|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
ИСТОРИЯ
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА
(1877-1878 г.)
СЪОТНОШЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ СИЛИ ВЪВ ВОЙНАТА
Предлагаме
на вниманието Ви един независим, но същевременно не безпристрастен, а напротив
– високопатриотичен преглед на събитията през паметната Руско-Турска война
(1877-1878), през погледа на военния експерт от Военен клуб - Бургас Иван Буджев.
Тракийско дружество “Антим І”,
Бургас
|
Героичната защита на Шипка (август 1877 г.) |
През годините 1875-1876 обстановката
в Османската империя създава благоприятни условия за активна руска намеса. Една
от предпоставките е факта, че в този период Турция изпада в тежка икономическа
и политическа криза. През 1875 г. държавата обявява финансов банкрут –
невъзможност да плаща външните си дългове.
През 1875 г. избухва въстание в Османските
области Босна и Херцеговина. Опитите то да бъде потушено със сила не дават
положителни резултати. Обливайки се в кръв въстаниците продължили борбата цяла
година.
През пролетта на 1876 г. в България
избухнало Априлското въстание, което за съжаление е удавено само за няколко дни
в потоци от кръв.
Кризата в Турция след тези две
въстания се задълбочава още повече от вътрешни политически конфликти. през май 1876
г. младотурската партия извършва дворцов преврат – бил е убит султан Абдул Азис
и на трона е поставен племенникът му Мурад V.
На свой ред на 20 юни (2 юли) 1876 г.
Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Малобройната черногорска армия
постига определени успехи, които обаче нямат стратегическо значение. Сръбската
армия, подсилена от хиляди руски и български доброволци, командвана от руския
генерал Черняев, също воюва срещу турците.
На 19 (31) август 1876 г. Мурад V е
свален от трона и на негово място е поставен по-младия му брат Абдул Хамид. Всички
тези противоречия между консерватори и реформатори в турското общество, както и
избухването на въстанията и войната, която води Турция със Сърбия и Черна гора,
още повече влошават нещата, и те си остават в държавата в пълна сила.
Другата предпоставка за Руско-Турската
война са страданията на християнското население на Балканите и главно
ужасяващите зверства, извършени над българското население при потушаването на
Априлското въстание, всичко това предизвиква масово възмущение сред всички
социални слоеве в Европа.
Общественото мнение властно налагало
на политиците търсенето на решения за разрешаване на източния въпрос и най-вече
на българския национален въпрос. Освен това на обществения европейски консенсус
за евентуални настъпателни действия, руската политика можела да разчита
следователно и на стеснените възможности за дипломатически маневри на западните
велики сили. При евентуална война Русия е могла от една страна да разчита на
пълната омраза и враждебност на голяма част от Османската империя, от друга
страна на подкрепата във военните действия преди всичко на християнските народи
– българи, сърби и гърци на Балканите и арменците в Мала Азия.
В навечерието на войната от 1877-1878
г., Турция вече не е могла да разчита на лоялността дори на част от
мюсюлманското си население като албанци, араби, бошнаци и българите-мюсюлмани. Идеалният
вариант на руските стремежи на юг естествено е бил цялостното териториално
поглъщане на Османската империя или поне на малоазиатската й част и зоната на
проливите. Но идеалният вариант е бил неосъществим поради рязкото
противодействие на останалите велики европейски сили. На практика Русия
трябвало да се съобразява в международен план главно с Австро-Унгария и Англия.
Силите в навечерието на войната са
били в следното съотношение:
С височайша заповед, подписана от император
Александър ІІ, в Русия е обявена частична мобилизация. Заповедта се счита за
първия акт на Освободителната война. Създадена е тъй наречената действаща армия
за кампанията в българските земи.
Освободителната война заварила
Руската армия в период на организационно преустройство и превъоръжаване. Всеобщата
военна повинност в огромната Руска империя била въведена едва на 1 януари 1874
г. Срокът на службата бил 15 години, от които 6 години действителна служба и 9
години запас.
До датата на обявяване на войната
Русия разполагала със 722 хиляди войници и офицери на редовна военна служба и 752
хиляди запасни – или всичко около милион и половина бойци. Остър недостиг се
чувствал за офицери в Руската армия – щатовете в армията не били попълнени със 17
хиляди.
В началото на войната Руската армия
се подразделяла на редовни войски, нередовни войски и опълчение. Редовните
войски са били съставени от действащи (полеви, тилови, запаси и спомагателни) войски.
Полевите войски се състояли от пехота, кавалерия и полева артилерия.
Пехотата била организирана в 192
пехотни полка, 32 стрелкови и 32 линейни батальона. От пехотните полкове са
били сформирани 48 дивизии, а от стрелковите батальони 8 стрелкови бригади. В
полковете се числели по 3 батальона. Малко преди войната било решено да се
приведат всички полкове в четирибатальонен състав.
Кавалерията се състояла от 19
дивизии с различен състав и численост.
Полевата артилерия била пеша и конна
и разполагала с 2808 оръдия към началото на войната. Обсадната артилерия разполагала
с 1030 тежки оръдия от различни калибри.
Към полевите войски били придадени и
16 сапьорни, 3 железопътни и 6 понтонни батальона, както и 2 минни роти. Преди
обявяването на мобилизацията от полевите войски са сформирани шест
корпуса. Стрелковото оръжие на руската армия е
било от три основни системи. Пушката “Бердана” била най-модерната система за
времето и имала отлични бойни качества: далекобойност 3000 крачки, точен прицел
до 1500 крачки и скорострелност 20 изстрела в минута. До началото на войната
обаче са такива пушки били въоръжени само 16 от пехотните дивизии. Нито една от
тях не била включена в първите месеци на военната кампания във войсковите
съединения, биещи се на фронта. А в складовете имало запас от 230 хиляди пушки
“Бердана” и сандъци с патрони за тях.
Бойните части, взели участие в
първите месеци на войната, били въоръжени с пушки от системите “Крнка” и
“Кралс”. Пушките “Крнка”, с които били въоръжени руските войски, действащи в
България, били вече остарели като система. Пушката била тежка, с малка начална
скорост на куршума, с два пъти по-ниска далекобойност и честота на стрелбата от
пушката “Бердана” и съответно с по-малки боеви качества от масовото оръжие на
турския войник.
Руската артилерия общо взето не отстъпвала
на турската артилерия по качествени показатели. Преимуществото на руската
артилерия все пак било в неколкократно по-голямата й численост и по-добрата
подготовка на артилеристите.
Османската армия също била заварена
от войната в период на реорганизация, която обаче била почти привършила. Тя
започнала в 1869 г. и по план трябвало да завърши в 1878 г. В състава на
въоръжените сили на Турската империя влизали:
Низами (редовни войски със срок на
служба 6 години). Низамите имали численост 210 хиляди души – от тях, съгласно
устава, 150 хиляди били под знамената, а 60 хиляди в отпуск (ихтият).
Имали са бойно съединение, наречено
“редиф”. Той (редифът) бил съставен от запасни войници и офицери, изкарали
военната си служба, която е била 3 години – тяхната численост е била 192 хиляди
души.
Освен това са имали съединение, съставено
от лица с възраст от 20 до 29 години, освободени от редовна военна служба, тъй
наречения “мустахфриз” – с численост 30 хиляди души и в него били зачислени
запасни войници, завършили срока на службата си в “редифа”. Срока на службата в
“мустахфриза” е бил 8 години.
И така, по документи Турция
разполагала с около 700 хиляди обучени бойци. Но на практика, поради лошата
организация и многото отклонения от военна служба, във войната, според редица
източници, турците успяват да мобилизират едва 494 хиляди души под знамената. Донякъде
тази загуба от редовен аскер е била компенсирана от действията на башибозуците
– отряди от местното мюсюлманско население, действащи срещу малки руски отряди,
срещу техните комуникации и др.
Въоръжението на османската пехота
било от две оръжейни системи – пушките “Хенри-Мартини” и “Шнайдер”. С “Хенри-Мартини”
били въоръжени 70% от турските пехотни части. По бойни качества тя
съответствала на руската пушка “Бердана”. Втората оръжейна система “Шнайдер”
съответствала на пушката “Крнка”, но имала по-далечен прицел. Запасите от
патроните за нея били огромни, и затова по време на войната руските войски
често намирали сред гилзите и цели сандъци с патрони по превзетите турски
позиции.
Едно сравнение между силите на двете
армии показва, че руската армия имала двукратно превъзходство в жива сила, неколкократно
в кавалерия и артилерия. Тази разлика в силите се увеличавала в руска полза от
обстоятелствата, че на нейна страна действали и армията на Румъния с численост 52
хиляди бойци, на Черна гора – 23 хиляди бойци, българското опълчение с
численост 12 400 бойци, освен това на руските войски помагали и многобройните
български чети. На страната на Русия била и Сърбия с 9-10 хиляди бойци.
Същевременно Турция получила помощ
от васалния Египет, но това било чисто символична помощ – египтяните изпратили
само 3-4 хиляден контингент.
По общо мнение на изследователите на
Освободителната война, Турция нямала план за водене на войната или по-точно
планът й предвиждал да се изкачат действията на русите на юг от Дунав и тогава
да се действа, съобразно обстановката.
Руският план на войната в началото
бил основан на безспорно погрешна презумпция, че Османската империя, вследствие
на тежката икономическа и политическа криза в нея, и въстанията на нейна
територия, е колос на глинени крака, който ще рухне още при първия решителен
удар. Съобразно този план се предвиждало руската армия да настъпи с
незначителни сили в Кавказ, за да отвлече от основния боен театър част от
турските сили, а главният удар да бъде нанесен на юг от Дунав в района между
Никопол и Свищов. След прехвърлянето на Дунав се предвиждало руските дивизии
бързо да настъпят към Одрин-Цариград. Предполагало се, че появата на руската
армия под стените на двата града ще принуди турците да молят за мир.
Изпълнението на този план трябвало
да се извърши от действащата армия, в състава на която в момента на обявяването
на войната имало 162 хиляди бойци и офицери. Две седмици след обявяването на
войната числеността на руската армия била доведена до 260 хиляди души. Руското
командване разполагало с още около 7 хиляди български опълченци, петдесет
хилядна армия на Румъния и 23 хилядното черногорско опълчение.
Веднага трябва да отбележим обаче, че
докато всички османски войски взели участие в бойните действия, то Русия
изпратила на бойното поле в началото на войната не повече от 250 хиляди бойци и
офицери. Това позволило на турците в първите месеци на войната да получат на
няколко пъти съкрушително числено превъзходство над руската армия, което
допълнено с по-доброто стрелково въоръжение, по-доброто снабдяване и наличието
на силен флот, би могло да причини тежки поражения на русите. Но героизмът на
руския войник и българските опълченци, както и невероятната тромавост на
турската военна машина, успяват да коригират стратегическите грешки на руското
командване и в крайна сметка Русия да спечели войната.
Иван Буджев
Координатор на клуб “Подвиг”
при Военен клуб, Бургас.
|
Член е на СОСЗР,
активен член на Бюрото на Общинския съвет на СОСЗР и координатор на клуб “Подвиг”
при ВК-Бургас – колективен спомагателен член на СВВБ-Бургас. Като координатор
на този клуб – развиващ патриотична и родолюбива дейност, той издирва, събира
и систематизира снимков материал, публикации, както и исторически факти за
героичното минало на българските воини, отдали живота си за националното
освобождение, обединение и независимостта на България. Провел е десетки срещи
и тематични вечери, посветени на видни пълководци и военноначалници в
българската военна история. За особени заслуги
към дейността на СВВБ-Бургас, за съхраняване паметта и героизма на ветераните
от войните и за провеждане на систематична и последователна
военно-патриотична и родолюбива дейност сред младото поколение – достойни
потомци на ветераните, същият с протокол №2/27.10.2005 г. на Областния съвет
на СВВБ, гр. Бургас, е удостоен с почетната значка на ЦС на СВВБ “Ветеран от
войните”. Този материал е откъс
от подготвяната от него книга “Военноначалници и първостроители на
Българската армия” в която той е
събрал и систематизирал биографични данни и любопитни факти от живота и
делото на бележити генерали, военноначалници и първостроители на Българската
армия. Книгата се посвещава на 100-годишнината от създаването на СОЗ,
прераснал в СОСЗР и 3-годишнината от създаването на клуб “Подвиг” при
ВК-Бургас. |
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg