|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
ЮБИЛЕЙ
110 ГОДИНИ БУРГАСКА ТРАКИЙСКА
ОРГАНИЗАЦИЯ
Доклад,
произнесен от заместник-председателя на Тракийско дружество “Антим Първи”, Бургас,
на тържественото събрание-концерт, по случай юбилея:
|
Димо
Карабелов прави преглед на 110-годишната история на тракийското движение в
Бургас. |
Уважаеми тракийци,
Драги гости,
Исторически е доказано, че
българската нация се формира в центъра на Балканския полуостров върху
територията на трите географски области – Мизия, Тракия и Македония. В тях
живее компактно българско население, единно по своя език, култура, религия и
самобитност.
В края на ХІV век започват първите
набези на турските нашественици на Балканския полуостров. Българското население
е заплашено от своеволията и грабежите на турските войски и башибозук. В
резултат на това започва принудителното изселване на тракийските българи от
Одринска Тракия. След това то преминава през хайдушкото движение,
кърджалийските погроми, Руско-Турската война, Берлинския конгрес,
Илинденско-Преображенското въстание, Балканската и Междусъюзническа войни и
Първата световна война по-късно.
Изоставили дом и имот, пребродили
гори и долища, прогонените българи търсели спасение вън от поробената родина и
достигнали до Южна Русия, където образували свои български селища, а след
Освобождението оставали в освободената част на майка България.
Много от тях се установили в
пристанищния град Бургас. Град Бургас е един от главните центрове на българите,
заставени насила да напуснат родните места в Одринска Тракия и да емигрират в
България.
Освобождението на България от турско
робство заварва Бургас малък, западнал търговско-занаятчийски град. Докато през
1879 г. населението му брояло 2950 жители, в края на века – 1900 г. те са вече
11 738.
След Съединението в 1885 г. и
свързването му с ж.п.-линия Ямбол-Бургас през 1890 г., и особено след откриването
на новото пристанище в града през 1903 г., по темпове на развитие Бургас се
нарежда на едно от първите места в страната, а това неминуемо води до
разкриване на много работни места.
Географското положение и
икономическите възможности на пристанищния град Бургас били важна предпоставка
за превръщането му в притегателен център за емигрантите тракийци. Това се
обуславяло от желанието им първо да бъдат по-близо до родните места и второ –
надявали се в пристанищния град да намерят работа и прехрана за себе си и
своите семейства.
Само в Бургаска област – бежанците
намерили приют в около 73 населени места. Над 2/3 от прокудените били от
Източна Тракия.
Общата нерадостна съдба, тъгата по
родния край, по роднини и близки ги подтиквали към общуване, сближаване, към
търсене на форми на организиране в името на общите цели: задоволяване на
най-насъщните нужди – жилище, работа, прехрана; както и разрешаване на
националния тракийски въпрос, с надежда за завръщане по родните места в родна
Тракия.
Учредяването на емигрантска
тракийска организация в Бургас има своя предистория. То е предшествано от
стъпки за сближаване, опознаване, консолидиране на емиграцията в името на
общите идеали на бежанците-тракийци.
Инициативата принадлежи на Георги
Минков, роден в Лозенград на 14 април 1864 г. След Берлинския конгрес турците
жестоко се разправят с първенците в града, между които е и неговия баща –
обесен на едно дърво пред дюкяна му. Умира и майка му. Тогава деветте им
невръстни деца – три момчета и шест момичета потеглят пеш с поредния керван от
бежанци на север. Спират в Княжество България – гр. Варна. С правителствена
стипендия през учебната 1880/81 г. Георги Минков учи във Варненската държавна
мъжка гимназия, но в VІ клас за участие в нелегален родолюбив кръжок е изключен.
Със стипендия, осигурена от Антим І, Георги Минков заминава за Русия, където
изучава право около една година и половина. Дружбата с демократично настроените
младежи оформят възгледите на Георги Минков за възприемането на идеите на
руските революционни демократи Чернишевски, Добролюбов и др.
С обявяването на Сръбско-българската
война 1885 г., след Съединението, младежът Георги Минков се завръща в България.
Със завръщането на бежанците-тракийци от Княжеството в Южна България, от Варна
в Бургас през 1886 г. пристигнал и Георги Минков с двамата си братя Тодор и
Никола.
Надъхан с родолюбиви, народнически и
нихилистични идеи, Георги Минков става обединителен център на
най-свободолюбивата младежка интелигенция в Бургас, между които Петко Росен,
Стоян Петров, Георги Кондолов и др.
През периода 1893-1894 г. идейният
център прераснал в просветно-революционен кръжок с ръководител Георги Минков.
Дошлото на власт през май 1894 г.
народняшко правителство начело с Константин Стоилов забранило и разпръснало
кръжока по родолюбие.
В периода 1893-1894 г. възниква
Македонската организация. Нейни организатори са Дамян Груев, Христо Татарчев,
Гоце Делчев, Гьорче петров. Непосредствено се поставят и основите на
революционната организация в Одринско.
На 29.01.1895 г. по инициатива на
македонската емиграция в Бургас, се основава Македонско дружество “Пирин
планина”. В него членували и не малко бежанци-тракийци. Начело на дружеството
застанал авторитетния деятел на македонската кауза Христо Станишев. Наскоро
след това за подпредседател бил избран влиятелния бежанец-тракиец Григор Дяков.
Членуването на бежанци-тракийци в
македонското дружество било естествено, тъй като целта на македонските
дружество, според приетите на ІІ Конгрес през 1895 г. статут била обща:
Придобиване за населението в Македония и Одринско политическа автономия,
приложена и гарантирана от Великите сили.
За изпълнение на общата цел ратували
както македонци, така и тракийци.
Включването на будни
емигранти-тракийци в родолюбивия кръжок на бургаските интелектуалци и в Бургаското
емигрантско македонско дружество допринасяло за обогатяването им с
организационни навици и опит и съдействало за по-скорошното организиране на
тракийската емиграция в самостоятелно емигрантско дружество.
Въпреки обещаваните реформи
положението на повторно поробеното българско население в Македония и Одринска
Тракия след Берлинския конгрес се влошило. В резултат на това сред поробеното
население и сред емигрантите в освободената част на България назрявала идеята
за организирана борба против поробителите.
След организирането на Македонската
организация през 1895 г. последвало организиране и на тракийската емиграция.
Инициативата била подета от
емигриралите от гр. Малко Търново в гр. Варна двама братя Петър и Никола
Драгулеви. Създаденият през 1895 г. просветно-революционен кръжок подготвял
най-будната част от емиграцията във Варна за организиране на дружество. По
инициатива на ръководителите на кръжока на 28.04.1896 г. във Варна е основано
дружество, което било наречено “Одринско преселенско дружество “Странджа”.
За официалнан дата на основаването
на дружество “Странджа” се приема 12 май 1896 г., когато е приет Устав на
дружеството и бил избран председател на настоятелството д-р Младен Желязков,
който наскоро си дал оставката и начело на дружеството застанало избраното на 8
юли 1896 г. настоятелство с председател Петър Драгулев, подпомаган от кап.
Петко Киряков и др.
На 25 май 1896 г. под редакторството
на Никола Драгулев излиза първият брой на печатния орган на дружеството – в-к
“Странджа”. Вестникът се разпространявал из страната, Одринска Тракия, Странджа
и Родопите. Той бил активен пропагандатор на идеята за организиране на нови
дружества, клонове на Варненското дружество.
Учредяването на Бургаското дружество
било първото след Варненското и второто в България.
Предпоставките за ранното му
организиране били налице: многобройна емиграция от бежанци-тракийци,
непосредствена близост до турската граница, граничеща с Одринска Тракия,
наличие на будна тракийска интелигенция, обхваната от родолюбивия пламък на
ръководения от Георги Минков нелегален кръжок.
Създаването на Бургаското дружество
станало с помощта на изпратените в Бургас представители на Варненското
дружество – капитан Петко войвода и Никола Драгулев.
По спомените на Лефтер Мечев
учредяването станало на 15 декември 1896 г.
В ръководството на Бургаското
емигрантско дружество “Странджа” били избрани: Григор Дяков – председател,
Георги Стоянов – касиер и членове Стоян Петров, Иван Златаров, Георги Грудов,
Георги Кондолов и Георги Минков.
Бургаският пример бил последван от
бежанците-тракийци от Пловдив, Айтос, Ямбол, Поморие, Провадия, Карнобат,
Хасково и др. Главната причина за бързото разрастване мрежата на емигрантските
тракийски дружества били назрелите условия за организиране на тракийската емиграция
и неуморната работа на ръководителите на Централното Варненско дружество
“Странджа” братята Петър и Никола Драгулеви и капитан Петко войвода.
Липсата на законно избрано
обединяващо ръководство на новооснованите дружества повелявало свикването на
конгрес с избрани делегати от всички дружества, с цел обединяване, координиране
и насочване дейността им в защита на тракийската кауза.
Връх в дейността на емигрантското
тракийско дружество “Странджа” бил свиканият на 19 февруари 1897 година първи
конгрес в Бургас. Изборът не бил случаен. Градът бил средище на много
бежанци-тракийци. Денят на провеждането на конгреса – 19 февруари (стар стил)
също не бил случаен. На този ден през 1878 г. бил подписан Сан Стефанския мирен
договор, съгласно който България, включително и Одринска Тракия били
освободени. Затова този ден бил обявен за официален празник на дружество
“Странджа”.
Конгресът бил открит на 19 февруари
1897 г. в 8 ч. сутринта и продължил 3 дни при пълна тайна. Най-вероятно
конгресът се е провел в Минковия хан – “хана на хъшовете”. В заседанията му са
участвали 36 делегати от различни селища на Княжество България.
Конгресът направил преглед и одобрил
дейността на организацията до неговото свикване, приел действащия до тогава
устав и потвърдил линията на издавания вестник “Странджа”.
Този конгрес остава паметен заради
това, че той е първото политическо събрание, в което българите из Одринско
“замислюват за своята политическа свобода и се решават да заловят открита и
решителна борба”.
За изпълнение на тази задача, тесен
кръг делегати на конгреса в Бургас, начело с капитан Петко войвода, Георги
Кондолов, Стоян Петров и други, създават таен революционен комитет “Странджа” с
ръководител капитан Петко войвода. Тази помощен орган към централното
ръководство във Варна имал за задача да подпомага организирането и изпращането
на въоръжени чети в поробена Тракия.
Голяма дейност в това отношение
развили Георги Кондолов и Стоян Петров, делегати от Бургас. По тяхна инициатива
в Бургас бил създаден “Бургаски комитет” в помощ на тайния революционен комитет
“Странджа” във Варна.
Дейността на Бургаския клон на
дружество “Странджа” след конгреса се изразила в разгръщане инициативи за
изпълнение на конгресните решения. Оказвало помощ за уреждане и безупречно
функциониране на главния пограничен пункт в с. Ясна поляна, през който били
изпращани агитационни чети, съюзния вестник “Странджа” и други материали в
поробена Тракия, допринасяло за сплотяване и повдигане борческия дух на
тракийската емиграция, подготвяло прокудените бежанци-тракийци за решителна
борба в помощ на поробените братя в Одринска Тракия.
Неуспехът на изпратените след
конгреса чети в поробена Странджа бил твърде поучителен. Дейците на
емигрантското дружество “Странджа” разбрали, че външната помощ е безрезултатна,
докато населението не се подготви за повсеместна и решителна борба за свобода.
С тази задача вече се била заела обединената през 1896 г. Вътрешна
македоно-одринска революционна организация.
Обединяването било наложително и за
македонската и тракийската емиграция в България. Този въпрос вълнувал и
бургаската емиграция. Георги Кондолов, Георги Минков и други, били също на
мнение, че е назрял моментът за обединение. От това се интересували и Гоце
Делчев, и Гьорче Петров, и за това те търсели връзка с централното дружество
“Странджа” и с ръководствата по места.
Понеже желанието за обединение
преобладавало, за началото на м. септември 1899 г. било насрочено общо
събрание. На 3 септември Георги Минков телеграфически уведомява председателя на
Върховния комитет – Борис Сарафов, че в Бургас Македоно-Одринско дружество е
учредено.
Всички членове на новото дружество
били обединени от тракийската идея, от желанието да помогнат за справедливо
решаване на тракийския въпрос.
През 1900 г. се провежда VІІ конгрес
на Върховния македонски комитет. В изпълнение на решенията му Върховния
Македоно-Одрински комитет изпраща свои представители в различни части на
страната. Особено внимание се отделя на организационното състояние в Одринско.
През пролетта и лятото на 1900 г. Гоце Делчев, придружен от Лазар Маджаров и
Стоян Лазов, посещава Лозенград, Дерекьой, Малко Търново, Бунархисар и други
селища.
ВМОК полага усилия за снабдяване с
оръжие и боеприпаси различните революционни райони, в това число за
Лозенградско, Одринско, Малкотърновско.
На връщане от Одринско, Гоце Делчев
отсяда за около 10 дни в “хана на хъшовете” и с помощта на Георги Минков
основава в двора на хана фабрика за бомби.
От историческа гледна точка “ханът
на хъшовете” бил най-забележителната сграда в Бургас, тясно свързана с
тракийското движение и особено с подготовката на Илинденско-Преображенското
въстание. Ханът бил собственост на бащата на Петко Росен – Георги Чорбаджиев.
По поръчение на създаденото през 1896 г. емигрантско тракийско дружество в
Бургас, ханът бил нает от лозенградските емигранти Георги и Тодор Минкови и се
превърнал в постоянен център на тракийската емиграция в града. В хана било
жилището на Георги Минков – зам. председател на Македоно-Одринското дружество в
града и задграничен представител на Одринския окръжен революционен комитет. В
хана били посрещани и нощували видни македоно-одрински дейци: Гоце Делчев, Даме
Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Борис Сарафов, Михаил Герджиков, Лазар
Маджаров, Стамат Икономов и др. Оттук потегляли за Странджа и Одринска Тракия
четите на Георги Кондолов, делегатите за конгреса на “Петрова нива”, куриери,
пратки с оръжие и боеприпаси за Одринска Тракия. Тук бил задграничния център на
Одринския революционен комитет.
Радикалното решаване на тракийския
въпрос минавало през подготовка и вдигане на въстание. Заслуга за това имало
обединеното Македоно-Одринско настоятелство и особено подпредседателя Георги
Минков и членовете Георги Кондолов и Стамо Грудов.
Тласък за реализиране на голямата
идея дал вождът на българската национална революция в Македония и Одринско –
Гоце Делчев.
По време на пребиваването си в “хана
на хъшовете” в оживени спорове той убеждавал емигрантите в необходимостта от
сплотяване и координиране дейността с Вътрешната организация при запазване
самостоятелността на същата. Тук той се запознава с редица дейци на Одринската
емиграция, включително с бъдещия войвода Георги Кондолов. Бургас се утвърдил не
само като столица на тракийската емиграция, но и като задграничен център на VІІ
Одрински окръжен революционен комитет. В центъра на подготовката на въстанието
стояли Георги Минков, отговарящ за ръководно-организаторската работа и
снабдяването с оръжие и боеприпаси и Георги Кондолов – оглавил тайните работи
на македоно-одринското дружество.
Със съдействие на дружеството
Кондолов формирал три чети: първата – на 30 март 1901 г., втората – 24 май 1902
г. и третата – 18 май 1903 г.
Четите на Георги Кондолов в
организирането на които дружеството в Бургас имало голям дял, допринесло много
за подготовката на поробеното население в Странджа за въстанието.
Опиянението от първите успехи на
въстанието скоро било заменено с покруса и разочарование. Нова вълна от бежанци
залял гр. Бургас и региона. След потушаване на въстанието 1903 г. от Одринския
вилает са преминали в Бургаска област 20 000 бежанци, изключително българи. От
тях в Бургаска околия били настанени 7 695 души.
Населението от областта и особено
тракийската емиграция посрещнали бежанците грижливо и топло, щедро и
благодетелно. От всички благодетели в пристанищния град най-голям благодетел
бил Александър Геров – Коджакафалията, който раздал даром парцели от земя на
повече от 400 бедни семейства, предимно тракийци, за да си построят къщи в
Бургас.
Независимо от всички трудности,
борбата за разрешаване на тракийския въпрос продължила.
На 5 октомври 1912 г. Балканските
държави обявили война на Турция. Тракийската и македонската емиграция в
България посрещнали вестта с удовлетворение, радост и надежда. Големият брой на
емигранти в Бургас позволявал да бъдат формирани доброволчески групи. Със
заповед на Македоно-Одринското опълчение от 26.09.1912 г. Георги Минков бил
назначен за пунктов началник в Бургас, отговарящ за Одринските въстанически
отряди. Начело на доброволците застанал войводата от Илинденско-Преображенското
въстание, подпоручик Михаил Герджиков.
На 11 (24) октомври 1912 г.
Лозенград бил свободен. След това пада и Одрин. При това положение турците били
принудени да искат мир. Въпреки проявения героизъм и изумилия Европа чутовен
подвиг на българските патриоти, управляващите не съумели да задържат и включат
в пределите на България освободените български земи на Одринска Тракия.
Благоприятният след Балканската война Лондонски договор (17/30 май 1913 г.)
признал за българска територия на запад от линията Мидия-Енос, но последвалият
след Междусъюзническата война Цариградски договор (16 септември 1913 г.) отнел
от България Източна Тракия в полза на Турция.
Нова вълна бежанци-тракийци заляла
България. По време на реокупацията от турските войски, по време на
Междусъюзническата война в Източна Тракия били извършени такива зверства, които
наподобяват на Баташките кланета.
Възродената след Преображенското
въстание тракийска организация в Бургас отново изпаднала в затруднение. Това
налагало нейното своевременно съживяване след войните.
По инициатива отново на Георги
Минков и Стоян Петров дружеството било възстановено през 1914 г. като
културно-благотворително дружество “Тракия”.
Борбата през Балканските войни и
Първата световна война не довела до разрешаването на тракийския въпрос, като
част от националния въпрос. Подписаният на 27.11.1919 г. мирен договор в Париж
и последвалите договори и конвенции с Гърция и Турция отнели Източна и Западна
Тракия от България и не позволили на стотици хиляди бежанци-българи да се
завърнат в изоставените домове по родните места, а това предизвикало ожесточена
съпротива срещу несправедливите договори.
Всичко това налагало възобновяване и
масовизиране на тракийската организация. Тя била възобновена на специален конгрес,
проведен на 22-24 декември 1918 г. в Одрин, от представители на бежанци от
различни краища на Източна България. Тя приела името “Одринска Тракия”.
През 1920 г., когато Гърция получила
Западна Тракия, българите-тракийци променили името на организацията от
“Одринска Тракия” на дружество “Тракия”. Дружеството в Бургас вероятно било
основано през 1919 г.
Възобновеното емигрантско дружество
в Бургас било организация национална, надпартийна и далеч от политическите
партии, която се бори за защита интересите на тракийците в България и поробена
Тракия с мирни средства. Тези задачи дружество “Тракия” изпълнявало ръка за
ръка с младежките и женските тракийски дружества.
На 4 ноември 1923 г. било основано
Младежко тракийско дружество “Марица” в гр. Бургас с 90 души
членове-учредители, а през 1924 г. били положени основите на Женско тракийско
културно-благотворително дружество “Екзарх Антим І” в Бургас.
Въпреки констатациите, че
бежанците-тракийци неправомерно са били принудени да напуснат родните си места,
българските управници не отстоявали техните интереси, а с подписването на
антинационалния Ангорски договор на 18 октомври 1925 г. доброволно се отказали
от Източна Тракия и лишили бежанците от възможността за завръщане по домовете.
Българският народ и особено тракийската
емиграция посрещнали с възмущение фаталната вест. По инициатива на Дружество
“Тракия” и Младежкото тракийско дружество в Бургас на 29 октомври 1925 г. в
околийския център бил свикан многолюден протестен публичен събор на тракийците
от Бургаска околия, на която говори председателят на Върховния изпълнителен
комитет на тракийските дружества – Димитър поп Николов. В приетата резолюция се
казва: “Протестираме енергично против подписания на 18 октомври 1925 г. договор
между България и Турция, който пожертва нашите морални и материални интереси и
ни отнема законното право да се завърнем и живеем в родните си огнища”.
В Народното събрание тракийският
народен представител и бивш учител и секретар на Македоно-Одринското дружество
в Бургас Димитър поп Николов обосновано оборил противонародния Ангорски договор
и блестящо защитил интересите на източно-тракийци.
Нерешените проблеми на тракийската
кауза били обсъждани и на свикания на 30,31 август и 1 септември 1925 г. в
Бургас ІХ редовен конгрес на тракийските дружества. Константин Петканов
поставил редица актуални въпроси. Включването на организацията в подготовката и
провеждането на конгреса, включително и петхилядния митинг и манифестация,
допринесли за мобилизиране на тракийското дружество в града.
Неблагоприятната, неспокойна и
противоречива обстановка в страната след Първата световна война, последвалите
събития в Западна и Източна Тракия след Ньойския договор, Деветоюнския преврат
и Септемврийското въстание 1923 г., Априлските събития 1925 г., и световната
икономическа криза 1929-1933 г. се отразили негативно на тракийското движение в
България. Въпреки всичко тракийската организация разяснявала и защитавала
тракийската кауза, докато правителството, което извършило преврата, забранило
на 14 юни 1934 г. политическите партии в България. Въпреки забраната
тракийското дружество и тракийското в Бургас продължавали да се изявяват.
На 28 февруари 1937 г. дружеството
провежда отчетно събрание, което избрало за председател Димитър Янев.
Наскоро след това през пролетта на
1937 г. се възстановила легалната дейност на политическите и други организации.
На отчетното събрание проведено на
19 март 1939 г. за председател е избран Никола Андреев Стоянов.
Обявената на 1 септември 1939 г.
Втора световна война затруднила цялостния обществено-политически живот, в това
число и работата на тракийското дружество. Последното годишно-отчетно събрание
до 9 септември 1944 г. било проведено на 1 август 1943 г. в училище “Св. св.
Кирил и Методий”, гр. Бургас. Председателят Никола Андреев бил преизбран.
Поради усложнената военновременна обстановка животът в дружеството постепенно
затихва.
На 2 януари 1945 г. по инициатива на
група дългогодишни тракийци било свикано общо тракийско събрание за
възобновяване на тракийската организация в Бургас. За председател бил избран
Янко Комитов. Възобновеното Културно-просветно дружество “Тракия” се определило
като “патриотична, бежанска, масова и безпартийна организация”, която трябва да
приобщи цялата емиграция без оглед на идейни и верски убеждения и политическа
принадлежност.
С решение на политбюро на ЦК на БКП
от 1 февруари 1977 г. дружеството предало киносалона, клуба и спестените
средства на ОК на ОФ. Културно-просветно дружество “Тракия” преустановило
дейността си, но тракийската идея продължавала да живее.
На 5 февруари 1978 г. бил учреден
Културно просветен клуб “Тракия” с председател Петър Атанасов Попов. В пълнота
клубът се изявил след 14 февруари 1982 г., когато за председател била избрана
Веска Даракчиева.
В унисон с настъпилите промени в
обществено-политическия живот на страната, по инициатива на културно-просветния
клуб “Тракия” – София, на 10 януари 1990 г. в столицата се състоя съвещание с
упълномощени представители на 18 клубове в страната за обсъждане състоянието на
тракийското движение. След оживени разисквания се решило да бъде възстановена
дейността на Съюза на тракийските дружества в България. Единият от 18-те
инициатори бил представителя на културно-просветния клуб “Тракия” в гр. Бургас.
На 7 февруари 1990 г. в София се
провежда Национална конференция, която възстановява статута на тракийските
дружества.
На 25 февруари 1990 г. в Бургас било
проведено общотракийско събрание, на което било възстановено културно-просветно
дружество “Тракия” в града.
На 15 юни 1990 г. цялата клубна база
официално е предадена на дружеството.
Начело на тракийската организация в
Бургас са стояли изтъкнати и патриотично настроени, предани на българската
кауза тракийски дейци, интелектуалци и общественици като Григор Дяков – първия
председател на дружество “Странджа”, д-р Христо Георгиев (1899-1900 г.), Петър
Обрешков (1901-1902 г.), Георги Минков, д-р Павел Ношков, Димитър поп Николов,
Иван Орманджиев, Георги поп Аянов, Атанас Калфов, Панйот Воденичаров, Димитър
Янев, Никола Андреев, Янко Комитов (1945-1975 г.), Йордан Янев (1976-1980 г.),
Петър Попов (1980-1982 г.), Веска Даракчиева (1982-1992), Янко Керемедчиев
(1975-1976 и 1992-1993 г.) и д-р Стамат Апостолов (1994-2006 г.).
За изграждане и укрепване на
организацията са допринесли тракийците интелектуалци Стоян Шивачев, Георги поп
Стаматов, Горо Горов, Никола Карагеоргиев.
През тези 110 години от своето
учредяване Бургаското тракийско дружество, независимо от превратностите на
времето, оцеля, благодарение на силния тракийски дух и воля борбата да се води
до край и да не се забравя миналото.
Живеем вече в двадесет и първото
столетие, но на мнозина от нас тегне миналото с неговите трагични последствия.
През двадесетия век Балканите бяха арена на кръвопролитни конфликти, на
регионална и етническа основа, на войни, налагани от така наречените велики
сили. Последствията бяха повече от жестоки – стотици хиляди избити, милиони
прогонени от родните места, поели тежката бежанска съдба, сложни, враждебни
междудържавни отношения. Такава бе и съдбата на Тракия, разделена между
България, Гърция и Турция, и на хората, които я населяваха – българи, гърци,
турци, арменци.
Тракийските българи са твърдо
убедени, че на това трябва да се сложи край. Хората трябва да живеят в мир,
доверие и добросъседство. И приеха своя девиз “Тракия без граници” чрез
икономическа, културна и социална интеграция в рамките на Европейския съюз.
Тракия да се превърне в средищна територия на свободно, безпрепятствено
движение на хора и капитали, идеи и култура, на благоденствие и възход, но
наред с това да бъдат зачете о Турция човешките и имуществените права на
тракийските българи. А идеята е: “Солидарни към обединена Европа”.
Димо Карабелов,
зам.-председател на Тракийско
дружество “Антим Първи”,
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg