НАЧАЛО	ЗА НАС	АКТУАЛНО	ИСТОРИЯ	ПОЛИТИКА	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел. 056/841-415; 088/799-64-34

ИСТОРИЯ

РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА

БИТКАТА ЗА ПЛЕВЕН

(8(20) юли – 9(21) септември 1877 г.)

Предлагаме на вниманието Ви един независим, но същевременно не безпристрастен, а напротив – високопатриотичен преглед на събитията през паметната Руско-Турска война (1877-1878), през погледа на военния експерт от Военен клуб - Бургас Иван Буджев.

Тракийско дружество “Антим І”, Бургас

Превземане на редута Гривица

На 1(13) юли Осман паша се измъква от Видин с 19 батальона пехота, 5 ескадрона и 54 оръдия, телеграфирайки на Хасан паша в Никопол да удържи крепостта на всяка цена. Обаче румънските постове на северния бряг на Дунава откриват марша на Осман паша и информацията стига до румънския княз, който я предава на главната квартира на руснаците. Тази информация обаче не предизвиква особено впечатление в руското командване, поради това, че често са получавали невярна или неточна информация от румънските източници.

Присъединявайки по пътя си по-малките османски гарнизони, на 7(19) юли Осман паша влиза в Плевен, който е зает от трите батальона, отделени от гарнизона на Никопол, изпратени няколко дни по-рано от вече предалия се Хасан паша. Куриозното в случая е, че този български град, край който, и за който ще се пролее море от руска, финландска, румънска и турска кръв в следващите месеци, вече е бил превзет без бой от русите. Още на 26 юни (8 юли) една полусотня казаци от 30-ти Донски полк влиза в Плевен, разоръжава “гарнизона”, състоящ се от една рота запасняци, охраняващи военната болница и се оттегля, водейки престрелка с черкезки бандити.

След като заема Плевен армията на Осман паша започва незабавно работи по превръщането му в солидна крепост, като по този начин се превръща в страшна заплаха за руската армия, от чийто единствена комуникационна връзка Свищов с базите и в Румъния, Плевенската турска групировка е само на 60 версти. Руското командване към 8(20) юли не знае още и няма никаква представа за числеността на противника в Плевен и дали самият Осман паша е вече там.

Атаката на Плевенските позиции започва на 8(20) юли с наличните 9 батальона, 16 сотни и 46 оръдия под командването на генерал Шилдер-Шулднер. Срещу него турците противопоставят 25 батальона, 6 ескадрона, 58 оръдия и неколкостотин черкези, т.е. Осман паша има повече от двукратно превъзходство, като при това заема и по-добри и отлични позиции.

Руският отряд е разделен на 2 части, отстоящи една от друга на големи разстояния и поради лоша координация влизали в бой в различно време на деня. Яростния щурм на северните турски позиции пред Плевен продължава през целия ден. С падането на нощта обезкървените руски части отстъпват, изоставяйки и малкото позиции, които са успели да превземат през деня. Загубите са тежки – 2401 войници и офицери. Турците губят не повече от 200 души. Поражението на генерал Шилдер-Шулднер в тези боеве и появата на укрепен пункт на турците със значителен гарнизон на незначително разстояние от Свищов разтревожват главното командване на руската армия. Ето защо генерал Криденер получава заповед да превземе незабавно Плевен на всяка цена.

Западният отряд получава подкрепление – 3 бригади пехота и 1 бригада кавалерия. Освен това Никопол е предаден на румънската армия, а освободените от там руски части са насочени към Плевен. В дните непосредствено след тази първа атака на Плевен, от Киевския военен окръг са привлечени 2 пехотни дивизии и 1 стрелкова бригада. Натрупването на нови сили за втората атака на Плевен продължава 10 дни. На разсъмване на 18(30) юли генерал Криденер разполага с 36 батальона, 29 ескадрона и сотни и 176 оръдия. Общо има военна сила от 32 хиляди бойци. Но осман паша също не пропилява времето си. На доминиращите над терена височини около Плевен той издига солидни землени укрепления. Силите му в Плевен достигат 23 хиляди щика, 600 саби, 58 оръдия. Освен това 5-хиляден отряд успява да отнеме на 15(27) юли от русите град Ловеч и така Осман паша успява да си осигури комуникационна линия София-Орхание (сега Ботевград)-Плевен, по която той получава подкрепления, боеприпаси и храни, което от своя страна още повече затруднява руското командване в превземането на Плевен.

На 18(30) юли рано сутринта руските войски, възползвайки се от необичайната за този сезон мъгла, незабелязано се приближават до турските позиции. Но отново се повтаря старата грешка – лошата връзка между отделните бойни отделения нарушава ефективното им управление в бойните действия. Необикновена енергия проявява само генерал Скобелев – след като отблъсква атаките на турците в югозападния участък, той преминава в настъпление и с един батальон от Курския полк успява към 16 ч. да нахлуе в Плевен. Но за съжаление с тези свои военни сили той не е в състояние да развие успеха си да задържи града и се оттегля.

В 14.30 ч. княз Шаховски насочва удара на командваните от него войски в директната атака на Плевен. Осведомен за действията му, Кригер, вместо да му изпрати подкрепление, счел че ще му помогне като атакува Гривишките позиции. Така, поради липса на синхрон, генералния щурм на крепостта се изгражда в две изолирани една от друга атаки. Така атаката на княз Шаховски, естествено, се задъхва.

Срещу него Осман паша хвърля всичките си свободни сили. В същото време войските, щурмували Гривишкия редут, се вдигат няколко пъти в атака, но са отбивани всеки път със страшни загуби. С настъпването на нощта руските войски се връщат в изходните си лагери.

При тези бойни действия загубите за руската армия са наистина ужасни – 7039 войници и офицери, а турците губят само 1200 човека. Освен това русите изразходват целия си боеприпас. За щастие Осман паша не знае това и не предприема преследване на претърпелите поражение руски войски.

Неуспехът на втория щурм на Плевен предизвиква пълно объркване в Главното командване на Руската армия. Въпреки всичко на 19(31) юли, т.е. само един ден след поражението при Плевен, глявнокомандващият предлага трета атака на Плевен, но императорът се намесва и естествено отхвърля предложнеието.

За неуспехите на руската армия при атаките на Плевен, освен несинхронизираните понякога действия, съществена роля изиграва въоръжението на турската армия (със скорострелни и по-далекобойни пушки) и честия пушечен и артилерийски огън, който тероризира и демобилизира обезкървените руски части. Аналогът на тези по-модерни пушки, за съжаление, лежал в складовете в далечна Русия.

След бойните действия на 18(30) юли ситуацията на Балканския боен театър придобива следния вид:

– Русенският отряд с численост 45 хиляди души отбранява фронтовата линия по течението на река Черни Лом срещу 120 хилядната армия на Мехмед Али паша.

– Южният отряд отбранявал линията Елена-Твърдица-Казанлък-Шипка-Севлиево, с численост също от 45 хиляди души.

– Западният отряд след неуспехите си при Плевен намалява числеността си до 24 хиляди души.

– Долнодунавският отряд, отбраняващ линията Черна вода-Кюстендил, се състои от 25 хиляди души.

Както се вижда общата численост на руските войски едва доближава 140 хиляди души. Но най-важното е, че общият резерв за първите три отряда не надминава 10 хиляди бойци. Затова руското командване взима крути мерки. Освен повиканите войски от Киевския военен окръг (25-30 хиляди бойци, които вече наближават Свищов), на 20 юли (1 август) е издадена заповед за изпращане в България на силни подкрепления - гвардейски и гренадирски корпуси, въоръжени с дългоочакваните “Бердани”, общо 160 хиляди бойци.

Извършена е и нова мобилизация за подсилване на руската армия. Незабавно са изпратени в България и главните сили на румънците с численост 35 хиляди бойци. В този момент срещу 140 хиляди войници и офицери и седемте хиляди български опълченци, турците разполагали с 230-хилядна войска. В Добруджа била разположена още 120-хилядна войска на Мехмед Али. Турците разполагали с 45-хилядна войска на южния фронт и с 56-хилядна войска на западния фронт. По този начин те получавали значително числено превъзходство. При това положение координираното настъпление на тези войски по фронтовете би поставило съюзните освободителни войски в изключително тежко положение.

Най-драматично изглежда положението на Русенския отряд. Мехмед Али има почти трикратно превъзходство, но той губи три седмици за разместване на войските си без да влиза в решителни сражения. На юг също назряват драматични събития. Бързото придвижване на Сюлейман паша – 4(16) юли с войската си, в състав от 33 хиляди души и 88 оръдия, потегля с кораби от Антивари на Адриатическо море и на 7(19) юли вече е в Одрин и заставя генерал Гурко да промени плановете си за действията на командвания от него Преден отряд.

Вместо генералната цел Одрин, Гурко предлага да разбие войските на Реуф паша в Нова Загора, за да не им даде възможност да се съединят с групата на Сюлейман паша. Но главнокомандващият, от когото Гурко иска подкрепление – 1-ва бригада от 9-та пехотна дивизия, му заповядва да не се придвижва с пехотни части извън Казанлъшкото поле. Все пак, верен на себе си, генерал Гурко, като талантлив руски генерал и добър военноначалник, на 10(22) юли превзема Стара Загора, която е ключ към широките равнини на Тракия.

Тук, най-сетне, след шестдневна принудителна почивка, той получава на 16(28) юли свобода на действие и подкреплението, което е поискал – Първа бригада на Девета пехотна дивизия. С това подкрепление войските на Предния отряд достигат 14 хиляди бойци. Срещу него, обаче, противостоят крупните турски части. Най-близо, в Нова Загора, е отрядът на Реуф паша с численост 10 хиляди души. В Гълъбово Сюлейман паша вече е събрал в юмрук 116 хиляди от Черногорската си армия и към този пункт бързо се придвижват и останалите й части. В Сливен също стоят непокътнати шест турски батальона.

Генерал Гурко решава да бие турците на части чрез смели маневри. Най-близо е отрядът на Реуф паша в Нова Загора. Генерал Гурко се надява там да нанесе удар с всичките си сили, разчитайки, че Сюлейман паша ще атакува в същото време Стара Загора, т.е. ще нанесе удар в празно пространство от страна на войска, разбира се. За съжаление, в този момент в Стара Загора се намират около 100-120 хиляди българи от селищата в долината на Тунджа. На 17(29) юли в три направления – Хаимбоаз-Казанлък-Стара Загора войниците от Предния отряд настъпват към Нова Загора.

В същия ден в настъпление към Стара Загора тръгва и Сюлейман паша – френски евреин, професор по литература в Сорбоната, приел исляма и се прекръстил на Сюлейман. Той тръгва с войските си също от три направления – Гълъбово-Нова Загора-Чирпан, като дава заповед да бъдат унищожени безмилостно всички български села, и всички българи по пътя на армията му, без разлика на пол и възраст.

По силата на тази заповед само за няколко дни анадолците от тази армия изколват повече българи в тракийските земи между Одрин и Стара Загора, отколкото падат в Априлското въстание. По същото време Реуф паша се движи срещу руската колона, излязла от Стара Загора и командвана от херцог Николай Максимилианович. През нощта на 17(29) юли неговите войски, след авангарден бой при село Гълъбово, достигат до село Дълбоки. И тук военната необходимост и стратегия отстъпват пред човечността и хуманността на руската войска и командване. Научавайки какво върши Сюлейман паша с войската си в долината на Тунджа, и каква ще бъде съдбата на събраните български бежанци в Стара Загора, херцогът връща войските си в Стара Загора, оставяйки в село Дълбоки конницата си – 1100 саби и 6 оръдия, за да защити българското население от масовото клане, което му готви армията на Сюлейман паша.

Руските войски заемат определени позиции за отбрана на града с обща дължина 4 км. Тук се сражават за отбраната на града 8-ми Драгунски полк, два дивизиона от 9-ти Драгунски казашки полк, 9-ти хусарски Киевски полк, две сотни от Донския 26-ти полк, 14-та конна батарея, по един взвод от 2-ра планинска и 9-та Донска батареи. Тук са съсредоточени – 1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та опълченски дружини, между които се сражават и 28 Ботеви четници, оцелели след разгрома на четата и дошли в гр. Плоещ да се запишат доброволци в Опълчението. В центъра между пътя за Нова Загора и пътя за село Буратлик (сега К. Ганчево) била Първа опълченска дружина, а вдясно от нея се сражавала 3-та опълченска дружина със Самарското знаме.

Отначало врагът атакувал десния фланг на отбраната. Руският авангард се опитвал да задържи напора на превъзхождащите ги сили. Много членове от градската управа се включват доброволно в боя за защита на града. Със страшна сила е нападната от турците 5-та опълченска дружина. Когато противникът обхванал левия й фланг, полковник Калитин насочва в помощ 3-та и 4-та рота. След дълги и кръвопролитни боеве цялата армия на Сюлейман паша е принудена да отстъпи.

Иван Буджев

Координатор на клуб “Подвиг”

при Военен клуб, Бургас.

Иван Буджев е служител с 30-годишен стаж във Военен клуб Бургас и наред с другите си задължения е бил дълго време младши експерт по културно-възпитателната дейност в Клуба.

Член е на СОСЗР, активен член на Бюрото на Общинския съвет на СОСЗР и координатор на клуб “Подвиг” при ВК-Бургас – колективен спомагателен член на СВВБ-Бургас. Като координатор на този клуб – развиващ патриотична и родолюбива дейност, той издирва, събира и систематизира снимков материал, публикации, както и исторически факти за героичното минало на българските воини, отдали живота си за националното освобождение, обединение и независимостта на България. Провел е десетки срещи и тематични вечери, посветени на видни пълководци и военноначалници в българската военна история.

За особени заслуги към дейността на СВВБ-Бургас, за съхраняване паметта и героизма на ветераните от войните и за провеждане на систематична и последователна военно-патриотична и родолюбива дейност сред младото поколение – достойни потомци на ветераните, същият с протокол №2/27.10.2005 г. на Областния съвет на СВВБ, гр. Бургас, е удостоен с почетната значка на ЦС на СВВБ “Ветеран от войните”.

Този материал е откъс от подготвяната от него книга “Военноначалници и първостроители на Българската армия” в която той е събрал и систематизирал биографични данни и любопитни факти от живота и делото на бележити генерали, военноначалници и първостроители на Българската армия. Книгата се посвещава на 100-годишнината от създаването на СОЗ, прераснал в СОСЗР и 3-годишнината от създаването на клуб “Подвиг” при ВК-Бургас.

Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg