|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
Интеграция на Тракия в
рамките на Европейския съюз
Стратегия за развитие на региона
Основните
функции на тази разработка са:
·
Идентифициране на главните приоритети и мерки за развитието
на съвместното сътрудничество в района;
·
Търсене на общи отговори за развитие на определени области за
съвместното сътрудничество;
·
Прилагане на интегрирани трансгранични интервенции.
Официализиране на приоритетните оси и мерките, по които може да се получи
финансиране от Европейската общност, и очертаване на очакваните финансови
средства.
ПРОГРАМНИ НАМЕРЕНИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНО
РАЗВИТИЕ НА РАЙОН ТРАКИЯ И ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ ЕС
Главните
характеристики на разглеждания район Тракия в програмния документ се определят
по следния начин:
·
наличие на градски центрове с голяма концентрация на
население, формиращи осите север-юг;
·
селскостопански области с неконсистентна икономическа
структура и ниска степен на достъпност поради недостатъчно развита транспортна
мрежа;
·
развита второстепенна мрежа от малки градски центрове;
·
предимно планински характер на района, силно затрудняващ
достъпа от различните страни на границата;
·
обилни водни ресурси, които са стратегически фактор за
икономическо развитие и запазване на чувствителните екосистеми (влажни зони по
делтите на реките, крайречни гори и др.), изискващи внимателно и координирано
управление от различните страни на границата;
·
ясно изразена диференциация в равнището на живот и
икономическата структура и развитие в региона. Изключително голям контраст се
наблюдава от българска страна;
·
възрастова структура на населението, характеризираща се с
висока концентрация на население във възрастовата група 15-64 години;
·
различни равнища на заетост за всеки от граничните райони,
като от турска и гръцка страна картината е по-позитивна;
·
наличие на академични институти;
·
значителен недостиг на компетентен персонал с умения в
областта на управлението на международен бизнес;
·
важно инфраструктурно ядро на Балканите, с очаквания за
повишаване капацитета на главните инфраструктурни коридори;
·
липса на транспортен достъп чрез пътната и железопътна
мрежа, което е основен фактор, препятстващ интегрираното развитие на района;
·
недостатъчен
брой на ГКПП;
·
богати природни и културни ресурси, в частност природно
богатство от супра-локално значение, със забележителна флора и фауна, защитени
територии от национално и европейско значение;
·
пренос на замърсявания по реките Струма, Места и Марица от
България към Гърция (до езерото Керкини и залива на р. Струма);
·
изключително многообразие на ландшафта в трансграничния
район. Характерно за целия трансграничен район е голямото разнообразие на
биоклиматичните условия, пораждащо различна растителност и голямо
биоразнообразие;
·
необходимост от разширяване на водоснабдителната мрежа и
включване на всички населени места, изграждане на канализационна мрежа и
пречиствателни станции за отпадни води в българската част на района;
·
топлоцентралата Марица изток се определя като основното
предприятие, замърсяващо атмосферата на района.
Като
основни слабости на трансграничния район са определени:
·
големи вътрешнорегионални различия в целия район;
·
силна зависимост от първичния сектор;
·
специализация на вторичния сектор в традиционни икономически
дейности и ниско равнище на технологическа модернизация на предприятията;
·
екстензивна нелегална емиграция чрез граничната линия;
·
ниско равнище на привличане на чуждестранни инвестиции;
·
планински характер на района, поставящ сериозни проблеми
пред повишаване на достъпността от двете страни на границата и преодоляване на
изолацията на тези райони;
·
значителна дистанция от главните оси на развитие в двете
страни;
·
градска концентрация, придружена с депопулация на селските
райони;
·
малък брой ГКПП;
·
ниско качество на първокласната пътна мрежа, изискващо
значителни инвестиции за подобряване и доизгражцане;
·
инфраструктурна недостатъчност за осигуряване на законно,
бързо и безопасно движение на хора и продукти;
·
сериозен натиск върху водните ресурси;
·
наличие на особени екосистеми;
·
ниско равнище на услугите и инфраструктурата, осигуряващи качеството
на живот на жителите в селскостопанските области;
·
природни ресурси, все още непризнати за важен източник на
доходи;
·
недостиг на здравни услуги;
·
ниска туристическа активност;
·
подценено, недоизползвано. изоставено и западащо общо
културно наследство на двете страни;
·
ниска степен на сътрудничество между
научно-изследователските институти от двете области.
Заплахи в
развитието на района представляват:
·
ниската степен на трансгранично сътрудничество и интеграция;
·
преобладаващата концентрация на икономическа дейност в
големите градски центрове и маргинализация на определени части от територията;
·
липсата на земни граници на трите страни с други страни
членки на ЕС;
·
рискът от по-нататъшно отчуждаване на района и трудностите в
неговата адаптация към единното европейско пространство;
·
депопулацията на селските райони и планинските райони чрез
емиграция на населението към големите градски центрове, включително нелегална
емиграция на част от населението на българските райони към Гърция, а така също
емиграция към Турция;
·
пораждането на
сериозни екологически проблеми от инфраструктурните проекти;
·
нерационалното развитие на туризма и натискът върху
ланшафга;
·
рискът от замърсяване на транснационалните екосистеми;
·
небрежното използване на природните ресурси;
·
рискът от инфекция от отпадъчните продукти;
·
заплахите към горските ресурси;
·
високата безработица.
В този контекст главната цел на
програмата е:
Промоциране на район Тракия като
възлова точка на мил развитие и разширяване на Европейското икономическо пространство
на Балканите, Черно мода, Егвйско море и Източното Средиземноморие.
Днес е
време за лансиране и реализиране на дълбокоешелонизирани в икономиките на трите
страни инфраструктурни и ивдустриални проекти с които да се заеме едрият частен
бизнес и държавите, но и за решителни мерки за поощряване на дребния и среден
бизнес ситуиран на тази земя. Изходът е в регионалното взаимодействие на всички
равнища - правителствено и общинско, на държавния и частен сектор от
приграничните райони.
Основни
цели на развитие на Тракия
В рамките
на тази цел. тактическите (специфичните) цели са следните:
Цел
1: Преустановяване на географската и комуникационна изолация на региона
Интеграцията
на района в Европейския Съюз е свързана преди всичко с преустановяване на географската
и комуникационна изолация на региона и превръщането му в основен транспортен
възел на Балканите.
Разположението
на региона е от стратегическа важност като възлова точка на
вътрешно-континенталния транспорт, енергийните и комуникационни мрежи, и
пресечна точка на трансевропейските международни инфраструктурни коридори,
които се създават.
Цел
2: Икономическо развитие и стимулиране на заетостта
Подкрепата
и насърчаването на производствените дейности в преработващия сектор и сферата
на услугите, с ударение върху експортната ориентация, ще бъде основата за
икономическите връзки в разглеждания регион.
Развитието
на човешките ресурси е ключов приоритет в националната и европейската политика.
Това ще спомогне за подобряване на пазара на труда в региона, ще повиши нивото
на предлаганите услуги и до известна степен ще намали тенденцията към големите
градски центрове.
Цел
3: Оперативен подем на региона еье връзка със социалните, културните
и екологичните ефекти
Разглежданият
регион функционира като интерфейс между двете страни и уязвимостта на
екосистемите му, които са подложени на различни социални, културни и екологични
влияния, може да се отдаде на нарастващия обем на търговския и човешки трафик.
Нивото на
осигуряване със здравни услуги в региона изисква по-нататъшно развитие, чрез
въвеждането на нови технологии (телемедицина).
Значителната
концентрация на образователните и изследователски институти с международно
значение представлява стабилна основа за системно сътрудничество между
агенциите и услугите, свързани с предлагането на нови технологии,
Важен
приоритет на устойчивото развитие са и действия, свързани с опазването и
използването на водните ресурси, опазването на планинските райони и създаването
на инфраструктура, занимаваща се с опазването на околната среда и качеството на
живот на хората. Това развитие ще бъде подпомагано от използването на
горепосочените ресурси за туристически цели,
Приоритети
и мерки
Приоритет т. Развитие на тоансгранична и
тоанснаиионална инфраструктура
·
Развитие на транспортната мрежа в района като интегрална,
неделима част от Общоевропейската транспортна мрежа.
·
Реконструкция и модернизация на съществуващата
инфраструктура
в съответствие със стандартите и изискванията на страните-членки на ЕС.
Функционирането на международните и националните транспортни коридори
/провеждащи трансграничните потоци/ в съответствие с европейските стандарти за
провеждане на транзитен трафик изисква подобряване параметрите на формиращите
ги съоръжения, което е свързано с конкретни проекти по трасетата на
международните коридори, включващи:
Улесняването
на прехода през границите изисква:
·
Построяване на нови ГКПП, разширяване функциите на
съществуващите и привеждане на инфраструктурата на граничните пунктове в
съответствие с европейските стандарти
·
Преодоляване тупиковия характер на граничната инфраструктура
чрез изграждане на нови ГКПП и довеждаща инфраструктура до тях.
Един от
основните фактори за развитие на трансграничното сътрудничество е броят и
пропускателните възможности на трансграничните преходи между страните в района.
Разстоянието между сега съществуващите ГКПП-та е твърде голямо, самите те са
разположени в близост до крайните точки на държавната граница и не създават
реални възможности за лесен достъп на съответните български територии при
презграничното общуване.
ГКПП
с Р Гърция, включително довеждаща инфраструктура
-
Ускоряване отварянето на ГКПП Илинден;
-
ГКПП Маказа по трасето на коридор 9 с пътен преход а
в по-късен период - и ж.п. преход /в района на Златоград/;
-
ГКПП Рудозвм-Ксанти с пътен преход;
-
ГКПП Славеево в района на Ивайловград.
ГКПП
с Р Турция, включително довеждаща инфраструктура
-
Ускоряване на работите по довършване на ГКПП Лесово и
пътната инфраструктура от турска страна;
-
Създаване на възможност за трафик на тирове през ГКПП М.
Търново;
-
Проучване на възможностите за развитие на нов ГКПП в района
на с. Резово като част от крайбрежния панорамен път Бургас-Истанбул;
-
Възстановяване на съществуващия в миналото ГКПП при КС
"Странджа" /общ. Болярово/ с местни функции и свързания с това ремонт
и реконструкция на пътя до Горска поляна-Ружица-път 11-79 /Елхово Средец/.
Интегрирано
развитие на пътната мрежа на трите страни от района
В рамките
на тези мярка се цели да се подобрят съществуващите пътни връзки между
граничните региони на трите страни чрез включване на меридионални връзки към
автомагистрала Егнатия и коридор IV, чрез изграждането на нови пътища и
свързването им със съществуващи или нови гранични пунктове. Предвижда се и
подобряване на връзките между трите държави чрез модернизация на пътищата,
които свързват главните транспортни оси с големите пристанища, като целта е
създаването на международен транспортен възел. Възможните действия се насочват
към:
Доизграждаме
и реконструкция на регионалната транспортна инфраструктура, така че да
осъществи функциите си на интеграция както в самия район Тракия, така и към
националната транспортна инфраструктура /респ. международните и национални
транспортни коридори, провеждащи трансграничните потоци/.
За целта
следва да се подобрят съществуващите пътни връзки между граничните региони чрез
подобряване на главните входни и изходни гранични инфраструктури, изграждане на
нови и модернизация на пътищата, които свързват главните транспортни оси с
големите пристанища (възможност за използване на пристанище Бургас и Царево от
българска страна, и на турските пристанища на Мраморно море (по-специално
Текирдаг), като целта е създаването на международен транспортен възел.
По-интересните предлагани проекти са:
-
Панорамен път Бургас-Истанбул, свързващ българското южно със
северното турско Черноморие, което ще тласне развитието на туризма в Странджа и
крайбрежието в района и ще го превърне в един от най-перспективните и
атрактивни в Източна Европа;
-
Развитие на нова комбинирана фериботна и РоРо линия от Бургас
за турските пристанища Зонгулдаг и Хопа и грузинските Поти и Батуми.
Дистанцията Бургас - Зонгулдаг ще се взема само за една нощ с което пътуването
от Бургас до иракската и сирийската граници ще се ускори двойно. Повече от два
пъти ще се съкрати времето за пътуване до Иран и средноазиатските републики
през Хопа, Поти и Батуми. Особено перспективна е връзката през Хопа за Иран
поради наличния и стабилен товаропоток и обстоятелството, че пътят през Хопа е
незамръзващ - нарича се "Отопляемия участък" от "Пътя на
коприната".
-
Строеж на път през Странджа от Бургас до Харманли с
разклонения покрай Марица до Александрополис и през прохода Маказа за Комотини
и Ксанти.
Посочените
проекти могат да получат допълнителна технико-икономическа обосновка и с
развитието на комбинираните транспортни връзки през руските пристанища порт
Кавказ и Новоросийск за Варна и Бургас, които вече се договарят.
·
Подобряване състоянието на пътната мрежа в планинската и
гранична части на района
-
Подобряване достъпа до интересни туристически обекти.
·
Интегрирано развитие на ж.п. инфраструктурата
Слабото
развитие на железопътния транспорт е безспорно лимитиращ фактор на процесите на
социално-икономическо развитие в района. Липсата на железопътна мрежа в
по-голямата част от общините в българската част и голямата им отдалеченост от
функциониращите линии са допълнителна пречка за интеграционните процеси и
осъществяване на трансгранично сътрудничество.
·
Свързване на ж.п. линиите на България и Гърция
Възможните
проекти са:
-
изграждане на нова ж.п. линия Асеновград-Смолян;
-
изграждане на ж.п. връзка Паранестион-Смолян;
-
откриване на ж.п. граничен преход /в района на Златоград/,
·
Свързване на ж.п. линиите на България и Турция:
-
Изграждане на ж.п. линия Елхово-турска граница като част от
бъдеща ж.п. връзка Ямбол-Одрин /съответно и ж.п. ГКПП/, което чувствително би
подобрило транспортното обслужване на територията, а възстановяването на
работата на ж.п. участъка Ямбол-Елхово би осигурило свързването на ж.п мрежите
на Турция и България в източната част на района;
-
Изграждане на ж.п. линия М. Търново-Бургас /като част от
евентуална бъдеща ж.п. връзка Черкезкьой-Къркларели-Бургас/, което освен ново
качество на интеграционните процеси в източната част на района, би осигурило
обслужване с ж.п. транспорт в южната част на област Бургас.
Приоритет
2: Воден сектор
1.
Комплексно използване на неизползваните и трудно използваеми само на българска
територия води на южните български реки чрез трансграничен пренос на вода.
2. Директно
използване водите на р.Арда от съществуващите и новостроящи се язовири /каскада
Торна Арда7 и язовир "ИвайловградУособено ако той се надстрои, за което
има проект/ за напояване на гръцка и турска Тракия чрез свързване на последния
с напорен тръбопровод /или система/ с по-малки язовири /т.нар."пазви”/ в
Турция и Гърция.
3.
Коригиране коритото на Р.Марица в долното й течение - след Харманли до морето -
и използване на нейните води за производство на електроенергия чрез ниски
енергийни падове /бентове/ подобно на р.Рейн.
Приоритет
3. Съвместно използване на природно-културното наследство
Използването
на уникалното природно и културно богатство на район Тракия, засилването на
културната идентичност на региона и интензифициране на културния обмен е
основен приоритет в развитието на района. Включването в оборот на културните
ресурси на региона ще произведе мултипликационен ефект и в други сектори на
местната икономика, в частност туризма. Трябва да се обърне обаче особено
внимание на влиянието на туризма върху културата и околната среда, поради
възможното въздействие върху обектите, включени в NATURA 2000.
·
Трансгранично и транснационално сътрудничество
Програмните
намерения в областта на съвместното използване на природните и културните
ресурси включват:
·
Опазване на природата, обособяване съвместно на защитени
природни територии в трансграничния регион
-
Развитие и опазване на природните богатства на природен парк
"Странджа* и неговото разширяване в посока Република Турция за обособяване
на трансграничен парк "Странджа";
-
Развитие на Биосфврния резерват 'Апиботуш' (в
граничната с Р Гърция планина Славянка - един от 17-те биосферни български
резервати, включени в списъка на ЮНЕСКО) за развитие на познавателен туризъм.
-
Развитие на еко-туризъм и наблюдения на уникални растителни
видове (естествено находище на родопско лале и на характерни растителни
съобщества с участие на средиземноморски и преходно-средиземноморски редки и
застрашени видове) в защитената местност "Павльовата падина' (общ.
Хаджидимово) и др.;
-
Поддържане здравословното състояние на горските екосистеми.
Изграждане на съвместна система за управление на горите в Странджа;
-
Изграждане на
телекомуникационна система за наблюдение
и противопожарен контрол на горите в пограничните територии;
-
Създаване на Център за Балканско сътрудничество, неформални
организации и сдружения за развитие и опазване на горските ресурси;
-
Опазване чистотата на водите и съвместното им използване.
Развитие на спортен риболов в реките и изкуствените водоеми.
·
Експониране и валоризиране на общото културно-историческо
наследство:
-
Засилване на културната идентичност на района и
интензифициране на културния обмен;
-
Изтъкване и прославяне на елементите от общото културно
наследство;
-
Създаване на културни туристически и пешеходни маршрути, които
ще допринесат за популяризиране и възстановяване на паметниците и другите
културни обекти;
-
Създаване на структури за проучване и промоциране на общите
културни, музикални и езикови елементи в трите страни;
-
Възстановяване на изоставени градски територии, бивши
промишлени, транспортни и военни зони;
-
Насърчаване културния обмен и създаване на културни мрежи;
-
Запазване и съживяване на културно-историческите центрове в
трансграничното пространство;
-
Широко популяризиране на културното и природното наследство
и мотивиране на хората да изработват собствени стратегии за използване на този
ресурс за икономическо развитие и нарастване на тяхното благосъстояние - обмен
на съществуващи практики и изработване на съвместни инициативи;
-
Създаване на мрежа от регионални/локални центрове за
развитие на местните култури (консултантска помощ, информация за добрите
практики);
-
Културен календар за отбелязване празниците на селищата в
трансграничното пространство - организиране на гостувания на фолклорни и
театрални трупи, гостуващи изложби на традиционно и съвременно изкуство, на
експозиции от местните музеи за взаимно опознаване на локалните култури;
-
Изработване и представяне на конкретни съвместни проекти за
планиране, реконструкция, реставрация, адаптиране на обекти на културното
наследство, културни зони и ландшафти и широко обсъждане с локалните
администрации и общности, представителите на бизнеса;
-
Изработване на тематични карти на културното (исторически
периоди, видове паметници) и природното (природни резервати, защитени
територии, геоложки феномени и т.н.) наследство за трансграничното
пространство;
-
Очертаване на културни зони/мрежи като част от културни
зони/мрежи в рамките на Европа - Средиземноморска, антична (Гръко-Римска,
Тракийска) Средновековна, Византийска, Ново време, Индустриална, Модерно
движение и т.н. Поради редица обществено-исторически причини, днес отделни
елементи от наследството на определена епоха или цивилизация са част от
наследството не на една, а на няколко нации и религиозни фупи (някои от които
понастоящем не обитават съответните райони);
-
Взаимно проучване на културното наследство, изготвяне на
рекламни материали и културни маршрути за създаване на условия за туризъм;
-
Изготвяне на маршрути по културното и природното наследство;
-
Съвместното организиране на културни, спортни и други
прояви.
Приоритет
4: Икономическо развитие и стимулиране на заетостта
Подкрепата
и насърчаването на развитието на промишлеността, селското .стопанство и сферата
на услугите, с ударение върху експортната ориентация, и развитие на местен,
регионален и международен туризъм чрез съвместни туристически продукти,
експониращи богатството на Тракия, са основата на бъдещото развитие на района и
неговото интегриране, както вътрешно, така и в рамките на Европейския Съюз.
По-специално
отделните дейности, които ще реализират тази мярка включват:
-
Подпомагане на агенции на представители на бизнеса (камари,
агенции за развитие), които стабилизират търговските връзки в целия район;
-
Засилване на предприемачеството и сътрудничеството между
малките и средни предприятия в района;
-
Засилване трансфера на опит и технологии между малките и
средни предприятия;
-
Укрепване на трансграничните бизнес мрежи между МСП и
увеличаване на инвестиционните възможности;
-
Съвместни маркетингови действия, рекламиране на продукти на
новите пазари;
-
Насърчаване новите форми на трансгранични бизнес дейности и
интеграция на нови технологии, и по специално на дигитални технологии;
-
Повишаване бизнес сътрудничеството и финансиране на
технологичната модернизация на предприятията;
-
Развитие на трансграничните индустриални зони;
-
Създаване на мрежи за дистрибуция и комерсиализация на
продукти, които са от значение и за различните страни на региона;
-
Действия за повишаване на бизнес потенциала на големите
жилищни и административни центрове на региона и увеличаване на международните
инициативи и инвестиции;
-
Създаване на структури на ТГС, с приоритет насочен към
мобилността на трудовите пазари и инвестициите;
-
Трансфер на ноу-хау и прилагането му при въпроси от
организационно и административно естество, както и осигуряване на
специализирани услуги;
-
Развиване на алтернативни форми на туризъм (по-специално
селски туризъм) в граничните райони;
-
Подобряване сътрудничеството между туристическите агенции и
извършване на съвместни действия в рекламирането на туристически продукти и
услуги в региона;
-
Инфраструктурни мерки за създаване на модерни форми на
туризъм, с помощта на новите технологии;
-
Насърчаване на предприемачеството за засилване на
трансграничната туристическа активност.
Развитие
на човешките ресурси, пазар на труда
Бъдещото
успешно развитие на района ще се търси и чрез повишаване на капацитета на
трудовите ресурси и равнището на заетост, където могат да приложат различни
интеграционни политики. По-нататъшно развитие в района следва да получи
образователната инфраструктура, здравните услуги, научното обслужване и
предлагането и въвеждането на нови технологии във всички области на живота.
Интеграция
на района в ЕС:
·
Развитие на пазара на труда в посока към създаване на
условия за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата чрез:
-
Поддържане и подобряване качеството на човешките ресурси;
-
Инвестиции в развитието на пазара на труда и професионалното
образование и обучение;
-
Повишена адаптивност на работната сила към промените в
условията на труд и потребностите на пазара на труда;
-
Обучение, квалификация и преквалификация, насочени както към
безработните, така също и към заетите;
-
Ограничаване на вътрешнорегионалните различия;
-
Повишаване на икономическата активност на населението;
-