|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
ИСТОРИЯ
ВЪРХОВИЗМЪТ И НЕГОВАТА РОЛЯ
В ТРАКИЙСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ
|
Карта на “обрулена” България |
Користната и авантюристична политика
на шовинистично настроените кръгове в управлението на България по време на Македоно-Одринското
революционно движение, имали за цел в основата си разцепление и създаване на
междуособици в революционната организация.
Образуваният през 1895 г. в София
Върховен-македонски комитет (ВМК), който през 1900 г. се преименува във
Върховен Македоно-Одрински комитет (ВМОК), преследвайки авантюристични
интереси, чрез изпращане на терористични чети в Македония и Тракия, допринася
много за разцеплението и кървавите изстъпления вътре в революционната
организация.
Целта на тези акции е била, като се
използва затрудненото положение на Турция, да се получи съответна компенсация
от турското правителство – да го принудят да открие български търговски
представителства и търговски агентства в Македония и Одринско. Чрез изпращане
на въоръжени чети и поддържане на постоянно напрежение се целяло султанът да
признае Фердинанд за княз на България.
Основната задача на ръководения от
двореца и правителството Върховен комитет в действителност е била да води борба
против ВМОРО – да ограничи и ликвидира влиянието на Вътрешната организация,
като използва революционното движение за своята политика. Гоце Делчев, Гьорче
Петров и други ръководители на ВМОРО, които първоначално искрено вярвали в
добрите намерения на българските правителствени кръгове, че имат доброто желание
да окажат помощ на национално-освободителното движение в Тракия и Македония,
много скоро разбират и разобличават тъмните замисли на реакционната клика на
двореца.
В стремежа си да разстрои и
ликвидира Вътрешната организация, българското правителство подлага на
преследвания и гонения много македоно-одрински революционни дейци и прилага
репресивни мерки срещу тях. Така през пролетта на 1901 г. българските власти
интернират в Шумен видните революционери Лазо Лазов от Лозенград и Тодор
Шишманов от с. Пенека (Визенско).
Вредната дейност на Върховния
комитет се засилва, особено много през 1899 – 1901 г., когато негов председател
става авантюристът Борис Сарафов, който поддържа тесни връзки с двореца и
управляващите среди. Именно през този период настъпват тежки провали в
революционната организация в Одринско, предизвикани от изпращане на въоръжени
чети по нареждане на Върховния комитет. Тогава са извършени и редица
престъпления, между които и убийства на видни дейци на Вътрешната организация –
Атанас Шапардинов и Дечо Стоев.
Гоце Делчев, Гьорче Петров и други
изтъкнати дейци на Вътрешната организация ясно виждат гибелните последици за
революционното движение от необмислените действия на Върховния комитет, поради
което остро реагират и повеждат борба против престъпните им действия. Интерес в
това отношение представлява писмото на Георги Минков до началника на пункта на
ВМОРО в с. Хабичево (Любимец), в което се казва:
“Агентите на княз Фердинанд, начело
на които стои запасният генерал Цочев, употребяват най-мръсните средства, за да
дойдат и вземат в ръцете си комитета ... ако спечелят тези агенти на Фердинанд,
ние, Одринци нищо не трябва да очакваме от такъв комитет...”
Въпреки енергичните усилия на Гоце
Делчев и Гьорче Петров, на състоялия се от 30 юли до 5 август 1901 г. конгрес
на Македоно-Одринските дружества в България, посредством различни машинации е
избран за председател на ВМОК запаленият генерал Цочев – верен агент и послушно
оръдие на реакционната клика.
Оглавеният от генерал Цочев Върховен
комитет, изпълнявайки указанията на двореца и правителството, започва
неприкрита дейност, насочена към подкопаване устоите на Вътрешната организация.
Необмислените действия с изпращането
на чети в Турция, предизвикващи провали и голямо разстройство на
организационните структури, принуждават ръководството на ВМОРО да заеме
решителна и непримирима позиция към върховизма. През декември 1901 г. ЦК на
ВМОРО взема решение да прекъсне всякакви връзки с ръководения от генерал Цочев
Върховен Македоно-Одрински комитет. В тази връзка Одринският окръжен
революционен комитет излиза със специално окръжно до всички околийски
революционни комитети в Тракия, в което са разобличени и заклеймени
авантюристичните действия на ВМОК.
Характеризирайки дейността на
Върховния комитет, трябва да се отбележи, че в този комитет имало и честни
патриоти и истински родолюбци: Трайко Китанчев, Христо Станишев и други, които
добросъвестно съдействали за развитието на революционното движение в Македония
и Тракия и били готови да дадат своя принос за освобождението на Македония и
Тракия.
Особено активна и вредна дейност за
ВМОРО, развива ВМОК в района западно от р. Марица, където са изпращани чети с
терористичен характер. По нареждане и с участието на ръководителя на този район
Вълчо Антонов, който до Пловдивския конгрес (1902 г.) стоял на върховистки
позиции, в този край и особено в Ахъчелебийско са извършени редица
авантюристични четнически акции, които довеждат до разстройване на
революционното движение.
С цел да се сдобие с крупни парични
суми, комитетът в с. Чокманово решава да бъде нападнат и обран богатия турчин
Салих паша Сиврията от с. Смилян. През май 1901 год. чета под ръководството на
Марин Добрев Чолаков организира засада на р. Арда близо до с. Фатово. Но вместо
Салията, на засадата се натъква неговият осиновен син Хаджи Нури, охраняван от
6 души. При завързалата се престрелка част от охраната е унищожена, Хаджи Нури,
макар и ранен обаче успява да избяга и да се спаси.
Турската власт предприема енергични
мерки и чрез шпиони и доносници успява да влезе в следите на местната
революционна организация. Последват масови арести и много изтъкнати
революционни дейци от с. Райково, с. Устово, с. Чомаково и други села попадат в
затвора на Пашмаклия.
Въпреки този тежък удар, Вълчо
Антонов продължава терористичните четнически нападения с грабителска цел. В
края на юли 1901 год. е предприет друг несполучлив опит да бъде обран Хаджи
Салих от с. Райково. С пълен провал приключва през октомври същата година и
нападението срещу Юсеин паша (Маджуря) от с. Януздере.
Тези необмислени и авантюристични
четнически действия на Вълчо Антонов, предизвикват още повече турската власт,
която засилва до краен предел терора и репресиите над българското население в
Ахъчелебийско и в цялата област, западно от р. Марица. Осъдени са на дългогодишен
затвор десетки предани революционни дейци.
Одринският окръжен революционен
комитет (ООРК) решително протестира пред ВМОК за неговото вмешателство в
районите на вътрешната организация. В писмо от 7 юли 1901 год. до Янаки Гочев,
началник на пограничния пункт в с. Любимец и до Георги Минков в град Бургас,
ООРК порицава необмисленото изпращане от ВМОК на терористични чети и изразява
съжалението си, че се жертват смели патриоти за извършване на “политически
грабеж”.
Дейността на върховистките чети (четите
изпращани от Върховния Македоно-Одрински комитет) в Тракия нанасят тежък удар
на Вътрешната организация и в Източна Тракия. Със своите авантюристични акции
тези чети довеждат до силно разстройство на революционното движение и
причиняват големи беди и страдания на местното българско население. Такава е
четата на Георги Тенев, организирана по нареждане на Борис Сарафов –
председател тогава на ВМОК и от председателя на Върховния комитет в Пловдив
Павел Генадиев, която предизвиква т.н. Керемидиоглува афера и нанася тежки
поражения на организацията в Лозенградско и Бунархисарско. Турската полиция и
жандармерия била вдигнати на крак. Арестувани били почти всички ръководни
членове на революционната организация в Лозенградско и Бунархисарско.
Употребени са най-варварски методи за физически и морални изтезания.
Четиридесет и един души са осъдени и изпратени на заточение в Паяскале, Синап и
Акия, други са осъдени на по 15 и 10 години затвор. Лазар Димитров, председател
на ООРК през периода 1896 –1901 год. пише: “Жертвите, които причини тази афера
... както и сътресението и раните, които нанесе на организацията, бяха страшни
и мъчно поправими ...”
Ново грубо вмешателство в
революционната дейност на Вътрешната организация в Одринско, е извършено от
страна на Върховния комитет и през лятото на 1901 година.
Без да извлече необходимите поуки от
трагичните последици на безразсъдната постъпка на четата на Георги Тенев, по
внушение на Борис Сарафов, Павел Генадиев се заема с формирането на нова чета в
Одринско, начело със Светослав Мерджанов, със задача набавяне на големи парични
суми. Вътрешната организация и този път решително се противопоставя. Във
формирането и подготовката на четата, активно участие взема и Арменският
революционен комитет в Пловдив, като в състава на четата са включени и арменци.
Цялата чета се състояла от 10 души: Светослав (Слави) Мерджанов от Карнобат,
Петър Соколов от Кюстендил, Георги Фотев от Одрин, Христо х. Михалев от с.
Докузюк (Лозенградско), Иван Котков от с. Каваклия (Лозенградско), Бедрос
Сиркиджиян от Пловдив, Оник Теросиян от Родосто, Ованес Таракджиян, Татул
Малгаралията от Малгара и Андон от Трапезунд.
Четата преминава успешно турската
граница и на 4 юли 1901 год. отвлича младия Нури бей – син на богатия Одрински
чифликчия Дертли Мустафа бей. Залавянето на Нури става в бащиния му чифлик,
разположен край река Тунджа на около 4-5 км северно от Одрин.
На следващия ден обаче, в местността
“Камъните” край с. Киречлик (Варовник) четата е открита и обкръжена от
многобройна турска войска. След продължителна героична съпротива е разгромена.
Убити са 6 четници и пленен Нури бей, а останалите 4 души (войводата Мерджанов,
Христо ХаджиИлиев, Будрос Сиркиджиян и Оник Теросиян) са заловени и отведени в
Одрин, където са осъдени на смърт и обесени на 27 ноември същата (1901) година.
Ето какво пише за трагичната смърт
на Слави Мерджанов и неговите другари Анастас Разбойников, ученик тогава в
Одрин, присъствал на обесването на четиримата герои:
“
... Надвечер, един мой учител в гимназията Васил Шанов ми съобщи, че на
следващия ден – 27 ноември 1901 год. присъдата ще бъде изпълнена. Станах още
преди да се разсъмне. Облякох си ученическата униформа. Турих си червения
фес... Отправих се към центъра на града... Минах край “Али паша”... Множество
народ се отправи към джамията “Султан селим”... близо до джамията, на страна на
пътя, вдясно, до улица, която слиза надолу е издигната бесилка... довеждат един
четник... блед, мургав, слаб, косата му разчорлена, гологлав. Среден на ръст,
млад човек... Казаха ми, това е Слави Мерджанов. Застава прав до бесилката.
Свободен. Очи черни и дълбоки. Пъргав и подвижен... Качил се на столова
подложка... Мерджанов говореше с патос... Говореше на български... че той не е
разбойник, крадец, убиец... Той е революционер. Борил се е за свободата на
роба, за свободата на поробените българи... че той не е сам, че след него
следват хиляди, милиони... и в присъствието на българския свещеник, дошъл да го
изповядва завърши с думите... аз без страх отивам на бесилката и без страх
умирам за свободата на поробения български народ... Да живее свободата на
поробените братя... Палачът метна въжето. Подложената скамейка бе ритната.
Слави Мерджанов увисна... Обесени бяха Христо х. Илиев, Бедрос и Оник...”
Разгромяването на четата на
Мерджанов нямала тежки последици за революционната организация и българското
население в Одринско. Това се дължи на обстоятелството, че действала самостоятелно, без да влиза в
контакт с местните революционни комитети.
Без съмнение Мерджанов и неговите
другари били пламенни патриоти и истински родолюбци, чужди на користните
домогвания на Върховния комитет. Мерджанов и Соколов не подозирали, че стават
оръдия на върховизма, когато с благословията на Сарафов са въоръжени и
изпратени на явна гибел.
Така, че последиците от неразумните
действия на Вълчо Антонов, се оказват катастрофални за революционната
организация.
СПРАВКА
ЧЕТНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ ДО КОНГРЕСА НА
“ПЕТРОВА НИВА”
1. Първата чета, с що годе
национално – освободителен характер в Странджа, това е четата на Страти войвода
(род. от с. Стоилово), която върлува през 1885 г. в местността “Уграж”,
Заберновско землище (Странджа планина). Отначало четата имала повече
отмъстителен и грабителски характер. По-късно Страти войвода, заедно с
другарите си създават комитет с председател Тодор Бурилков, секретар Андон
Драгулев и касиер поп Стамат и слагат началото на организирано движение, което
придобива освободителен характер, като създават организационни комитети в
Малкотърновски и Лозенградски санджак.
Създава се и Централен революционен
комитет с център Лозенград, начело с Никола Беловеждов – бивш член на
революционния комитет в България и бунтовник от Априлското въстание, Тодор
Милков от Малко Търново и Тома Георгиев – сподвижник на Бенковски.
2. По същото време действа и четата
на Божко войвода, която върлува в местността “Визямския куз” на Странджа
планина.
3. Друга чета през 1885 година,
състояща се от 4 души: капитан Гаруфалов, капитан Луков, капитан Бузов и
подпоручик Пожарлиев, подготвена и въоръжена в Стамболовия чифлик, край
Мандренското езеро потегля и навлиза в Странджа. Още на границата четата, обаче
е открита от турците и принудена да се върне в България.
4. Първата по-значителна агитационна
чета от 40 човека, предвождана от Минчо Томов, организирана от Вътрешната организация
е сформирана в с. Алан Кайряк (дн. Ясна поляна) през м. февруари 1897 г. Четата
действа в Малкотърновско, като посещава и някои села в Бунархисарско и
Лозенградско.
5. През есента на 1898 г. пак в с.
Алан Кайряк е организирана отново шестчленна чета, начело с Петър Странджата от
Малко Търново и четници: Лазо Лазов от Лозенград, Тодор Атанасов (Палата) също
от Лозенград, Васил Василев от Одрин, Иван Искюплията и Янко Стоянов – двамата
от Скопо, която има за задача да създаде революционен канал между с. Алан
Кайрак и Малкотърновския район – за безопасно движение и на членовете на
революционната организация и за прехвърляне на оръжие, боеприпаси и
революционна литература, но поради допуснати слабости, включително и
разбойнически прояви и раздори между четниците, четата се връща, без да изпълни
задачата си.
6. През 1899 г. малка чета, начело с
Тодор Шишманов от с. Пенека обикаля някои села в Бунархисарско и Лозенградско.
При посещението си в с. Пирог (по сведение на Иван Потиров) четата свиква
събрание с участие на много селяни. На него,
Тодор Шишманов дава указание за по-нататъшното развитие на
революционното дело и лично заклева постъпилите в организацията нови членове.
Действията на последните две чети в
Одринско, дават обнадеждаващи резултати и показват, че четническото движение
може да изиграе важна роля в освободителната борба.
7. С цел да проникне и добие влияние
в Тракия, Върховният Македоно-Одрински комитет се заема с изпращане на чети в
Одринския вилает, които със своите терористични действия предизвикват турската
власт да предприеме жестоки репресии и по този начин нанасят неизмерими злини
на революционното движение. Дейността на тези чети нанасят тежък удар на
Вътрешната организация.
Такава е четата на Георги Тенев през
1900 година, организирана по нареждане на тогавашния председател на ВМОК Борис
Сарафов и председателя на Върховния комитет в Пловдив Павел Генадиев, която
след като не успява да отвлече богатия арменец Домополу от Родосто, отвлича
срещу откуп гръцкия лекар Керемидчиоглу от с. Раклица (Лозенградско) и
предизвиква т.н. афера Керемидчиоглу, която става причина за провали, свързани
с масови репресии – арести и изтезания. Арестувани са над 100 човека, между
които и много видни дейци на Вътрешната организация.
8. През ноември 1900 г., само
няколко месеца след Керемидчиоглувата афера, Лазар Маджаров начело на
агитационна чета, състояща се от няколко души: Тодор Шишманов, Яни Попов и
други нелегални революционни дейци, предприема обиколка в Странджанско със
задача възстановяване на разстроените селски комитети.
9. През пролетта на 1901 г. в
Лозенградския район е образувана “Първата постоянна агитационна чета” с войвода
Лазар Маджаров. В състава на четата влизат: Лазо Лазов от Лозенград, Яни Попов
от с. Карахадър, Янко Стоянов от Малко Търново и Коста Тенишев от Лозенград.
Четата развива огромна агитационно-пропагандна дейност, като посещава селата
Чаглашик, Кулата, Пирок, Дерекьой, Карадера, Курията, Койово, Тастепе, Пейчова
Махала, Горна Канара, Долна Канара, Каракоч, Кадиево, Ковчас, Карахадър и други
(по-голямата част от Лозенградските села), където разяснява целите и задачите
на освободителната борба и дава указания за разрастване и укрепване на
революционното движение.
Наред с изпълнението на агитационно
революционните си задачи, четата на Лазар Маджаров се заема и с ликвидиране на
разбойническите банди – “шайката” на свирепия турчин Мехмед Айтозлията, бандата
на Каяоглу от с. Ахматово и Юсмен от с. Харманлие и редица други разбойници,
които тероризират и грабят мирните селяни. Наказани са и доносниците.
Всичко това издига авторитета на
революционната организация в очите на народа.
10. В началото на 1901 г. започва
усилена подготовка за формиране на нова агитационно-пропагандна чета, която е предназначена
за района на Странджа планина. За войвода на четата е определен любимецът на
българското население в Странджанския край Георги Кондолов. Четата се състои от
10 души заедно с войводата. Формирането на четата става в Аланкайряк.
На 30 май 1901 г. четата напуска
Аланкайряк и поема за Странджа. В състава на четата освен войводата влизат:
Дико Г. Джелебов, Неделчо Георгиев, Атанас Димитров, Делчо Коцев, Душо Желев,
Желю Хулав, Нейчо Маринов и Георги Чернев.
С помощта на куриера дядо Петко от
с. Мързево, четата благополучно прехвърля границата и се насочва към селата
Маглаик, Паспалово и Макрошево, където се свързва с местните революционни
комитети. Поради непредпазливост, четата е разкрита и подложена на преследване
от турските власти. След много несгоди, глад и други лишения, четниците успяват
да влязат в селото на войводата Кондолов, където намират храна и спасение.
От тук след като си отпочива, четата
(без Кондолов, който заболява и остава във Велика) се отправя за с. Пенека,
където със съдействието на учителя Иван Найденов, организира и провежда
събрание и се връща във Велика, откъдето начело с оздравелия вече войвода,
продължава обиколката си в Малкотърновско. В района на селата Сармашик и
Стоилово, тя е открита отново, вследствие на което прекратява своята дейност и
се връща обратно в България.
Независимо от допуснатите грешки и
несполуки, първата чета на Кондолов изиграва важна роля за повдигане духа на
населението и способства за активизиране революционното движение в района на
Странджа.
11. Следващата чета в Одринска
Тракия, изпратена през м. юли 1901 г., организирана пак от Върховния комитет, с
участието на Борис Сарафов и Павел Генадиев, с намерение отвличане и грабеж,
завършва с трагични последици за четниците, от които 6-ма убити и 4-ма обесени
в Одрин, начело с войводата Светослав (Слави) Мерджанов. Само благодарение на
това, че четата не установява контакт с
местните революционни комитети, няма тежки последици за революционната
организация и българското население в Одринско.
12. Втората чета на Кондолов навлиза
в Малкотърновско на 24 май 1902 г. Кондолов обаче се разболява и се връща в
Бургас. През месец ноември, завръщайки се отново в четата, той обикаля селата в
Малкотърновско и в Чиглаик, където се среща с Лазар Маджаров. С него уточняват
канала за пренасяне на оръжие. По време на обиколката си с втората чета
проведени са организационни мероприятия за укрепване на селските комитети.
Изградени са “смъртни дружини”.
13. Третата чета на Кондолов,
сформирана на 18 май 1903 г. действа в Малкотърновски район и в отделни села от
Лозенградски район. Вниманието й е насочено към въоръжаване и повишаване
бойната подготовка на населението, с оглед предстоящо въстание.
С третата чета Георги Кондолов
пристига на историческия конгрес на “Петрова нива”.
14. През м. март 1903 г. в района на
Сърмашик (дн. Бръшлян) действа четата на Пано Ангелов, която поради
предателство не дочаква конгреса. На 16 (28) март в неравен бой с турски аскер
загиват войводата Пано Ангелов и легендарният Никола Равашола, чийто подвиг е
възпят в странджанската марсилеза “Ясен месец...” от войводата на
Преображенското въстание Яни Попов.
15. Друга чета, предназначена за
охрана на Конгреса, сформирана в с. Аланкайряк (дн. Ясна поляна) след бойна
подготовка, провеждана от войводата Кръстю Българията, заедно с голяма част от
делегатите потегля в навечерието на Конгреса за “Петрова нива”.
16. Най-голямата т.нар.
спомагателна, предконгресна чета, сформирана и обучавана в бойна подготовка на
лагер в землището на с. Герге Бунар, край воденицата на Петко Чорбаджиев (Петко
Росен), на 18 юни 1903 г., предвождана от войводата Лазо Лазов, потегля за
Конгреса на “Петрова нива”.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg