|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел. 056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
ЮБИЛЕЙНО ЧЕСТВАНЕ
110 ГОДИНИ ТРАКИЙСКО ДВИЖЕНИЕ В БУРГАС
Тържествено
честване на 16.12.2006 г. в кино “Тракия”, Бургас
|
Официалните гости на празника. |
В Бургас и Бургаска област са
рядкост тези, които не са свързани по някакъв начин с бежанците, прогонени от
родните им места, останали отново под турско робство след Освобождението. Всеки
пази някакъв спомен за своите предци, които, търсейки спасение от кървавия
турски ятаган, са се заселили тук с надеждата, че с намесата на Великите сили
справедливостта ще възтържествува и те отново ще се върнат по домовете си. Минавали
години, десетилетия, столетие, един по един напускали тоя свят с отворени очи, вперени
натам, откъдето идва белият вятър. Но копнежът по родния край не умира с тях. Той
е жив и днес в сърцата на техните деца, внуци, правнуци. На 16 декември
признателни потомци дойдоха в салона на дружественото кино “Тракия”, за да
отбележат 110-годишнината от началото на организираното тракийско движение в
черноморския град.
Честването уважиха зам.председателят
на централното ръководство на СТДБ Деян Матев, председател
на Софийското градско дружество, представители на тракийски дружества от
региона. Присъстваха и кметът на Бургас
Йоан Костадинов и народната представителка доц.. Маруся
Любчева, които са членове на ръководството на
дружеството.
Тържественото събрание откри
председателят на тракийско Дружество “Екзарх Антим І” – Бургас, Желязко Матев.
От името на ръководството на Съюза на тракийските дружества в България
приветствие поднесе г-н Деян Матев. Прочетени бяха и поздравления от областния
управител Любомир Пантелеев, от тракийски дружества в
областта и страната.
Кратък преглед на някои основни
моменти от богатата и изпълнена с ентусиазъм, доблест, себеотдаване и героизъм
история на тракийското движение в Бургас и Бургаския край направи зам. председателят
на бургаското дружество Димо Карабелов. За начало, посочи
той, се възприема 15 декември 1896 г., когато с участието на Петко Киряков – прославения Капитан Петко Войвода, и Никола Драгулев, емигрант от Малко Търново във Варна, представители
на бургаската тракийска интелигенция учредили дружество “Странджа” – клон на
едноименното Преселенческо дружество във Варна, създадено
в началото на същата година. В ръководството му избрали: Григор Дяков –
председател, Георги Стоянов – касиер и
членове Стоян Петров, Иван Златаров, Георги Грудов, Георги
Кондолов и Георги Минков.
Разбира се в Бургас, като едно от
главните средища на тракийската емиграция, и преди това бежанците са водели
интензивен политически живот. Въпреки че са били посрещнати сърдечно от
местното население, нерадостната им бежанска съдба, трудностите по осигуряване
подслон и прехрана за семействата, мъката им по родния край, ги карали да се
сближават, да се сплотяват, да мислят за бъдещето си. Най-активни били
свободолюбивите млади емигранти-интелигенти. А най-инициативният, най-непримиримият
сред тях бил Георги Минков, роден през 1864 г. в Лозенград в заможно
патриотично семейство. След Берлинския конгрес турците се разправили жестоко с
първенците на града, които застанали начело на посрещането на руските
освободители. Баща му – Коста Тодоров
Минков бил обесен на едно дърво пред дюкяна му. Като го видяла да виси на
въжето, жена му Мара паднала и умряла на място. Погребали ги в един гроб. Деветте
им невръстни деца – 3 момчета и 6 момичета, потеглили пеша с поредния бежански
керван на север. Спрели в Княжество България, във Варна. С държавна стипендия
Георги Минков постъпил в мъжката гимназия в града, но за участие в нелегален
родолюбив кръжок го изключили за бунтарство. Със стипендия, осигурена от Екзарх
Антим І, братовчед на баща му, заминал за Русия, където година и половина учил
право. С обявяването на Сръбско-българската война се завърнал в родината и се
записал доброволец в ученическия легион. За участие във войната го наградили
със сребърен медал.
След войната заедно с братята си
Тодор и Никола дошъл в Бургас. Създал и станал ръководител на кръжок по
родолюбие, в който участвали бъдещият писател Петко Росен, Стоян Петров, Георги
Кондолов и много други. Към края на века към тях се
присъединил и Антон Страшимиров, който учителствувал
в Бургаско и правел първите си стъпки в литературата.
В началото на 1895 г. в Бургас
основали македонско дружество “Пирин планина”, в което членували и тракийски
бежанци. Начело застанал авторитетният деятел на македонската кауза инж. Христо
Станишев, а за подпредседател бил избран влиятелният
бежанец-тракиец Григор Дяков, издигнат по-късно за кмет на Бургас. Символът в
средата на печата на дружеството били две братски стиснати ръце. Тази съвместна
работа за общата кауза им помогнала през септември 1899 г. да
учредят едно от първите в страната
обединени македоно-одрински дружества.
Само два месеца след основаването на дружество
“Странджа” през декември 1896 г. в Бургас бил
свикан учредителният конгрес на тракийската емиграция в страната. Избирането
на мястото не било случайно. Регионът, чийто административен център бил града
ни, граничел с Одринска Тракия, откъдето били основната част от бежанците. Много
от тях се установили в него. Не случайно е била избрана и датата – 19 февруари/ст.стил/.
На този ден в 1878 г. бил подписан Санстефанският
мирен договор, съгласно който България, включително и Одринска Тракия била
освободена. Този ден бил обявен за празник на дружество “Странджа”.
След проведения първи конгрес
обединеното вече дружество “Странджа” осъществило много инициативи и получило
обществено признание както в страната, така и в чужбина.
Но след като изпратили няколко чети
в поробена Странджа, ръководителите на дружеството се убедили, че докато не се
подготви местното население за решителна борба за освобождение, резултати не
може да има. И започнали преговори за обединяване с македонските си колеги. Както
посочихме, бургазлии били сред първите. Официалното споразумение за сливане на
дружествата “Странджа” с тези на Върховния македонски комитет било постигнато
през пролетта на 1900 г.
Започнал един от най-ярките периоди
в дейността на тракийското движение в Бургас. Градът се превърнал в един от
главните центрове на подготовката за организиране на въстание в поробените
Македония и Тракия. Щабът на революционната дейност се пренесъл в т.н. “хан на
хъшовете”, подобен на Вазовия хан на хъшовете в Браила.
Намирал се на ул. “Фердинандова”63 . Собственик бил
Георги Чорбаджиев – баща на писателя Петко Росен, а
съдържатели - братята Георги и Тодор Минкови. В него било и жилището на Георги
Минков – зам. председател на Македоно-Одринското дружество в града и
задграничен представител на Одринския окръжен революционен комитет. В хана били
посрещани и нощували видни македоно-одрински дейци: Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Борис Сарафов, Михаил
Герджиков,Лазар Маджаров, Стамат
Икономов и много други. В него Гоце Делчев уредил “работилница” за саморъчно
приготвяне на бомби, в която обучил първите бомбаджии. От тук потегляли за
Странджа и Одринска Тракия агитационните чети, делегатите за конгреса на “Петрова
нива”, куриерите, пратките с оръжие и боеприпаси за Одринска Тракия, в хана се
получавала тайната революционна кореспонденция, в него бил задграничният център
на Одринския окръжен революционен комитет. Тодор Минков бил едновременно
ханджия, готвач, сервитьор и гледач на куриерските коне на организацията. И
справедливо получил като Вазовия герой прозвището “Странджата”.
След жестокото потушаване на
въстанието Бургас и региона били залети от нова вълна бежанци. Само през юли, август
и септември от Одрински вилает в Бургаски окръг преминали 20 000 души.
Надеждите на българите за мирно
решаване на тракийския въпрос не се оправдали. А алтернативата била войната. Тогава
бил сключен Балканският съюз и на 17.09.1912 г. започнала мобилизация. Стотици
бежанци от Бургас изявили желание да се включат като доброволци. Георги Минков
бил назначен за пунктов началник в Бургас, отговарящ за одринските въстанически
отряди. Начело на доброволците от града застанал войводата от Илинденско-Преображенското въстание Михаил Герджиков.
Наред с редовната войска,те показали в Балканската война чудеса от героизъм и
дали своя принос за разгрома на турците.
След сключването на Лондонския мирен
договор през май 1913 г. земите на запад от линията Мидия-Енос
били присъединени към България. Радостта била неописуема. Но за кратко. Започнала
Междусъюзническата война. България не само загубила освободените земи.Турците
подложили на изтребление българското население. Стотици хиляди бежанци
потърсили спасение в България. В Бургас и региона се преселили 41% от тях.
Тракийската организация в Бургас
била възстановена в 1914 г. като Културно-благотворително дружество “Тракия”. Но
скоро започнала Световната война.
Вместо решаване на тракийския въпрос,
войните още повече го задълбочили.
Тракийската организация отново била
възобновена на специален конгрес, свикан на 22 – 24 декември 1918 г.в Одрин и
приела името “Одринска Тракия”. Освен от Турция, през следващите години
започнали да прииждат бежанци и от Гърция. Тогава името било сменено на
“Тракия”. През 1923 г. в Бургас било учредено Младежко тракийско дружество
“Марица”, а следващата година – Женско културно-благотворително
дружество”Екзарх Антим І” Тракийската организация през този период развивала
широка дейност за настаняване, осигуряване на работа, оземляване на бежанците. Тук
работили видните тракийски дейци Димитър Попниколов, Иван
Орманджиев, Константин Петканов, Георги Попаянов.
С възмущение в Бургас било посрещнато
подписването през 1925 г. на антинационалния Ангорски договор.Свикан бил многолюден протестен публичен събор, на който говорил
председателят на Върховния изпълнителен комитет на тракийските дружества ,народният
представител Димитър Попниколов, бивш учител и
председател на македоно-одринското дружество в Бургас .
През 1927 г. възникнала идеята за
изграждане на “Дом-пансион” за даровити деца
и деца-сираци на загинали тракийци. Въпреки че тя била масово подкрепена, необходимите
средства се събирали трудно . Първият етап от строителството бил завършен в
началото на 1939 г. През това време децата пораснали и било взето решение
сградата да стане кино “Тракия”.
В годините на Втората световна война
дейността на организацията затихнала. В Бургас тя била възобновена на 2.01.1945
г. като Културно-просветно дружество “Тракия”. В 1976 г. бил открит
преустроеният киносалон и новоизграденият над него просторен клуб. Но тракийци
му се радвали кратко. С решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1.02.1977 г. дружественото
кино, клубът и спестяванията били предадени на ОК на ОФ.
Тракийци обаче не се примирили и на
следващата година създали Културно-просветен клуб “Тракия”. Особено активно той заработил, след като през
1982 г.за председател била избрана Веска Даракчиева.
Г-н Димо Карабелов
не отмина и новия подем на тракийската организация в Бургас, след като на 7.02.1990 г. на Национална конференция в
столицата бе възстанови статутът на
тракийските дружества. В тежка битка с претенциите на разни реститути
дружеството отново си получи киното и клуба. През последните години под
ръководството на председателя д-р Стамат Апостолов то
разви богата дейност, а базата му се превърна в едно от културните средища в
града. То е активен участник всяка година
в организирането на националните тържества на Петрова нива, където през 1903
г. се е провел конгресът, обявил въстанието в Източна Тракия, състави на
неговите клубове участват редовно във фолклорните събори и фестивали Средец, Поморие,
Айтос, Бургаски минерални бани.
Тази година Бургас бе домакин на две
значителни събития, свързани с развитието и бъдещето на тракийската организация.
През май тук се проведе ХХІІ конгрес на СТДБ, който обсъди и прие “Стратегия за развитието на евро регион Тракия в рамките на Европейския съюз”. Тук през
м. август се постави началото на реализацията на инициативата за създаване на
“Енциклопедия Тракия”.
След това “Славеите от Странджа” –
фолклорна формация “Тракийче”- зарадваха
присъстващите с прекрасните си изпълнения на странджански народни песни.
Тържеството завърши с колективно
изпълнение на присъстващите на странджанския революционен химн “Ясен месец веч
изгрява...”
Михаил Желязков
Кореспондент на в. “Тракия”
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИСТОРИЯТА 
ЦЕЛИЯТ ДОКЛАД, ПРОИЗНЕСЕН ОТ ДИМО КАРАБЕЛОВ
НА ЧЕСТВАНЕТО
ФОТОГАЛЕРИЯ
|
Димо Карабелов прави преглед на 110-годишната история на
тракийското движение в Бургас. |
Желязко Матев
откри и води тържественото събрание-концерт. |
|
Залата пее “Ясен
месец веч изгрява”. |
Присъстващите на
събранието. |
|
Женският състав… |
… и съответно
мъжката група |
Снимки:
в. “Тракия”
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg