НАЧАЛО	ЗА НАС	АКТУАЛНО	ИСТОРИЯ	ПОЛИТИКА	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел. 056/841-415; 088/799-64-34

ИНТЕГРАЦИЯ НА ТРАКИЯ

В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЕВРОРЕГИОН “ТРАКИЯ”

ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО В ГЕОГРАФСКА ОБЛАСТ ТРАКИЯ

1. Стратегическо местоположение на район Тракия

Географска област Тракия е разположена в Югоизточната част на Балканския полуостров и обхваща части на страните България, Гърция и Турция. Българската територия на района обхваща 9 административни области от Южна България – Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Смолян, Пловдив и Пазарджик. Броят на включените общини е 71. От Гърция са включени областите: Еврос – Александруполис, Родопи – Комотини, Ксанти – Ксанти, от Турция – областите (вилаети): Едирне (Одрин), Къркларели (Лозенград) и Текирдаг.

Областта на триречието – Арда, Тунджа и Марица, заедно с прилежащите й райони на Странджа и Родопите и черноморското и егейското крайбрежие – от древността е известна като най-благодатната земя на Балканите.и дори на Европа. Последните археологически разкопки в българската част са само едно от многото безспорни доказателства за това.

За съжаление, поради редица исторически наслоени обременености, тя е относително най-изостаналата (в трите си части – българска, гръцка и турска) в социално-икономически план. Използването на нейния потенциал – земеделски, горски, туристически, индустриално-суровинен, комуникационен, търговски и геополитически е незадоволително. Благодарение на Тракия, Турция е европейска страна. Гърция е черноморска и дунавска страна, а България е средиземноморска страна. Но не съвсем, макар че има вече всички предпоставки те да станат напълно и официално такива.

Общата площ на българската част от района на Тракия е 32663,2 кв.км – 29,4% от територията на България. Броят на населението е 2279,3 хил.д. (29,4% от общото население на страната), а населените места – 1685 населени места (31,6% от населените места в страната).

Характерно за местоположението на цялата област Тракия е нейното геостратегическо значение, което се определя от:

- -наличните предпоставки за трансгранично сътрудничество между България, Гърция и Турция, което да доведе до елиминиране на отрицателния ефект на границите и представлява важна стъпка в процеса на интегриране на тази област в ЕС.

- -излаз на три морета – Черно, Егейско, Средиземно;

- -транспортната значимост на областта – пет от десетте Европейски транспортни коридори (ЕТК) – ЕТК №4, ЕТК №7, ЕТК №8, ЕТК №9, ЕТК №10 минават през територията на България и четири от тях обслужват пряко или косвено разглежданата област Тракия.

Трансевропейският транспортен коридор №4 – Дрезден/ Нюрнберг-Прага-Виена/ Братислава-Гьор-Будапеща-Арад-Констанца / Крайова-София-Солун / Пловдив-Истанбул провежда международните потоци между Румъния, България, Гърция и Турция посредством българските участъци Видин-София-Кулата в западната част на страната и София-Пловдив-Свиленград-Истанбул – в югоизточната (област Тракия). Коридор № 4 е един от важните интегриращи елементи на Югоизточна Европа и свързва Балканите с Централна и Западна Европа и Азия. Има голямо значение за осигуряване на транспортните връзки на България с Румъния, Гърция и Турция, като в частта си Север – Юг е развиваща се трансконтинентална връзка от Европа за Азия и Африка. На територията на България, посредством коридор № 4, се осъществява и най-късата сухоземна връзка между р. Дунав (от пристанищата Видин и Лом) до беломорските пристанища на Гърция – Солун и Кавала, което го прави подходящ за насочване към него на комбинирани превози от/за европейските страни от средното и горното течение на р. Дунав, които нямат морски излаз.

Трансевропейският транспортен коридор №10 – Залцбург-Любляна-Загреб-Белг-рад- Ниш-София /Димитровград-Истанбул по коридор №4/ провежда международните потоци между Европа, България и Турция/Гърция посредством българския участък Калотина— София, като в района на София се осъществява връзка с коридори № 4 и № 8 в направлението им на изток и юг. Коридор № 10 от българо-сръбската граница до София има важно значение за осигуряване връзките между Европа и Азия, както и за регионалните връзки на Балканите.

Трансевропейският транспортен коридор №8 – Дурас-Тирана-Скопие-София-Пловдив-Бургас-Варна очертава ново трансконтинентално транспортно направление Изток-Запад, което ще възстанови известния от древността “път на коприната”, свързвал Европа и Азия. Международните потоци от и за Балканите до и от Централна и Западна Европа ще се провеждат посредством участъка на българска територия Гюешево-Кюстендил-София-Пловдив-Бургас-Варна, голяма част от който също преминава през географската област Тракия. Коридор № 8 има важна интегрираща функция за Балканския регион като нов транспортен коридор Изток – Запад. В стратегически план позициите му са изключително привлекателни с връзките на запад, към страните от Южна Европа и Северна Африка и на изток, към региона на Кавказ и Средния Изток, Русия и Украйна. На територията на България коридор № 8 се пресича или слива в отделни участъци с три от другите главни за Източна и Централна Европа коридори – № 4, № 9 и № 10, което от своя страна прави възможен излаз към други големи пристанища на Балканите – Солун, Истанбул, Александруполис, Русе, Лом и Видин на р. Дунав.

Трансевропейският транспортен коридор №9 – Хелзинки-Санкт Петербург-Москва / Псков-Киев-Любашевка-Кишинев-Букурещ-Русе-Димитровград-проход Маказа-Александруполис провежда международните потоци от север през Румъния към България и Гърция посредством българския участък Русе – В.Търново – Ст.Загора – Хасково – Кърджали – Подкова – проход Маказа – Александруполис в централната част на страната, и към Турция – чрез връзката с коридор № 4. Коридор № 9 е особено важен за връзките на Балканския регион със страните от Източна и Североизточна Европа и Скандинавието. В регионален план интегрира територията на Румъния, България и Гърция, като осъществява стратегическа връзка между гръцкото беломорско пристанище Александруполис с голямото международно пристанище на р. Дунав – Русе и в по-далечен план свързва Балтийско с Черно и Егейско море. Този транспортен коридор обединява пътна и железопътна инфраструктура и дава възможност за страните от Югоизточна Европа за излаз на огромния пазар на Русия и Украйна.

Трансевропейският транспортен коридор № 7 се формира от р. Дунав като вътрешно континентална връзка между Източна и Централна и Западна Европа. Свързва Европа и Азия, като през Черно море се осъществява директна връзка с вътрешно каналната мрежа на Русия и страните от Каспийския басейн. Макар и не минаващ през разглежданата територия, коридор № 7 е от особено значение, тъй като свързва региона със страните от средното и горното течение на р. Дунав. Чрез р. Дунав държавите от Югоизточна и Източна Европа получават директен достъп до мрежата от вътрешноканални пътища на Централна и Западна Европа, а посредством Черно море с тези на Русия и Украйна. През Волго-Донския канал с воден транспорт може да се достигне до Каспийско море. България разполага с развита инфраструктура на речните си пристанища, която може активно да обслужва описаните релации, както и да предоставя услуги на страни в региона, които нямат излаз на реката.

Област Тракия получава достъп до тази важна водна транспортна артерия посредством транспортния коридор № 9.

Пространствената организация на европейските транспортни коридори интегрира по естествен начин южната част на България (областите Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково, Ст. Загора, Сливен, Ямбол и Бургас) със северните области от Гърция (Еврос, Родопи и Ксанти) и западните области от Турция (Одрин, Лозенград и Текирдаг). Провеждайки транзитните транспортни потоци между Северна и Западна Европа през Балканите към Близкия Изток и Азия, трансевропейските транспортни коридори обслужват и регионалните потребности като улесняват трансграничните комуникации между България, Гърция и Турция и ускоряват процеса на интегриране към ЕС.

2. Природо-географска характеристика на областта

За природо географските характеристики на района е характерна обширна контактна зона с Черно и Егейско море, разнообразни и уникални природни условия и ресурси, които носят особеностите на географските зони, в които е разположен районът.

Релефът е формиран в подчертано преходни условия както във времето, така и в пространството в контактната зона на двете големи литосферни плочи – Евроазиатската и Африканската. В българската територия на района се простира част от Балканидната система, голяма част от Македоно-Тракийския масив, основната част от Рило-Родопския масив (малка част от Източнородопската подобласт, разположена южно от Ивайловград по геоморфоложки особености е част от Източна Тракия, заемаща долното поречие на р. Марица) и от Западния сектор на Черно море (крайбрежната и шелфовата ивица). Релефът е изключително разнообразен – равнинно-хълмист и низинен в централната и източната част и планински и полупланински в крайните северозападни и южни части на района.

Климат. Териториалните различия на отделните елементи на климата са най-ясно изразени в южните крайгранични части на района, по Черноморското крайбрежие и в планините. Специфичната особеност на климата на района е неговата преходност между континенталния и средиземноморския климат, а така също преобладаване на средиземноморския климат в гръцката и турската част на района. От север на юг стойностите, характерни за преходно-континенталния климат, преминават в стойности, характерни за континентално-средиземноморския климат. Подобни изменения се наблюдават и в направление запад-изток, но разликите са по-значителни в близост до Черно море. Планините в района се отличават с планински климат, който се характеризира с най-ниските средни температури за страната и най-високите средни валежни количества, 75% от които са в твърдо състояние. От осреднените данни за по-дълъг времеви период (20-50 г.) се установява, че температурата на въздуха през лятото в равнинната част е близка до тази на Северното Средиземноморие, а през зимата – до тази на южните райони на Източноевропейската равнина. Преходен е и режимът на валежите (в повечето части на района с два максимума – през февруари и август). Релефът и близостта на морските басейни допълват разнообразието на климата, създадено от тази преходност. Климатичните условия в района са подходящи за развитието на туризма, селското стопанство, физиологичното равновесие и комфорта на хората.

Води. Водните ресурси са богати по количество и разновидност. Грунтовите води са характерни за Рило-Родопската област, където се образуват пукнатинни води, появяващи се под формата на извори в долините и имат регулиращо значение за оттока на планинските реки. Област Тракия е богата и на напорни води

- термоминерални и карстови извори. В българската част с най-висока радиоактивност е един от Нареченските термоминерални извори

- 1300 емана/л. Карстовите извори са формирани главно в мрамори, като с най-голям дебит са Клептуза – Велинград (640л/с), Вриса – общ. Девин (750л/с) и Хубча при с. Соколовци – общ. Смолян (450л/с). Минерални води от национално значение има при с. Банево (общ. Бургас), с. Минерални бани (общ. Минерални бани, обл. Хасково), Велинград, Меричлери (общ. Димитровград), с. Нареченски бани (общ. Асеновград), Старозагорски бани (общ. Стара Загора), използвани предимно за балнеолечение. От местно значение са минералните води при с. Баня (общ. Нова Загора), с. Стефан Караджово (общ. Болярово), гр. Девин, с. Беден, с. Михалково (общ. Девин), с. Варвара и с. Ветрен дол (общ. Септември), с. Овощник (общ. Казанлък), с. Баните (общ. Баните, обл. Смолян).

Повърхностните води в района изцяло се оттичат с пряк отток към Черно море и към Егейската отточна област и се отличават с най-високата за страната гъстота на речната мрежа, както и най-високите стойности на отточния модул. Голямото разнообразие на физикогеографските условия определя характера на речните басейни и режима на оттока. Най-големите реки в района са Марица, Тунджа, Въча, Чепеларска, Арда и притоците им. Над 1/3 от обема на водните ресурси в страната е съсредоточен в този район.

Най-важният проблем за целия район Тракия, както за българската част, така и за частта, разположена в Гърция и Турция, е опазването на чистотата на водните ресурси, което е свързано с инвестиции в канализационната система и изграждането на пречиствателни станции. Негативно въздействие върху водите в района има обезлесяването на значителни територии в Източните Родопи, което е причина за формирането на най-високите стойности на твърд отток в страната.

Почви. Територията на област Тракия попада в обхвата на Средиземноморската почвена област, която е част от субтропичния ксерофитно-горски почвен сектор на Европа. В котловините и долните части на склоновете доминират лесивирани канеловидни и канелени почви. В равнините на Горна Тракия в по-обширни или по-ограничени масиви са разпространени смолници, особено характерни за областите Стара Загора, Ямбол и Бургас. В източната, причерноморска част на района, в Странджа, където валежите са над 800 мм със зимен максимум, а лятото е изключително сухо, са разпространени по-хумидни почвени типове като жълтоземи, черноземи и инверсно – кафяви планинско горски почви. Във височина в планините почвената покривка се състои от кисели кафяви планинско-горски почви, рендзини, ранкери и литосоли. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които е формирана пасищна растителност и те имат значение за развитието на планинското животновъдство. Гористата част от склоновете на планините е разположена върху разновидностите на кафявите почви и много малка част от тях се използва в земеделието, главно за производство на картофи. Западната част на Тракийско-Среднотунджанската почвена провинция – Горнотракийската низина и Тунджанската низинно-хълмиста земя, заети от съвременни наслаги с богати подпочвени води, са изградени от наносни почви, с развито зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, зърнопроизводство. Източната част на Тракийско-Среднотунджанската провинция (от Чирпанския праг на изток) е почти изцяло покрита със смолници. В Източните Родопи доминират ранкери с литосоли и ранкери с канеленовидни лесивирани почви, които са силно засегнати от ерозията, а основната култура, отглеждана върху тях, е ориенталски тютюн.

Благоприятните почвено-климатични условия са предпоставка за многоотраслово земеделие в района. Факторите, лимитиращи пригодността на земята за земеделие, са свързани с ерозията, замърсяването с химични елементи и твърди отпадъци, свлачищата със загуба на почва. Голяма е и ролята на релефа, особено на микрорелефа.

Биологично разнообразие и ресурси. Територията на район Тракия е с висока степен на лесистост. По-голямата част от висшите растения на българската флора се срещат в района, сред които са 70 вида балкански ендемити и ре-ликти и 25 вида български ендемити, установени в Рила. В Родопите са известни 90 вида балкански ендемити. Популациите и находищата на лечебни растения също имат значително място в биоразнообразието на района. Климатът също определя характеристиките на растителността в Странджа, която се различава от европейските растителни формации и се приближава до флората на Кавказ. Флората в Странджа е сложен конгломерат от растителни видове от различен произход, биологически характеристики и еволюционен стадий с висока природоопазваща стойност.

Естествената растителност е широко използвана като източник на разнообразни ресурси – дървесина, фураж, храни, плодове, билки, лечебни растения, суровини за производство на дъбилни вещества, етерични масла, смоли, багрила, битови сувенири. Тя е богата и на медо-носни и декоративни растения.

Фаунистичното разнообразие на района е голямо, а количеството на видове трудно може да се определи поради недостатъчната проученост на някои таксони. Броят на реликтните видове в Рила достига 96, в Западните Родопи 45, голяма част от които са и ендемични представители. Заедно с големия брой защитени видове в района, специално внимание заслужава орнитофауната на Източните Родопи, където броя на видовете птици е 167, а южната част на планината заедно с гръцката територия се приема за най-богатото място на грабливи птици в Европа след Испания.

В Странджа богатството на видове е значително и с много висока стойност – 119 са ендемити, 16 видове са включени в Червената книга и 10 – в Европейската такава.

За опазване на биологичното разнообразие в района се намират голяма част от защитените територии на България: части от Национални паркове “Рила”, “Централен Балкан”; най-големият в България Природен парк “Странджа”; влажните зони Мандренско езеро, р. Ропотамо и ез. Аркутино; резервати, поддържани резервати, природни забележителности и защитени местности. В Родопите съществуват 19 резервати, 4 от които биосферни.

От турска страна, част от Странджа (около 130,000 ха) също е със статут на защитена територия. Други защитени територии са: езерото Сака, Касатура Бийч, езерото Гала, Кору и др.

Полезни изкопаеми: Районът е сравнително богат на полезни изкопаеми, независимо че голяма част от установените находища на горивно-енергийни, рудни, нерудни, декоративно-облицовъчни и строителни материали не са в експлоатация.

3. Човешки ресурси. Пазар на труда. Социална инфраструктура

Човешки ресурси

Съставът, възрастовите характеристики и динамиката на населението е различно в трите части на географската област Тракия. В българската част жените (51%) са повече от мъжете (49%), населението е застаряло и намалява с темпове, близки до средните за страната. В турската част мъжете са по-многочислени (53%) и населението е много по-младо, като нараства с по-слаби темпове от средното за страната.

Към края на 2004 г. постоянното население на район Тракия в териториалния обхват на България наброява 2279,,3 хил.д. при средна гъстота 69,8 д./кв.км. Обработваемата земя заема 39,9% от площта на района (под средната за страната – 44,8%), поради преобладаващия планински релеф на западните и южни части от територията на района. Обработваемата земя на човек от населението е 5,7 дка/ч, (средно за страната 6,4). Гъстотата на селищната мрежа е 5,2 населени места на 100 кв.км – близка, но по-висока от средната за страната (4,8), повлияна от по-високата гъстота в някои части на района (областите Кърджали – 14,6 и Смолян – 7,6).

За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) естественият прираст на населението в българската част на района е с отрицателна стойност и се очертава намаление на населението на района със 165 хил.д. или средногодишно с близо 20 хил.д. Динамиката на населението на общините с най-големи демографски загуби от областите Кърджали и Хасково се определя основно от миграциите, докато за общините от областите Ямбол и Смолян тя се дължи в по-голяма степен на отрицателното естествено възпроизводство. В градовете е съсредоточено 69,0% от общото население. В обхвата на района попадат различни по големина градове – големи с население над 100 хил.д. (Пловдив – втори по големина на населението след столицата), Бургас и Стара Загора), средни – с население 30-100 хил.д. (Пазарджик, Хасково, Ямбол, Асеновград, Казанлък, Кърджали, Смолян и Димитровград), 10 малки (с население 10-30 хил.д.) и 48 много малки (с население до 10 хил.д.).

В гръцката част на област Тракия районите на Ксанти, Комотини, Александруполис най-високо нарастване през периода до 1991 г. отбелязва Ксанти. Характерно за целия район, който обхваща около 200 хил. души, е стабилизация на населението през последните години.

В района, разположен в Турция, през последното десетилетие се наблюдава стабилизация на броя на населението. През този период общото население в Турция нараства с 20%, а средно за разглежданата турска част от този район – 2.4%, като нарастване е характерно за областите Къркларели и Текирдаг (около 6%) и слабо намаление на населението в провинция Одрин (-0.5%). Възрастовата структура показва нарастване на дела на младото население, което е над два пъти повече от възрастното. С 57 човека на кв.км., средната гъстота на населението в този район е по-ниската от средната гъстота за Турция като цяло (73 човека/km²), но по-висока от тази в българската и гръцката част. Делът на градското население е около 58% от общото. Демографската гъстота е по-висока в област Одрин (64,2 човека/km² и 57,3% от населението живее в градските райони).

Образование и обучение

Образованието на населението е основен фактор за просперитет на този район. Професионалното обучение и образование в района следва да се насочи към обвързване с общоевропейските цели на системите на образование и обучение за създаване на конкурентноспособна, динамична и основана на знания икономика с повече и по-добри работни места и по-висока социална кохезия към 2010 г.

Характерно за българската част на района е наличие на население с добро образователно равнище. За периода на последните две преброявания на населението 1992-2000 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше и полувисше образование за района. Преобладаващата част от населението с високо образователно равнище е съсредоточено в градовете на района и предимно в областните центрове (Пловдив, Бургас, Стара Загора, Пазарджик, Ямбол, Хасково, Смолян, Кърджали). С високо образователно равнище (висше, висше-специалист и средно образование) е 48,9% от населението на 7 и повече години от района (52,0% за страната). Професионалната квалификация на човешките ресурси е част от общата социална политика на страната, регламентирана чрез Закона за насърчаване на заетостта и осъществявана чрез съответни национални и регионални програми.

На фона на общото демографско развитие в България градското население на района се характеризира с висок възпроизводствен и трудов потенциал и високо образователно равнище, докато при населението на селата се наблюдава устойчива тенденция на отрицателен прираст.

Населението в гръцката част на района е с ниско равнище на образование. Работната сила през 2004 г. с ниско образование е около 50% и значително по-високо от този процент средно за страната (35.1%). Относителният дял на населението със средно и средно специално образование е 29,8% и 20,5%. Работната сила с колежи и/или университети е 15.2%.

В турската част на района работната сила е с относително по-добро равнище на образование в сравнение със средните показатели за страната, но изоставаща значително от европейските стандарти. Важен фактор за подобряване на образователното равнище на населението в тази част е приетата през 1995 г. промяна в срока на задължителното образование, като този срок нараства от 5 на 8 години.

Пазар на труда

Картината на пазара на труда се отличава с различни равнища на заетост за всяка от отделните части на района, попадащи в различните страни. Вътре в отделните части равнището на заетост и безработица е също различно и доста проблемно в селските части на цялата географска област Тракия.

В българската част разпределението на контингентите на активното население е неравномерно на територията на района и е аналогично на разпределението на общото население и на възрастовата група 15-64 г., от която основно то се формира. Равнището на безработица (12,39% средногодишно равнище през 2004 г.) е близко до средното за страната – 12,38%). По области и общини се наблюдават значителни различия в нивото на безработицата. За областите Бургас, Стара Загора и Пловдив равнището на безработица е по-ниско от средното за района, формирано от неговите стойности в областните центрове и общини с по-висока заетост на населението в промишлеността и туризма. Останалите области са с равнище на безработица над средното за района, като то е най-високо за областите Смолян, Сливен и Ямбол.

С подобно високо равнище на безработица между 10-12 % се отличава и гръцката част на района. Основната причина за това е относителната неразвитост на района и високата заетост в първичния сектор (селско стопанство).

Значително по-ниско равнище на безработица според статистическите данни е характерно за тази част на района, попадащ в Турция. Равнището на безработица и в трите вилаета е около 5%, което е значително по-ниско от средното за страната (около 10%).

Проблемът за младежката безработица се изявява като основен проблем за целия район, характерен както за българската, така и за турската и гръцка част на района.

Социална инфраструктура

Развитието на образованието е свързано с изградената мрежа от учебни институции и демографската структура на населението. В обхвата на образователната инфраструктура са включени всички образователни степени – предучилищно, общо, професионално и висше образование. Важно значение за икономическото и социално развитие на района имат висшите училища и научните институти, които са с над-регионално значение.

Много важно за цялостната интеграция на района към стандартите на ЕС е наличието на широка мрежа от висши учебни заведения, които са съсредоточени в гр. Пловдив (5 университета – Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, Медицински университет, Аграрен университет, Висш институт по хранително-вкусова промишленост, Академия за музикално и танцово изкуство, и 5 колежа, от които 2 – самостоятелни – Европейски колеж по икономика и управление и Земеделски колеж, 3 – в структурата на висши училища), гр. Бургас (2 университети – Университет “Проф. Асен Златаров” и Бургаски свободен университет, 2 колежа в структурата на висши училища), гр. Стара Загора (Тракийски университет и Колеж “Телематика”), Пазарджик (1 колеж в структурата на висше училище), Хасково (1 колеж в структурата на висше училище) и Кърджали (1 колеж в структурата на висше училище). Наблюдава се тенденция на партниране на висшите училища с научните институти в зависимост от реалните потребности на пазара. С развитието на пазарните механизми в района се изграждат и функционират частни учебни заведения. Наличната база е с оптимална структура за осигуряване на необходимата общообразователна и професионална подготовка на учащите. В общинските центрове функционират средни училища, в голяма част от останалите населени места са изградени основни и начални общообразователни училища.

В турската част на района Тракийският университет в Одрин е от национално и международно значение и може да играе активна роля в общата интеграция на района и неговата интеграция към ЕС.

В гръцката част е Тракийският университет в Комотини.

Връзките между академичния свят и бизнес общността могат да се интензифицират от различните страни на границата и да спомогнат за засилване на двустранното и тристранно сътрудничество и на целия район Тракия.

Както и при другите сектори, основната инфраструктура на здравеопазването е ситуирана в по-важните градове. Големите центрове в целия район са снабдени с болници, други медицински заведения и аптеки. Останалата част от района има много по-ниска изграденост на здравни заведения, дори в някои случаи, неадекватни на броя на населението, което следва да обслужват. Като цяло тези заведения не са екипирани с най-съвременна техника.

Спортната база на района предлага добри възможности за организиране и осъществяване на спортни инициативи и състезания с участие на населението на съседните страни.

4. Икономическо развитие

Типични за цялата разглеждана територия на област Тракия са контрастиращи икономически условия: аграрна икономика и моно-структурна индустрия, съжителстваща с модерна, ориентирана към услуги икономика в по-напредналите центрове. Всяка област, провинция или община се развива с различна скорост. Икономическото развитие на граничните общини е било повлияно от периферното им положение и от по-слабата инфраструктурна осигуреност. В повечето случаи местните активности са базирани на налични ресурси от типа на земя, природни изкопаеми, гори, рекреационни и др., но като цяло са слабо развити. Районът е много богат на природни ресурси, като гори и води, икономическият потенциал на които е често недобре и ефективно използван.

От българска страна най-динамично се развиват областите Бургас и Пловдив. И трите турски провинции, особено Къркларели и Одрин са силно динамични в сравнение с турската национална икономика. Представените префектури от гръцката част на областта (Ксанти, Комотини и Александруполис) са с относително по-ниско икономическо развитие от средното за Гърция.

Няма достатъчно чужди и частни инвестиции в целия регион и вследствие на това местната конкурентоспособност на международните пазари е слаба. През 90-те години се наблюдава навлизане на гръцкия и турския бизнес в българската част на района. Тези компании, представляващи около 5-10% от чуждестранния капитал в страната, инвестират в различни сектори на икономиката, но основно в леката и предимно в шивашката промишленост. Сред българските фирми, осъществяващи износ за Р. Турция, преобладават тези, занимаващи се с търговия на горива, масла и петролни продукти; дървен материал в необработен вид, както и някои готови продукти като паркет, мебели, химически продукти, електро- и строителни материали и цимент, техника за бита, фаянс, платове, готово облекло и текстил.

Отношението на местните власти за привличане на чуждестранни инвеститори е положително, но според анкетираните представители на бизнеса и техните организации би могло да се направи повече за привличане на инвестиции в региона, провеждане на агресивен маркетинг от общините за подкрепа на бизнеса и създаване на благоприятни условия за потенциалния инвеститор и предприемач. Обикновено съдействието на местните власти се изразява в информация относно съществуващи стопански субекти и възможност за инвестиции в Интернет страници, бизнес карти, дипляни, брошури и др., предоставяне на терени, съдействие за контакти и др.

Селскостопанската специализация е главно в интензивни култури като зеленчуци, лозя, тютюн, картофи, памук, плодове, а също така и зърнени култури. Тенденцията към значително снижаване на продукцията и добивите, отбелязана през 90-те години в българската част на района, започва да се пречупва в положителна посока, но проблемът за реализация на селскостопанската продукция остава важен ограничител на развитието на района. Секторът формира около 20% от заетостта в целия район Тракия, която е два пъти по-висока от средната ангажираност в този сектор за България и Гърция.

Индустрията е важен отрасъл на икономиката на района, ангажираща около 40% от заетите лица, като за българската част от района тя е около и над 50%. Развитата добивна промишленост и енергетика пораждат определени проблеми, свързани с околната среда. Други структуроопределящи индустриални сектори са производството на храни, напитки и тютюн, машиностроенето и металолеенето, шивашката и текстилна промишленост, машиностроенето. Силният спад, реализиран в индустриалното развитие на българската част на района през 90-те години, доведе до значително западане на отрасъла и неблагоприятни структурни промени.

Секторът на услугите се развива основно в областните центрове и по-големите градове, като осигурява значителна част от добавената стойност и работа на населението. Районът предлага банкови и застрахователни услуги, известен брой услуги за предприятията, обслужващи дейности, насочени към околните селски райони. Значителна част от активното население на района (40% от общо заетите) е ангажирано в сектора на услугите. Този сектор е основен работодател в българската част на района, като в него са заети 51.2% от общо заетите в района, в турската част този дял е 31.8%, а в гръцката част – около 45-50%.

Развитието на различни форми на туризъм е благоприятствано от наличието на многобройни природни и исторически забележителности. Разнообразният и неизтощен туристически ресурс не винаги предлага необходимия стандарт. В същото време в района са едни от най-известните български курорти с международно значение – зимен курорт Пампорово, Наречен и др.

В област Тракия като цяло съществуват възможности за развитие на разнообразни видове туризъм. Липсват ресурси и материално-техническа база за разработване на масови форми, което определя и търсенето на вариантни решения за развитието на специализирани и алтернативните видове туризъм. Това може да се осъществи чрез интегриране на алтернативните видове (еко и селски туризъм) в традиционните такива (културно-познавателен, планински пешеходен и балнеоложки). Перспектива има и развитието на религиозен туризъм.

5. Инфраструктурна изграденост Транспортна инфраструктура

Районът се обслужва основно от Трансевропейските транспортни коридори ТК № 4 и ТК № 9 и периферно или индиректно от ТК № 8 и ТК№10.

Ориентацията на ТК № 4 и ТК № 9 в направление север-юг/юг спомага за директното обслужване на трансграничното сътрудничество между България, Гърция и Турция и интегриране в района, но ТК № 9 все още не действа за трансгранични потоци поради отсъствието на ГКПП Маказа, а ТК № 4 функционира посредством ГКПП Кап. Андреево към Р Турция. Връзките с Р Гърция се обслужват от ГКПП “Капитан Петко войвода”-Орменион.

Като цяло, пространствената конфигурация на Трансевропейските транспортни коридори в разглежданата територия спомага както за включване на район Тракия в системата на Паневропейските транспортни коридори, така и за директен трансграничен пренос на пътници и товари, но някои от формиращите ги пътни и ж.п комуникации не отговарят на международните стандарти и изисквания за високоскоростен пренос. Все още липсват достатъчно ГКПП, а съществуващите се нуждаят от модернизация.

Северната част на района се обслужва от автомагистрала (АМ) “ТРАКИЯ – основна транспортна артерия с национално и европейско значение /коридор №8/ и АМ “МАРИЦА”, която е част от Трансевропейската магистрала “Север-ЮГ” /ТЕМ/, свързваща страните от Източна и Централна Европа с Близкия изток по направлението София-Пловдив-Истанбул /коридор № 4/. Двете автомагистрали са в различна степен на готовност. Изграденият участък на АМ “ТРАКИЯ” София-Пловдив-Оризово е с дължина 170 км, започнал е строежът на участъците Оризово-Стара Загора и Карнобат-Бур-гас Запад; предстои изграждането на участък Стара Загора-Карнобат. Съществуващите участъци от АМ “МАРИЦА” са в различни фази на строителство, но в момента всички строителни дейности са спрени. В експлоатация са 20 км /ляво платно/ от автомагистралата в участъка Любимец-Свиленград. Изоставането в строителството на двете АМ пречи на функционирането на трансевропейските транспортни коридори, затруднява провеждането на транзитните транспортни потоци през територията на страната и район Тракия и не улеснява процесите на трансгранично сътрудничество и интеграция.

Основната транспортна ос за район Тракия, свързваща Балканите с Централна и Западна Европа и Азия по направлението на коридор № 4, се формира от първокласния път 1-8 граница-та-Драгоман-София-Пловдив /успоредно на АМ Тракия/-Капитан Андреево и I главна ж.п. линия, част от направлението Белград-София-Истанбул. Пътят е категоризиран в европейската пътна мрежа с номер Е-80 и като гръбнак на националната транспортна мрежа е основен носител на товаро- и пътнико- потоци, а ж.п. линията е категоризирана в европейската ж.п. мрежа на магистрални линии и мрежата за комбинирани превози под № Е-70 /С/ и има трансконтинентални функции. По протежението и са разположени много от универсалните терминали за комбинирани превози в Европа; на нея се базират по-голяма част от ж.п. превозите от Европа към Азия, Близкия и Среден Изток.

Централната част на район Тракия се обслужва от първокласния път 1-5, Русе-В Търново-Хасково-Кърджали-Подкова и IV главна ж.п. линия Русе-Подкова, формиращи направлението на ТК № 9. Тупиковото окончание на линията към южната граница не дава възможност за ефективно използване на цялото ж.п. направление, свързващо Дунавската водна магистрала и осъществяващо връзки на север с Русия, Украйна, Беларус, Балтийско море и главните паралелни европейски оси, обвързващи Западна и Централна с Източна Европа. Продължаването на тази железопътна ос и обвързването й с ж.п. мрежата на Р Гърция ще обезпечи достъп до беломорските пристанища Александруполис, Солун, а в по-далечна перспектива и Кавала.

Сега поради липса на ГКПП Маказа, международният товаропоток от Хасково се ориентира в направлението на 1-8 /Е 80/, с възможност да прекоси границата на Капитан Андреево или на “Капитан Петко войвода”.

Засега се предвижда само пътен преход през ГКПП Маказа, но строителството на трасето се бави, така че ТК № 9 всъщност е “запушен” на юг към Александруполис, което е основна пречка за интегрирането на района.

Друга изявена транспортна ос в централната част на район Тракия, гранична с област Одрин, е по направлението на път 1-7 Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово/Турция, която провежда международните транспортни потоци в посока север-юг, успоредно на коридор № 9. След пускането в експлоатация на ГКПП Лесово-Хамзъбейли, това ще бъде още една важна връзка с района на Одрин. Освен това, тук има възможност за свързване на ж.п. мрежите на България и Турция чрез изграждане на ж.п. линия Ямбол-Елхово-Одрин, идеите за която датират преди повече от един век, но сега стават особено актуални.

Източната част на район Тракия, гранична с област Лозенград, се обслужва от утвърденото международно направление, провеждащо транзитните и вътрешните потоци по черноморското крайбрежие по трасето на първокласен път 1-9 – Румъния /ГКПП Дуранкулак/-Балчик-Варна-Бургас-/ГКПП Малко Търново/-Турция. Трансграничният преход при Малко Търново е с ограничена транспортна проходимост, главно за лек автомобилен и пътнически шосеен транспорт. Разширението му включва изграждане на тир-хале. Все още крайбрежният път на юг от Бургас, обслужващ туристическия поток, няма пряка връзка с крайбрежието на съседна Турция, въпреки че отдавна се говори за необходимостта от изграждане на ГКПП Резово и свързване на Българското южно със северното Турско Черноморие /област Текирдаг/.

Характерно за район Тракия е, че се обслужва преобладаващо от автомобилен транспорт, а ж.п. транспортът е допълващ, особено в западната му част.

В зоната на Западните Родопи от район Тракия, гранична с префектура Ксанти, най-високото ниво на транспортно обслужване се осъществява от второкласните пътища 11-37 Пазарджик-Пещера-Доспат-Барутин, II—86 Пловдив-Асеновград-Рудозем-границата и 11-58 Асеновград-Тополово-Комунига-/Кърджали/. Тези пътни връзки са изключително с направление север-юг и осигуряват връзките на тази част от района с националната пътна мрежа. Пътищата са двулентови, с габарит II 10,5 и настилка, изградена за максимално осово натоварване от превозни средства 1 От/ос.

Комбинация от няколко третокласни пъти- ща Ш-197 Доспат – Широка лъка – Михалково, Ш-868 Широка лъка-Михалково-Смолян и Ш-865