|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Конт Андрованти” №5, тел.
056/841-415; 088/799-64-34 |
||||||
ПАМЕТ
110 ГОДИНИ БУРГАСКА ТРАКИЙСКА
ОРГАНИЗАЦИЯ
На 16 декември
2006 г. (събота), от 10.00 ч. в кино “Тракия”, гр. Бургас, тържествено бе
отбелязана 110-годишнината от създаването на Тракийска организация в Бургас. За
начало на организираното тракийско движение в България се счита основаното на
12 май 1896 г., по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола
Драгулеви във Варна първото тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско
дружество – Странджа”. През декември същата година в Бургас се изгражда
тракийско дружество, като клон на Варненското с председател Григор Дяков. По
този повод – малко история:
Национално освободителните борби на
българския народ, в т.ч. и на странджанско-тракийското население не са от вчера
и днес. Те имат своя предистория. Още с падането на България под турско робство
(1396 г.), българското население не се примирява със съдбата си. Българите в
Тракия също не скланят глава пред поробителите. Създадени били в Странджанска
Тракия и Родопите хайдушки чети, които мъстели за заграбени имоти и поругана
чест, превъплатили се в легенди и възпети в народното творчество за подхранване
духа и надеждите на българите в Тракия.
Положителна роля за
национално-освободителното движение в Одринска Тракия изиграло и възраждането
на българската национална просвета през втората половина на осемнадесети и
първата половина на деветнадесети век. С нея се поставя началото на борбата за
национална просвета, духовна и национална самостоятелност.
Не може да се омаловажи и ролята на
Априлското въстание. Саможертвата на априлци остава да осветява пътя и да служи
като пример за подражание и вдъхновение на преображенци в борбата с Османската
империя.
Особено голям принос за разрастване
и идейно издигане на национално-освободителното движение в Тракия имат
Раковски, Левски, Ботев, Каравелов… Идеите на Левски за “чиста и свята
република” стигат и до Източна Тракия. След посещението на Левски в Тракия през
пролетта на 1871 г. посятото семе расте и дава богати плодове. Основават се
местни революционни комитети, множат се съзаклятниците, въоръжават се и се
готвят за всенародно въстание.
Тракийското население с безгранична
радост, със сълзи на очи, с хляб и сол посреща руските освободителни войски,
които с цената на над 200 хиляди жертви донасят свободата на България. Тази
радост обаче скоро се помрачава.
Съгласно Берлинския мирен договор от
1(13) юли 1878 г. Македония и Тракия остават под турско робство. Кервани от
уплашени и прокудени хора тръгват след оттеглящите се руски войски. Между 50 и
70 хиляди българи напускат родните си домове в Тракия, голяма част от които
напускат пределите на България и се заселват в Украйна, Молдова, Бесарабия и
други чужди територии, а една значителна част остават в Бургаски окръг.
След руско-турската война, озлобени
от поражението във войната и от протестите на българите против Берлинския
договор, издевателството, грабежите и насилията на турските власти над мирното
и беззащитно българско население се засилват. Това засилва ненавистта и
непримиримостта на българите в Тракия. Отново се създава хайдушко движение.
Появяват се четите на Божко войвода и на Страти войвода в Странджа планина,
четата на Страти войвода е и последната хайдушка чета в Странджа.
През 1885 г. Страти войвода, заедно
с другарите си, осъзнават, че с хайдушки чети не е възможно да се води борба за
освобождението на Тракия. Избират комитет с председател Тодор Борилков,
секретар – учителя Антон Драгулев и касиер поп Стамат и слагат началото на нов
етап, на нова форма на организирана борба.
По-късно начело на организираната
борба, която придобива освободителен характер застават: Никола Беловеждов –
бивш член на революционния комитет в България и бунтовник от Априлското
въстание, Тодор Милков от Малко Търново и Тома Георгиев – сподвижник на
Бенковски, които основават революционен комитет с център Лозенград и създават
местни революционни комитети, с цел подготовка и организиране на въстание. Така
се поставя началото на организирано съпротивително движение в Тракия.
По-късно със създаването на
Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) през 1894 г. в
Солун, начело с Даме Груев и Гоце Делчев, съпротивителното движение придобива
национално-освободителен характер. През лятото на 1896 г. в гр. Солун се свиква
Конгрес, който изработва и приема Устав и Програма на организацията. Съгласно
Устава, организацията се ръководи от Централен Македоно-Одрински революционен
комитет.
Не остава настрана от събитията и
емигриралото в България българско население от Македония и Тракия. На 29 януари
1895 г. емигрантите от Македония в Княжество България създават в гр. Бургас
Македонско дружество, наречено “Пирин планина”, в което членуват и не малко
тракийски бежанци. За негов председател бе избран Христо Станишев, а за
подпредседател Григор Иванов – влиятелен тракиец, издигнат по-късно за кмет на
гр. Бургас.
На следващата година (12 май 1896
г.) по подобие на македонското дружество “Пирин планина”, по инициатива на
капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви в гр. Варна се създава
и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с
председател д-р Младен Желязков.
В края на м. декември (по спомени на
Лефтер Мечев – около 15 декември) 1896 г. в гр. Бургас се изгражда тракийско
дружество, като клон на Варненското. За ръководство са избрани: Григор Дяков –
председател, а за секретар касиер – Георги Стоянов.
След бургаското, тракийски дружества
се изграждат и в Айтос (1 януари 1897 г.), Пловдив (15 януари 1897 г.), Ямбол
(17 февруари 1897 г.), Анхиало, Провадия, Карнобат, Хасково, Чирпан и другаде.
Учредителния Конгрес на тракийските
дружества в България се провежда на 19 февруари 1897 г. в гр. Бургас. На
конгреса присъстват 36 делегати от различни краища на страната. Заседанието
продължава три дни. За ръководство на конгреса е избрано бюро с председател –
Петър Драгулев и съпредседатели Иван Златанов и д-р Павел Ношков, а Петко
Киряков (кап. Петко войвода), Атанас Славов, Атанас Мърдев и Григор Дяков за
членове. Конгреса приема Устав и утвърждава линията на издавания вестник
“Странджа”.
След конгреса кап. Петко войвода,
Георги Кондолов, Стоян Петров и други делегати, създават таен революционен
комитет, с център гр. Варна, който си поставя за задача организиране и
изпращане на въоръжени чети в поробена Тракия. Такъв комитет, по инициатива на
Георги Кондолов и Стоян Петров се изгражда и в Бургас.
По време на подготовката и
провеждането на Илинденско-Преображенското въстание Бургаската организация има
за задача и играе важна роля в организирането и изпращането на агитационни и
бойни чети за повдигане и поддържане духа на местното население в Одринско, за
изграждане на комитети и “смъртни дружини”, за снабдяване на четите и
населението с оръжие и боеприпаси.
След погрома на въстанието главна
задача на четите и задграничното бюро е да изведат беззащитното бежанско
население отвъд границата, в майка България. Тази задача те самоотвержено
изпълняват. Над 30 хиляди бежанци остават бащин дом и имот и преминават
границата.
След Балканската и злополучната
Междусъюзническа война 1913 година, когато се извършва най-страшния геноцид от
турския башибозук над беззащитното българско население в Тракия, нова вълна от
бежански колони заливат страната ни. Над 70 хиляди души са принудени да
напуснат Тракия, голяма част от които се заселват в Бургаски окръг.
По-късно, след Европейската или
Първата световна война (по силата на Парижкя мирен договор) до 1926 г. в
Бургаски окръг прииждат и се заселват нови над 2000 бежанци.
По непълни данни на бившата Дирекция
за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски
окръг са заселени най-много – 12155 семейства, от които 9837 от Източна и 2318
от Западна Тракия, приютени в 73 населени места, общият брой на които възлиза
над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.
В своята история, в зависимост от
политическите ситуации и форми на държавно управление, тракийската организация
бележи различни степени на възход и упадък.
Въпреки трудностите и репресивните
мерки, стигащи и до закриването й през 1934 и 1977 г., коренът на тракийската
организация се оказа жилав и дълбоко вкоренен в тракийските ценности и тя
отстоя и оцеля.
Бургаската организация в своето
историческо развитие също преживява трудности и преминава през различни етапи и
форми на развитие: Кръжок по родолюбие; Македонско дружество “Пирин планина”,
Тракийско емигрантско дружество “Странджа” – клон на Варненското,
Македоно-Одринско дружество, Културно благотворително дружество “Тракия”,
Културно-просветен клуб “Тракия”, Културно-просветно дружество “Тракия”,
Дружество “Тракия” и сега Тракийско дружество “Антим Първи” (справка
“Тракийското движение в Бургас”, Я. Керемедчиев, 1993 г.).
Самостоятелно или обединена с
македонската организация, общо взето тракийската организация в Бургас живее
пълнокръвен организационен живот, участва активно, играе положителна роля и
допринася за организационното и идейно укрепване на емигрантското движение в
Бургас и се утвърждава като “задграничен център” на ВМРО в Одринска Тракия.
На VІІ конгрес на
Македоно-Одринската емиграция през 1900 г. в София Георги Минков е избран за
член на Върховния комитет и натоварен да отговаря за емиграцията в Одринска
Тракия.
По време на Балканската война,
тракийското дружество в Бургас подготвя и организира изпращането на
доброволчески отряд, начело с Михаил Герджиков – главен войвода от
Илинденско-Преображенското въстание, в помощ на ІІІ Българска армия, която
действа в лозенградското направление (посока: Алан кайрак (дн. Ясна поляна),
Василико (дн. Царево), Бунархисар, Виза, Мидия).
През 1912-1913 и 1914-1919 г. поради
военновременната обстановка дейността на тракийската организация, както в
страната, така и в Бургас е занижена и временно преустановена.
През 1923 г. в Бургас е основано
Младежка дружество “Марица” (второто след Варненското – основано през 1922 г.)
и женско културно-благотворително дружество “Екзарх Антим І”.
По инициатива на дружество “Тракия”
и младежкото дружество в Бургас на 29 октомври 1925 г. в гр. Бургас бил свикан
многолюден митинг против Ангорския договор, на който говорил председателя на
БИК на тракийските дружества в България Димитър п. Николов. Нерешените проблеми
на тракийската кауза били обсъждани и на свикания ІХ Редовен Конгрес на
Тракийското дружество в гр. Бургас през 1925 г.
Начело на тракийската организация в
Бургас са стояли винаги изтъкнати и патриотично настроени, предани на българската
кауза тракийски дейци, интелектуалци и общественици като: Григор Дянков –
първия председател на учреденото дружество “Странджа” в гр. Бургас; д-р Христо
Георгиев – председател на дружеството от 1899-1900 г.; Петър Обрешков –
председател 1901-1902 г.; Георги Минков – председател на възобновеното
дружество “Одринска Тракия” – 1919 г. и много години зам.-председател и
председател на дружество “Странджа”; Д-р Павел Ношков, Димитър п. Николов, Иван
Орманджиев, Димитър Янев, Георги п. Аянов, Атанас Калфов, Панайот Воденичаров,
Димитър Янев – народен представител и председател на дружество “Тракия” от
1937-39 г., Никола Андреев Стоянов – председател 1939-1944 г. и други.
След 9-ти септември 1944 година
председатели на тракийската организация в Бургас са: Янко Комитов 1945-1975 г.,
Йордан Янев 1976-1980 г., Петър Попов
1980-1982 г., Веска Даракчиева 1982-1992 г., Янко Керемедчев 1975-1976 г., д-р
Стамат Апостолов 1994-2006 г. и Желязко Матев от 14 ноември 2006 г.
За изграждане и укрепване на
тракийската организация в Бургас са допринесли и бургаските тракийски
интелектуалци Стоян Петков Шивачев, Георги п. Стаматов, Горо Горов, Никола
Карагеоргиев.
Днес бургаската тракийска
организация бележи значителни успехи в организационно и идейно отношение, с
многостранна и значителна по обем дейност.
За координиране дейността на
дружествата в региона е създаден Регионален съвет с председател – председателя
на Дружествения съвет гр. Бургас и 8 общински дружества (Бургас, Карнобат,
Айтос, Средец, Поморие, Созопол, Царево и М. Търново).
Значителни успехи са постигнати и в
идейното издигане и изява на тракийската организация, популяризиране и
обогатяване на тракийските ценности – народностен фолклор, традиции и обичаи.
За популяризиране на народностния фолклор, тракийската идея и тракийската
организация в Бургас, съществено значение имат и приобщаването към тракийската
организация на ветераните, които бяха откъснати от организацията, и младите
изпълнители на странджански и тракийски песни, много от които лауреати и
носители на златни отличия.
На 16 декември (събота) 2006 г. в
кино “Тракия” бе тържествено отбелязана 110-годишнината от основаването на
тракийското дружество в Бургас.
Денчо Михов,
зам.-председател на Тракийско
дружество “Антим Първи”,
гр. Бургас
Тракийско дружество «Антим Първи»
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/841-415; 088/799-64-34
E-mail: trakbs@mail.bg