НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27		ЗА НАС	ФОРУМ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
ПОЕЗИЯ			КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЛИБРА СКОРП” ЯНА АТАНАСОВА МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА ISBN: 978-954-471-033-0 Художник: Елена Костова Графичен дизайн: Петра Лимоза

* * *

Яна Атанасова е родена на 11 юли 1978 г. в гр. Карнобат. Висше образование завършва във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” със специалност “Българска филология” – педагогически профил и втора специалност “Издателска, редакторска и полиграфическа дейност”. Магистър по специалността “Българска литература и култура”.

“Магията на любовта” е втората самостоятелна поетична книга на авторката. Докато “Тринадесет” е стихосбирка за избора и провокация за рефлекса, начина по който авторката рефлектира за ставащото около нея, то “Магията…” е решението и отговора, продължението на всичко, което е заложено потенциално в “Тринадесет”.

Поезията казва много, но не всичко, малко, но не достатъчно… Това е свръхсензитивност извън рамките на общоприетото… Интуиция към макро и микрокосмоса. Любовта има много лица и проявления. Най-важното нещо е човек да намери себе си и начина по който да изразява любовта си. И независимо какви изненади му готви Съдбата в социален и духовен план, важно е човек да остане верен на себе си, защото Щастието е вътре в нас и начина, по който ние възприемаме Света…

Издателите

* * *

Минават дните… хората през тях…

Хората – лицето на света, вечно улисани в инерцията на своите цели и ребуси, задвижват времето по пътя на съществуването си. И не е лесно да съберат разпилените си тегоби, превръщайки се в други, за да приспят глождещата ги съвест, преди да поемат към нови грехове – илюзия за по-добра промяна.

А критериите се оказват лишени от вечност идеи, променящи с времето смисъла си. И аз съм сред тези хора, търсеща своята идея. Еднообразието ме караше да протягам крачка след крачка, дълбаейки душевните дилеми на младостта си.

Тогава… една мелодия ме изтръгна от унеса. Блуждаенето ми от привидната зрящност бе провокирано. На улицата свиреше Сириус – един ням музикант, раздаващ безрезервно топлината си на хората. Пред него изплаках кръстопътя на мечтите си. Исках, търсех оправдание за тяхното съществуване. Тогава Сириус ми написа в тетрадката: “Думите вече нямат стойност за мен”. И ме погледна спокойно с ведрите си сини очи. В погледа му видях стаено прозрението и разбрах, че моята идея е закъсняла (но не твърде) Надежда. Надеждата, че всеки ще срещне един Сириус в живота си, за да огледа в синевата му искреността пред себе си. Надеждата, че ще спрем да се самозалъгваме, търсейки извинение пред спестената човечност; че ще превъзмогнем скърпените си сърца и натежали умове, за да се усмихнем не по интерес.

Надеждата ми се крие в майчината ласка, в целувка нежност, в приятелската опора, в детската наивност, в непрежаленото съчувствие… в радостта от звездното небе, в зеленото докосване на тревите, в чутия шум на птичи криле и волността на природната им песен.

Моята Надежда е дързостта поне веднъж всеки човек да каже “Стоп” на произведения си живот, за да сътвори малката (?) промяна на една забравена и изхабена ценност.

Трябва ли да получаваме своите човешки трагедии, за да спрем дуела си с реалното, осъзнавайки тленната преходност на света. И бидейки хора да го променим, а може би не, защото Хамлетовския въпрос е вечен.

Тръгвам към своята Голгота и единственият ми залог е моя живот. И ако в края на живота си усетя синевата на Сириус в добрината на хората, то означава, че моята идея ще промени света, а дали не и любовта…

Яна АТАНАСОВА

* * *

ДУШАТА МИ Душата ми е разтопено злато посипано със див копнеж по бившето зелено лято, обуто в слънчев скреж. Душата ми е песен неизпята за пясъка покрит със морски шал и за механика скрит в трюма, в двигателите на кораба голям. Душата ми е кестен необелен, вик в сърцевината на дърво; вулкан изригващ страшно с червена лава от любов. НЕ Е ЛИ ЛЮБОВ Аз съм каприз в лятната нощ, аз съм секване на дъха ти, аз съм коприна и нож, относителна величина на живота ти. Аз съм истина и лъжа, на твоите клетки осмозата, аз съм огъня у дома и царица в нозете ти. Аз съм блудница и икона, твоя майка, сестра и дете съм ти. Аз съм тази, която до теб е завинаги. АЗ съм тази, която без тебе е никоя. ИНКОГНИТО На Я. Обичам да е тихо в стая тиха. Да гледам паячето, скрито в ъгъла, и само аз да знам, че съществува. В малката му къща ще гостувам мислено. Без думи риторично ще го следвам по гънките на паяжина вита. От спомени изплетени не ще е суха, а даже от доверие препълнена. Ще ме поеме като обич нишката, освен за мен, невидима за никой. Като часовник спрял, случайно на дванайсет, е все полунощ в душата ми. Без разлика е между стаята и мен самата.

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА Старост и Младост ръка за ръка водят се заедно по света. Никакви упреци, че са сами. За компас им служат дребни звезди. Младостта е със бяла риза от клен, Старостта е до нея на кон уморен. Някога много отдавна преди като кълвач любовта издълба дупка в двете сърца. Оттогава обикалят безспир по света, и от своите издълбани сърца, търсят до днес ЛЮБОВТА. ЛАЛЕТАТА Ще поиграя със лалетата на продавачка, тъй както правех някога като дете. В градината е пълно с минувачи, но те не ще си купят днес цветя, защото имат изключително сериозно оправдание, чуйте само: “Повод няма”. Настръхна ми гърба от тези правила. Нима не е достатъчно, че има слънце, че има кой да ги обича сутрин със кафе. Не е ли повод благодарен едно лале да подарят на себе си поне, че дишат и живеят като грозни влакове, експресно разминаващи се в самота. Ще поиграя със лалетата в градината, все някой ще поиска днес цветя. НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ДЪЖД… Не искам да съм дъжд, не искам. Не искам да съм залез зад някой хълм, не искам. Не искам да съм цвете калейдоскоп в ръцете на дете, не искам. Не искам да съм бастун в ръце на старец белобрад, не искам. Не искам да съм част от нечия матрица, не искам. Не искам и да съм модерна, не искам. Не искам и да съм различна, не искам. Понякога не искам нищо от инат, и от инат дори да се заинатя не искам. НЕОБРАТИМО Привързани сме хората към себе си, като с юлар, верига или катинар, и все не можем да избягаме от собствения си товар. От нуждите съзнателни като проклятие въртим се в омагьосан кръг. И търсим със душата съзаклятие, да ни посочи верен път. А тя безмилостно ни огорчава, че постиженията към които се стремим, тъй много вземат ни от свободата, цената и – от притежания да се лишим…

* * *

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/53-64-90; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ