|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
ИСТОРИЯ
БОРБИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В
ОДРИНСКА ТРАКИЯ
ЗА НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ ДО
ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
|
Карта на “обрулена” България |
С падането
на България под турско робство през 1396 г. настъпва най-тежкия и кървав период
в историята на българския народ. Тежки и съдбовни дни преживява българското
население и в Тракия.
Положението на тракийското население
се влошава още повече, когато през 1799 г. странджанското население във Факия,
Грудово и околните села въстава. За потушаване на въстанието са докарани и
заселени в Странджа кърджалии и черкези, които най- жестоко и безмилостно
грабят и убиват беззащитното българско население. Много села са опустошени и
обезлюдени.
Въпреки насилията и жестокостите,
българският народ не прекланя глава, не се примирява със съдбата си и нито за
миг не се отказва и не престава да се бори за извоюване на своята национална
независимост. Българите в Тракия също не скланят глава пред поробителите.
Създадени са в Странджанска Тракия хайдушки чети, които мъстят за заграбени
имоти и поругана чест и поддържат духа и вярата на тракийското население. Като
най-известни в историческата памет на нашия народ в края на ХVІІІ и началото на
ХІХ век остават образите на Индже войвода, Ангел войвода, Вълчан войвода, Филчо
войвода, Страти войвода, Божко войвода, Бойка войвода, Атмаджа и още много
мъстители на поруганата българска чест, превъплатили се в легенди и възпяти в
народното творчество, за подхранване духа и надеждите на българите в Тракия.
С много любов и революционен патос
са възпяти героичните подвизи и на войводите от Родопите: Илю войвода, Делю
войвода, Таньо войвода, Гордю войвода, Дойчин войвода, Велко, Стоян, Добрин,
Русанка, Янка, Марга, Белю, Чило и други народни съзаклятници, борци против
помохамеданчването.
Особено голяма роля за разрастването
и идейното издигане на национално-освободителното движение в България, в т.ч и
в Одринска Тракия изиграват “Възраждането” на българската национална просвета и
борбата за духовна и национална самостоятелност.
Идеите на Левски за “Чиста и свята
република” стигат и до Източна Тракия.
На няколко пъти Левски, придружен от
Ангел Кънчев, посещава Лозенградски район, среща се с видни дейци, изяснява
целите и задачите на революционно-освободителната борба и кръстосвайки револвер
и кама, заклева първите съзаклятници и основава местни революционни комитети.
Посятото от Левски семе намира добра
почва. Расте и дава богати плодове. Създават се чети, множат се съзаклятниците,
въоръжават се и се готвят за всенародно въстание.
Тракийското население не остава
безучастно и в Освободителната (Руско-турска) война. Странджа очаква идването
на освободителите. Отрядът на Панайот Хитов разбива турския обоз от пет хиляди
коли край Осман баир и връща на народа ограбеното. Георги Чаталчето от Кладара
създава чета и разбива черкезки отряд. Участие в Освободителната война и
преследване на турски части и защита на българското население вземат и чети от
Кория, Койово и околните села.
Тракийското население с безгранична
радост, със сълзи на благодарност, с хляб и сол посреща руските освободителни
войски, които с цената на 200 000 жертви донасят свободата на България.
След разгрома на турската армия и
победата на руските войски по време на Руско-турската освободителна за България
война, в Сан Стефано (предградие на Цариград) на 19.ІІ.(3.ІІІ. н.ст.)1878 г. е
подписан т.нар. Санстефански мирен договор между Русия и Турция, с който се
слага край на петвековното турско робство в българските земи. Съгласно договора
в пределите на България са включени Мизия, Тракия и Македония, заселени с
компактно българско население.
Договорът предвижда управлението на
България от княз, избиран от българския народ и одобряван от Високата порта,
със съгласието на Великите сили.
Като важна клауза в Санстефанския
мирен договор се предвижда незабавно изтегляне на османските войски и
разрушаване на турските крепости в пределите на България. По настояване на
Руската делегация е прокарана клауза, съгласно която Високата порта се
задължава да даде амнистия на всички българи, взели участие в освободителното
движение.
Радостта на българския народ, обаче
скоро е помрачена. Боейки се от засилване на руското влияние на Балканите и
защитавайки интересите на Турция, по настояване на Англия и Австро-Унгария и с
участието на т.нар. Велики сили и някои балкански страни - Гърция, Сърбия,
Румъния и Черна гора (без България), на 1 юли 1878 година е подписан
Берлинският мирен договор, който разпокъсва България. Отнети са нейни територии
и се създават многобройни поводи за конфликти и войни (Сръбско-Българската
война 1885 година, Балканската война 1912-1913 година и Междусъюзническата
война през 1913 година).
По силата на този договор, създадено
е Княжество България и Източна Румелия, васална на Османската империя.
Македония и Тракия остават под турско владение, западните покрайнини са дадени
на Сърбия, а Северна Добруджа - на Румъния. Така българският народ е лишен от
току-що извоюваната национална независимост. Ликвидирана е мечтата за обединена
родина, за единството на българския народ.
Кервани от уплашени и прокудени хора
тръгват след оттеглящите се руски войски. Между 50 000 и 70 000 българи
напускат родните си домове една част, от които достигат и се заселват в
Украйна, Молдова, Бесарабия и други чужди територии.
След разпокъсването на
новоосвободената българска държава, по силата на Берлинския договор от 1878 г.,
когато Източна Румелия отново остава автономна провинция в пределите на
османската империя, недоволството и протестите на българския народ се засилват
и придобиват нова форма на борба.
За тази цел през 1880 г. е създаден
Български таен централен революционен комитет, начело със Захари Стоянов.
Отначало замисълът е за осъществяване на акция, чрез “революция морална и с
оръжие”, което налага изграждането на местни комитети. През юли 1885 г., в
резултат на еволюция в идейните разбирания на Захари Стоянов и съидейниците му,
БТЦРК издига лозунга за осъществяване на Съединението под скиптъра на
Александър І Батенберг. За начало на акцията е определена средата на м.
септември 1885 г., но разигралите се събития в Източна Румелия, налагат нейното
преждевременно извършване. През август избухват вълнения в различни краища на
областта, а на 2 септември следва мощна народна демонстрация в Панагюрище, под
влияние на която се надигат много други селища. Демонстрацията в Панагюрище
става повод за започване на самото Съединение. На 5 срещу 6 септември една чета
от с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение), предвождана от Продан Тишков (член на
БТЦРК, известен като Чардафон Велики), потегля за Пловдив и заедно с войските,
разположени около града под командата на майор Д. Николаев, обкръжават конака и
арестуват главния управител Г. Кръстевич. На 6 септември източнорумелийското
правителство е свалено и властта се поема от временно правителство. То
провъзгласява акта на Съединението и просъществува до идването на княз
Александър І, който е държан в течение по подготовката на Съединението. Князът
известява на временното правителство в Пловдив, че приема извършения акт. На 8
септември официално обявява, че “признава” Съединението и “приема” да бъде
титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. На следващия ден
пристига и определя за свой помощник (комисар) в Южна България д-р Г. Странски.
Провъзгласяването на Съединението на
Източна Румелия към Княжество България (СИРКБ) е посрещнато с голям възторг от
българското население. Във всички градове и села на страната са устроени
народни манифестации. Самият акт на Съединението, изиграва огромна историческа
роля и оказва изключително благотворно влияние за по-нататъшното развитие на
страната ни.
Озлобени от поражението във войната
и от протестите на българския народ против Берлинския договор, издевателствата,
грабежите и насилията на турските власти над останалото в Тракия българско
население, се засилват. Българите са подложени на още по-тежки унижения и
оскърбления. Увеличени са двойно и тройно данъците. Отнети са много земи, къщи
и добитък от българите и предадени на доведените от Мала Азия турци. Към
жестокостите на турците се прибавя и коварството на гърците. Появяват се шайки
(крадци и убийци) от турци и черкези, които отвличат за откуп, измъчват и
убиват мирни хора.
Това засилва още повече ненавистта и
непримиримостта на българите, останали в Тракия. Волята за свобода не напуска
умовете и сърцата на останалите в Тракия родолюбиви и будни българи. Те ясно
съзнават изхода от непоносимото си положение в организираната борба. Започва
отново подготовка, нов етап на борба, начело на която застават местни
ръководители. Създава се Централен революционен комитет в Лозенград, с което се
поставя началото на съпротивителното движение в Тракия.
Комитетът влиза във връзка със
създадените вече революционни комитети в Пловдив, София, Кюстендил, по цялото
Княжество и Източна Румелия.
Тракийско дружество “Антим Първи”
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg