тракия.
През
1896-97 г., когато започва подготовката на Преображенското въстание, Дико,
заедно с Левтер Мечев, Жеко Джелебов и други видни и революционно настроени
младежи, преминават нелегално границата и се отзовават в Бургас на ул.
“Фердинандова” 63, в Минковия хан, известен като “Хана на хъшовете”. Тук те се
включват в емигрантското тракийско движение и участват в изграждането на
Първото емигрантско дружество в Бургас, създадено през 1896 г. (по спомени на
Левтер Мечев на 15.12.1896 г.), като клон на Варненското, основано на
12.05.1896 г. Вземат активно участие в живота на организацията и се нареждат в
редиците на революционната борба.
Голямо
влияние за формиране революционния дух на Дико Джелебов, изиграва
запознанството и дружбата му с Георги Кондолов, към когото се привързва още от
първите им срещи. Към Георги Кондолов той се отнася с голямо уважение и остава
негов верен другар и сподвижник.
Дико
Джелебов участва като четник и в първата и втората чета на Георги Кондолов в
Малкотърновски район. Тук той се проявява като съобразителен, смел и предан на
делото, за което печели доверието и любовта на войводата и става негов любимец.
Като
познаващ най-добре Малкотърновския район, когото обикаля и опознава по време на
четничеството си, на него е възложено да определи и мястото за провеждане
Конгреса на Преображенското въстание – 1903 г.
На
Конгреса на “Петрова нива”, Дико Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък, в
който влизат селата Стоилово, Калово, със знаменосец Георги Стефанов.
Изработването
на знамето, с което четата води битките през цялото време на въстанието, Дико
Джелебов възлага на войводата на “смъртната дружина” в Заберново Петър Горов.
Това знаме е единственото, запазено днес от Преображенското въстание, съхранено
благодарение остроумието на Петър Горов, като е поставено в издълбано леговище
на импровизирана греда в къщата на Петър Горов, покрито със закована добре
замаскирана дъска.
Знамето
е извадено 25 години по-късно и показано за първи път на първото честване на
Преображенското въстание на “Петрова нива” през 1928 г., по случай 25 години от
неговото избухване. Днес, знамето се съхранява в Националния исторически музей
в град София.
По
време на въстанието, четата на Дико Джелебов води героични битки с противника.
На 4 (17) август той получава паролата да хвърли първата бомба за оповестяване
на въстанието.
В
същата тази съдбовна нощ, в с. Паспалово пада убит славният войвода Георги
Кондолов.
Убийството
на войводата Георги Кондолов, Дико Джелебов посреща и преживява с голяма болка,
която е изразена най-добре в изпратената до съпругата на Кондолов телеграма:
“Госпожо
Кондолова,
Като изразявам своите
съболезнования от страна на цялата ми чета, молим всевишния дано успокои душата
на нашия брат и другар господин Кондолов, който след дълги и неумолими трудове видя
своя труд и изпълни своя дълг пред цял три и половина милионен народ. На връх
“Могила”, близо до Малко Търново, един ден героят ще бъде увенчан с лаврови
венци и прославен от целия български народ. Вечна му памет! Умря акуратно на
поста си!”
След
поражението на въстанието, четата на Дико Джелебов взема дейно участие в охрана
на изселващите се бежански колони при предвижването им към българската граница.
През
месец октомври 1903 г., начело на чета, той напада турското село Сазара, с цел
отмъщение, където запалва 30 къщи и турската войска изпаднала в паника, напуска
селото. Съдбата на Дико Джелебов след
разгрома на Преображенското въстание не е лека. Той се установява в село Ново
Паничарево. Там се запознава с бъдещата си съпруга Дюкена-изключителна хубавица.
На
14 и 15 февруари 1904 г. в гр. Варна е насрочен поредният Тракийски конгрес за
отчитане хода на Преображенското въстание – 1903 г. и предстоящите задачи на
революционната организация. На него присъства като делегат и Дико Джелебов.
Конгресът единодушно решава “Борбата да продължи и занапред”.
На
4 април 1904 г. султан Абдул Хамид дава амнистия за завръщане на прокудените
след въстанието българи, с изключение на войводи, четници, смъртници и други
революционни дейци.
След
провъзгласяване на Хуриета в Турция (10 юли 1908 г.) революционната организация
решава да свика Конгрес в тракийската столица – Одрин с делегати от целия
Одрински вилает. На конгреса присъства и Дико Джелебов. Чест за
малкотърновските делегати е, че за председател на конгреса е избран Стамат
Икономов. Освен това в избраното ново Одринско окръжно революционно тяло са избрани и двама
малкотърновци – Стамат Икономов и Георги поп Аянов.
След
обявяване на Хуриета 1908 г. въстаници и заточеници се завръщат по родните си
места. В Малко Търново се завръща и Дико
Джелебов, който по настояване на българското население в Ятрос, Визенско е
назначен за учител в селото. Но визенският гръцки владика не се примирява бившият войвода да учителства в с. Ятрос и
предупреждава Дико да напусне селото. Дико упорито отказва и владиката подготвя
заговор за убийството му. Първият и вторият срок преминават успешно.
През
месец април 1909 г. по време на великденската ваканция Дико, придружаван от
сина на хазаина си Петко Вълков решава да прекара в родния си град Малко
Търново. На следващия ден, след празника “Томина неделя”, Дико се сбогува с
малкотърновските си приятели и обут с цървули и с ловджийска пушка през рамо,
заедно с момчето на хазаина си, потегля през селата Велика, Пенека и Малки
Самоков за Ятрос.
Наближавайки
с. Ятрос, в местността “Татар-дере”, те спират да починат и утолят жаждата си
от бълбукащото бистро поточе. Учителят подава пушката си на Петко и се навежда
над изворчето да пийне вода. В този момент се чуват няколко изстрела и Дико Джелебов
пада смъртно ранен. Така трагично загива 35-годишният прославен войвода и
учител Дико Джелебов. Тъжната вест, придружена със звън на камбаните, бързо се
разнася из Странджа. Целият район настръхва и потъва в траур. В родния му град
Малко Търново, е организиран протестен митинг и траурно шествие, което с каруца
натоварена с тленните останки на войводата Дико Джелебов, преминава през много
странджански села. Погребението е извършено в градските гробища в местността
“Дукльово” с голям траурен митинг. Ятроските българи жалеейки учителя си,
съчиняват песен, носеща заглавието “Убийството на Дико Джелебов”. Нотирана от
проф. Васил Стоин, песента е изпята през 1930 г. от Яни Попов - войвода и автор на “Ясен месец”.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg